Подготвяната реформа в ТЕЛК отново провокира напрежение

Подготвяната от управляващите реформа в медицинската експертиза на трудоспособността и инвалидните пенсии отново е източник на напрежение сред лекари и хора с увреждания. Философията на промените, по които се работи още от предишния кабинет “Борисов“, когато социален министър бе Ивайло Калфин, е занапред експертизата на трудоспособността да се прави от две комисии, а не както досега – от една.

Идеята е медицинската експертиза, която се прави от сегашните трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК), вече да не води след себе си автоматично до отпускането на пенсии и други социални придобивки. Вместо това, втора - социална комисия към НОИ, ще преценява дали и какви социални придобивки да бъдат отпуснати на конкретния човек, според това дали може да работи или не.

Вторите комисии към НОИ ще работят въз основа на документите, издадени в рамките на медицинската експертиза, като по преценка ще могат да изискват повтаряне или извършване на допълнителни изследвания.

Паралелно с това трябва да бъде променен и списъкът със заболяванията, за които сега се присъжда процент намалена работоспособност, който според специалисти е раздут и от него могат да бъдат извадени определени заболявания.

Както и при предишния кабинет, и сега обсъжданите на ниво работна група промени, са източник на сериозно напрежение сред лекари и хора с увреждания, като основните притеснения са, че главната идея на реформата е чисто и просто да намали броя на отпусканите инвалидни пенсии.

Без пенсии, но и без сигурна работа

Тази позиция споделя д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК в София, която участва в работната група. Пред Mediapool тя коментира, че обсъжданите в момента текстове на практика лишават част от хората от инвалидна пенсия като те ще бъдат насочвани към бюрата по труда, но без гаранции, че това ще им осигури заетост.

По думите ѝ инвалидна пенсия ще се отпуска при 100% инвалидност, докато хората с остатъчна работоспособност ще бъдат насочвани от новите комисии за експертиза на работоспособността в НОИ към Агенцията по заетостта за намиране на работа или включване в обучение, за рехабилитация или към Агенцията за социално подпомогане за отпускане на помощи или социални услуги.

“Естествено, след като работодател на тези комисии ще е НОИ, в масовия случай при запазена остатъчна работоспособност хората ще бъдат изпращани в Агенцията по заетостта и пенсия няма да се отпуска“, смята Холевич.

По думите ѝ така хората с намалена работоспособност под 100% постепенно ще губят инвалидните си пенсии при поетапното им явяване за преосвидетелстване пред новите две комисии.

Холевич коментира, че това ще остави хора с увреждания без доход за продължителен период от време, докато им се намери работа. Същият проблем възниква и ако бъде насочен към рехабилитация, защото докато тя трае, човекът ще е без доход.

“Съгласна съм, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания“, коментира Холевич.

Според нея е недопустимо инвалидната пенсия да бъде отнемана, без всички тези условия да са изпълнени преди това.

Тя даде пример, че като лекар трудно би се произнесла, че един човек със сърдечно-съдово заболяване може да работи каква да е работа, тъй като определени натоварвания, нощни дежурства и др. не са подходящи и могат да доведат до инфаркт.

Отнемането на пенсия на работещите е дискриминация

Тя коментира, че идеята да се отнема пенсията в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони, в това число и конституцията, където правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право от правото на труд и упражняването им никъде не е поставено в зависимост едно от друго.

Освен това Холевич коментира, че би било дискриминация да се се отнема инвалидната пенсия на работещите хора с увреждания, при положение, че се допуска хората с пенсии за стаж и възраст да получават пенсия и да работят едновременно.

Още не е ясно за кои заболявания няма да се издават решения на ТЕЛК

Паралелно с това лекарите, работещи в ТЕЛК, предлагат и промяна в списъка на заболяванията, които подлежат на освидетелстване. Така например те препоръчват да не се дава намалена работоспособност за заболявания, протичащи с продължителни ремисии и обостряния като например пиелонефрит (възпаление на бъбреците). При такива заболявания човек може да ползва до месец болничен лист и след това да е напълно работоспособен.

Промяната в списъка на заболяванията обаче ще се прави от друга работна група, като не е ясно кога ще бъде завършен, обяви Холевич.

Сега освидетелстването за доста широк кръг заболявания автоматично отваря врата на хората с определен процент намалена работоспособност към различни социални придобивки като инвалидна пенсия, карта за градски транспорт, целеви помощи за телефон, отопление, балнеолечение, за покупка и приспособяване на лек автомобил и др. Сега освен хората с физически увреждания, на освидетелстване подлежат и хора със сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания, диабет и др.

Иначе процентът на хората с увреждания в България е около средния за останалите европейски страни и не фалшифицирането е причина за големия брой инвалидни пенсии и разходите за тях, а напълно законовата възможност за отпускането им.

За миналата година, по данни на НОИ 507 569 души получават инвалидна пенсия и още 337 776 добавка за инвалидност към основната пенсия до 35 лева месечно.