Подготвя се тест за 5G мрежа у нас

Намерение да извърши тест как може да се приложи 5G мобилната технология в България е заявил мобилният оператор "Теленор" пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Ако на дружеството бъде предоставено разрешително за ползване част от честотния спектър в диапазона 3.6 гигахерца (GHz), тестовете могат да започнат през третото тримесечие, съобщи пред журналисти неговият главен изпълнителен директор Джейсън Кинг.

Плановете на телекома са да "разиграят" различни чисто потребителски ситуации,  възможно най-близки до истинското използване на следващото поколение мобилна мрежа, която все още е в процес на разработка и прилагане в световен мащаб. Такива може да са онлайн игри, забавления като слушане на музика, гледане на видео, но и връзване през мрежата за дистанционно управление на електроуреди и системи за сигурност – т.нар. Интернет на нещата, обясни Кинг. Той обаче призна, че тестовете ще са ориентировъчни.

Планове и пречките пред тях

Но те са много важни, за да може компанията да прецени как ще се работи във въпросния радиоспектър – дали ще има "забиване" или сривове, да демонстрира приложението на 5G мрежата по иновативен начин в различни области от реалния живот. След което ще се вземе решение за евентуално участие в очакваните в началото на 2020 г. търгове за предоставяне от КРС на честоти в необходимите за изграждането на 5G мрежата диапазони.  

Кинг обаче коментира, че сегашните режими за надграждане на съществуващата мобилна мрежа и високите цени, на които досега КРС е предлагала за ползване честотния ресурс на държавата, възпрепятстват развитието на 5G технологията.

Същото преди ден коментира и главният изпълнителен директор на "Виваком" Атанас Добрев, а по проблема се говори от години, но от държавата не се предприети никакви мерки за облекчаване на режимите.

По думите на Кинг са проведени срещи с министъра на транспорта и информационните технологии Росен Желязков, който е обещал на телекомите съдействие за решаване на тези проблеми и промяна в законодателството. Операторите са посочили пред Желязков, че цените за лицензите за ползване на честотните спектри са прекалено скъпи и трябва да паднат, ако правителството иска в следващите четири години телекомите да инвестират 800 млн. лв. за дигитализацията на страната.

Според Михаела Калайджиева, главен директор "Корпоративна политика“ в "Теленор", цените на спектъра трябва да отразяват българските пазарни условия и да съответстват на средноевропейските нива. Към момента те са екстремно високи, посочи тя и даде за пример как еднократната такса за използване на спектър в 800 MHz в България е 2.5 пъти по-висока от средноевропейската, а годишната такса е двойно по-скъпа.

Отрасълът се задъхва в сегашните честотни рамки

Освен това държавата ни е последната в Европейския съюз държава, чиито честоти с 800 MHz продължават да са заети в по-голямата си част от военните. "Ако това продължава да е така, ние ще сме и последната държава по навлизане на новите технологии", коментира Калайджиева.

"Изкушавам се дори да предложа на държавата да предостави без такси необходимият за 5G мрежата честотен ресурс, но съм наясно, че трябва да се търси баланс между интересите на бюджета за приходи от този спектър и на телекомите", допълни тя. "Работим с КРС върху модел за определяне на икономически обосновани такси за необходимия спектър. Ако той бъде приложен, цените на честотите ще достигнат средноевропейските нива, които ще ускори инвестициите в мобилната мрежа през 2020-2023, в това число и 5G. Подобна стъпка ще доведе до социално-икономически ползи за държавата и обществото“, смята още Калайджиева.

Тя и Кинг се спряха върху сегашният тромав режим за смяна на базовите мобилни станции, изискващ строителни разрешителни и стотина документи и отнемащ година и половина – колкото за построяването на съвсем нови. "Всичко това при положение, че трябва да се изградят хиляди нови мобилни станции", отбеляза Кинг. Претенциите на телекомите за облекчаване на тази бюрокрация вече срещали разбирането на Росен Желязков и дори били проведени срещи и в регионалното министерство за законови поправки за ускоряване на процеса. Ако и честотният спектър се предложи на разумни цени, предвидените от сектора инвестиции ще дадат огромен тласък на българската икономика, на развитието на бизнес моделите и предлаганите услуги, което ще доведе до ръст на стандарта на живот, смята Калайджиева. Тя допълни и, че КРС трябва да започне да отнема лицензи на компании, които имат честотен ресурс, но не го използват, задържайки така плановете за развитие на конкурентите си.

Оферта за публично-частно партньорство

Кинг отбеляза, че би било добре да има публично-частно партньорство по изграждането на следващото поколение мобилна мрежа. "Без съдействието на държавата, може да забравим за 5G в следващите три-четири години", каза шефът на "Теленор".

От телекома акцентираха върху това, че въвеждането на нови технологии и дигиталната трансформация е сред основните приоритети и на Европейския съюз, и на българското правителство, и се споделя от телекомуникационния сектор в страната.

Според общите цели на ЕС за широколентов достъп още през 2020 г. всяка държава-членка трябва да има поне един град с цялостно/пълно 5G покритие, а до 2025 г. - 5G покритие във всички градове, както и по главните пътни артерии и железопътни линии.

"Високоскоростните мобилни мрежи са ключова предпоставка за конкурентоспособността на световния пазар. Освен в пъти по-високата скорост и по-високия капацитет на мрежата, 5G ще даде възможност за създаване на нови начини за комуникация, нови услуги и дори нови бизнес модели“, каза Джейсън Кинг. "В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър. За да продължим с развитието на мобилния пазар в страната, трябва да обединим усилия с правителството и регулатора да преодолеем заедно бариерите, които стоят пред нас“, допълни той.

От компанията отбелязаха, че те ще са първият български телеком с тестове за 5G мрежа. Това ще стане почти година след като на 1 август 2018 г. "Теленор България" стана собственост на чешката инвестиционна група ПиПиЕф, собственост на милиардера Петър Келнер и с активи за над 45 млрд. евро към 31 декември 2018 г.  в сферата на финансовите и застрахователните услуги, телекомуникации, машиностроене, биотехнологии, недвижими имоти и селско стопанство.

Ребрандиране до година и половина

Кинг отбеляза, че ПиПиЕф има правото да ползва бранда "Теленор" в продължение на 33 месеца от влизането в собственост. "В следващите 12 до 20 месеца ще се работи по ребрандиране на телекома като новото име ще се тества сред групи потребители", каза той.

Шефът на компанията не се ангажира с конкретен отговор на въпрос дали ПиПиЕф продължава да иска да купи телевизия в България, което е важно за плановете на телекома за предлагане на собствена телевизия, каквато имат двамата му конкуренти. Сделка на Келнер за медийната група "Нова Броудкастинг груп" миналия юли бе забранена от Комисията за защита на конкуренцията с мотив, че медията е прекалено голяма и има господстващо положение. По-късно антимонополният регулатор скандално се отметна от предишното си становище и даде "Нова" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, а с днешна дата журналисти, работещи в медии на групата се оплакват от намеса на новите собственици в работата им.