Подготвят се узаконяване и нови строежи край водоеми

Санитарно-охранителните зони се заменят от по-малки по размер защитни пояси

Подготвят се узаконяване и нови строежи край водоеми

Правителството възнамерява да отвори широка врата за узаконяването на спорни строежи в непосредствена близост до вододайни язовири и дори вдигането на нови сгради. Приети на първо четене в парламентарната комисия по околна среда в четвъртък поправки в Закона за околната среда предвиждат премахването на сегашните санитарно-охранителни зони край питейните водоеми и замяната им със защитни пояси, които ще са по-малки по размер. За тези промени правителство предпочита да не говори, а вместо това акцентира върху текстове, предвиждащи намаляване на административната тежест

Одобрението стана въпреки дадените редица отрицателни становища точно по тези промени, които се правят чрез преходни и заключителни разпоредби в екозакона, но се отнасят до Закона за водите. Този път не само природозащитниците от Асоциацията на парковете в България са се възпротивили на корекцията, която се предприема без обществено обсъждане и непрозрачно. Българската асоциация подземни води, Сдружението "Глобално партньорство по водите", и дори КРИБ и БСК, които обикновено подкрепят правителството, смятат, че тези текстове не трябва просто така да се приемат, а да се обсъдят публично и с регионалното ведомство. Това става ясно от становищата на тези организации, публикувани на сайта на Народното събрание.

При обсъждането в парламентарната екокомисия министърът на околната среда и водите Нено Димов се съгласи, че "новият подход за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване е добре да бъде приет след широка дискусия с всички заинтересовани страни", но толкова.

Все пак депутатите от ГЕРБ са решили между първо и второ четене текстовете, отнасящи се до Закона за водите да бъдат отделени, за да може да се обсъдят публично и да се подготвят като поправки директно в този закон, а не чрез преходните и заключителните разпоредби на друг.

След заседанието на комисията председателят ѝ Ивелина Василева написа във "Фейсбук", че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи основната част от законопроекта, свързана с облекчаване на административната тежест, но ще предложи отпадане на текстовете, свързани със Закона за водите и санитарно-охранителните зони. Тези предложения трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане, смята Василева, която беше министър на екологията във втория кабинет на Бойко Борисов.

Подкрепата на първо четене била дадена, за да не се бавят другите текстове, засягащи облекчаването на административните условия за извършване на екооценки на инвестиционни проекти.

По всичко личи обаче, че правителството е решено да прокара лобисткото предложение на министър Димов, който влезе в правителството от квотата на "Обединени патриоти".

Според мотивите за исканото отпадане на санитарно-охранителните зони, няма необходимост от сегашните големи пространства за обща защита на съоръженията в питейните водоизточници. Това според кабинета не било ефикасно и практично. По-добре било да има защитен пояс само около местата за водочерпене според опасността за тяхното замърсяване.

Вносителите на поправките смятат, че е достатъчно да има зони за опазване на съоръженията от разрушаване и от пряко въвеждане на замърсяващи вещества през водовземните съоръжения, без да се защитава цялата водоснабдителна система на питейните язовири.

От мотивите става ясно, че поправката брани интересите на частни собственици на земи край питейни язовири, чиито терени тепърва трябва да се вкарват в санитарно-охранителните зони. Тези зони все още не са създадени от ВиК операторите, макар по закон да са задължителни. Абсурдното е, че кабинетът се оправдава именно с неизпълнението на закона: създаването на сегашните големи зони било тежко, поради което водоемите оставали незащитени. Затова малките защитни пояси били по-подходящи.

От сдружението "Глобално партньорство по водите" обръщат внимание, че ВиК фирмите вече са изразходвали средства именно за документите за учредяване на тези санитарно-охранителни зони, които освен това засягат бъдещите планове за управление на басейновите региони и превенцията от наводнения. Дори в КРИБ са притеснени от неясно формулираните в законовите предложения понятия за защитните пояси. Според тях отслабената охрана може да увреди водоемите и по-конкретно минералните извори. БСК също иска обществена дискусия за санитарно-охранителните зони.

Природозащитниците са още по-резки в мнението си. Те смятат, че поправките са лобистки и в ущърб на интереса на държавата. "Те целят узаконяване на незаконни строежи в санитарно-охранителните зони и позволяват строителство и добивни дейности в близост до източници на вода, които окончателно ще отровят земята и водата, където тя все още е запазена в България", се посочва в тяхното становище.

"Освен категорично необосновани от гледна точка интереса на гражданите, тези предложения са в крещящо нарушение на чл. 15 и чл. 55 на Конституцията", допълват от коалицията "За да остане природа в Блъграия". Според нея също така промените ще доведат до нарушение на Рамковата директива за водите, защото до приемането на новите планове за управление на речните басейни България няма да е изпълнила изискването на документа да се осигури опазване на водните обекти за питейни нужди.

Въпреки изразените притеснения и изпратените от граждани писма до парламентарната екокомисия с искане тези разпоредби да бъдат отхвърлени, те бяха одобрени на първо четене.

Нено Димов призна, че е необходима дискусия по тези промени, но ги защити с мотива, че това бил работещият в европейските държави подход за опазване на водите за питейни нужди чрез охрана на база преценка на риска за замърсяването им.

Според неговия прочит на внесените текстове се засилва ролята на местните общности при определянето на охранителни зони и мерките, които са планирани в тях, става ясно от съобщение на екоминистерството, разпространено след гласуването на поправките в парламентарната комисия.

Министерството и Димов предпочитат да акцентират върху обединяването на три от най-тежките разрешителни режима в областта на околната среда – предвижда се възможност за обединена процедура при инвестиционни предложения, които подлежат едновременно на задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност. Възложителите ще имат възможност да избират дали трите процедури да вървят заедно или поотделно.

В общата процедура се събират и оценяват изискванията по трите процедури само в рамките на ОВОС. Това води до намаляване на общата продължителност два или три пъти. Общата процедура спестява разходи на инвеститорите. Намалява се и броят на изискваните документи, предоставяни по служебен път, както и срокът за издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Същевременно при обединена процедура се гарантира, че са изпълнени изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве и при следващите етапи на разрешаване и експлоатация. Намалява се и срокът за определяне на приложимата процедура при планирани промени в работата на инсталации с издадено комплексно разрешително, посочват още от екомиинстерството.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?