Подготвя се строг закон за паметниците на културата

Експерти изработват консервативен модел на закон за опазване на паметниците на културата, в който се забранява търговията с антични предмети, съобщи в понеделник археологът Николай Овчаров.

Въпросът за културно-историческото наследство и частните интереси към него бе повдигнат остро отново, след като се разгоря скандалът с експозицията в Брюксел на антични предмети, собственост на бизнесмена Васил Божков. Изпълнителната власт се дистанцира неубедително от инициативата на бизнесмена, умело прокарана през мощното му лоби сред български политици и представители на културните среди, и избегна да обясни какъв е статутът на колекцията.

Самият археолог излезе в медиите в ролята на защитник на Божков и на колекционерството му на редки антични предмети, като афишира разпалената си защита като лично мнение.

Цялата вина за затягането на режима Овчаров прехвърли върху народния представител Николай Михайлов (ДСБ), който “бил надделял със своите предложения над експертите, които работят по проекта”.

Според Овчаров, за да се решат проблемите със съществуващите частни колекции, трябва да се разреши търговията с антични предмети, която и сега е факт, въпреки че не е регламентирана от закона. Археологът коментира, че е по-добре да се приеме по-либерален модел на нормативна уредба, чрез която да се узаконят вече съществуващите колекции, теза, на която разпалени привърженици са близки на Васил Божков историци и културни дейци.

Действащият закон за паметниците на културата и музеите действително е хаотичен, заради непрекъснатите промени и отдавна е надживял времето си, коментира за Mediapool д-р Николай Михайлов. Преди близо два-три месеца обаче Министерството на културата отказа да продължи работата си по нов закон, дали поради “експертна слабост, или страх”, каза народният представител. Ведомството е прехвърлило отговорността за изработване на новата нормативна уредба върху парламентарната комисия по култура с председател Нина Чилова.

Експерти от всички парламентарни групи работят по създаване на нов закон за паметниците на културата и е твърде пресилено да се твърди, че аз съм повлиял върху решението на всички експерти, коментира Михайлов. Той потвърди, че на този етап са се спрели на гръцкия закон, който е консервативен.

В тези географски ширини, в които се намира и България, пластовете са много богати на археологически паметници и ролята на държавата при тяхното опазване е много важна, каза още той.

Народният представител поясни, че експертната група работи основно по философията на закона и когато бъде готов някакъв първоначален вариант, той ще бъде публично обсъден.

Проектът на новия закон ще е готов през май, съобщи Нина Чилова, цитирана от БТА. В комисията има политически консенсус за изработване на нормативната уредба и той ще е по-скоро рестриктивен, отколкото либерален, уточни Чилова.

Консервативният тип законодателство се прилага основно в държави, които имат голям обем културно наследство като Италия и Гърция, а либералният е в страни като Германия и Великобритания, където културно-историческите пластове не са така богати и управлението им е поверено на публично-частното партньорство.

Според археолога Николай Овчаров, Гърция е въвела ограниченията след двадесетгодишен либерален режим на търговията с антични паметници на културата.

Колекционерството в момента е полузаконно, а в голяма част от случаите българските колекционери на антични предмети се явяват “спасители” на нашата историческа памет, уточни той. Ако те не купят изкопаното от иманярите, находките се изнасят зад граница и влизат в чужди частни колекции.

Николай Овчаров каза, че има информация за стотици и хиляди частни колекции, което не означава, че предметите са придобити по иманярски начин. Обикновено те се купуват от прекупвачите на антични предмети, които работят в страната.

Действащият закон позволява създаването на колекции, но не регламентира дали и по какъв начин запалените по античните предмети да се сдобият с тях. Частните колекционери могат да регистрират колекциите си в историческите музеи, но трябва да притежават и документ за тяхното придобиване, коментира Николай Овчаров.

Голяма част от колекционерите обаче се въздържат, защото не знаят дали при влизане на новото законодателство, колекциите им няма да бъдат обявени за незаконни и да се национализират, обясни археологът.

Според д-р Николай Михайлов първият, който е заговорил за амнистия на частните колекции, е президентът Георги Първанов. А когато става въпрос за амнистия, това означава, че нещо е било придобито извън закона, коментира Михайлов. От ДСБ обаче не считат, че е нужна амнистия върху незаконно придобитото историческо наследство.