Тазгодишните награди на Харвард за причудливи "научни" открития

Подхлъзването на бананова кора и Христос на печена филийка удостоени с Антинобел

Подхлъзването на бананова кора и Христос на печена филийка удостоени с Антинобел

На тържествена церемония в Харвардския университет бяха раздадени годишните Антинобелови награди, които удостояват най-безумните научни разработки по света, съобщиха световните агенции.

Десет екипа от пет континента бяха отличени на 24-та церемония в театър "Сандърс" на престижното учебно заведение в Бостън.

Наградените, които всяка година пристигат на церемонията на собствени разноски, имаха по две минути отпуснато време за благодарствено слово. Осемгодишно момиченце следеше строго да не се прекрачва този лимит.

Тази година призът в областта на здравеопазването получи група учени от Чехия, Япония, САЩ и Индия, които изучавали как се отразява отглеждането на котка върху умственото и психическо здраве на собственика. Те изследвали измененията на личността при млади жени с токсоплазмоза (инфекция, предавана от котките), влиянието на това паразитно заболяване върху интелекта и връзката между ухапванията от котка и депресията.

За постижения в биологията отличие получиха чехи и учени от Германия и Замбия. Те изследвали задълбочено и документирали факта, че кучетата, избирайки място за естествените си нужди предпочитали разположение в пространството по протежение на магнитните меридиани на земята.

Японците победиха в областта на физиката. Те изучили степента на триене между подметката на обувката и бананова кора, а също и между кората и повърхността на пода, когато бъде настъпана от човек.

Китайци и канадци взеха приза за неврология, за опита им да разберат какво се случвав човешкия мозък, когато вижда лика на Исус Христос в парче препечен хляб.

Антинобел за медицина получиха учените от Индия и САЩ, лекуващи кръвоизлив от носа с помощта на тампони от осолена сланина, а за полярни изследвания наградата взеха германци и норвежци за изследване върху реакцията на северните елени към хора, дегизирани като бели мечки.

Психолози от Австралия, Великобритания и САЩ бяха отличени за фактологичната обосновка, че "нощните птици" или хората – сови, които си лягат късно, са много по-самовлюбени от ранобудните. Освен това, те по-често манипулират хората и проявяват повече признаци на психологически отклонения.

Премията в областта на изкуството получиха италианци. Те изучавали как художествените достойнства на наблюдавана картина влияят върху възприемане на болката. В хода на експеримента те сравнявали усещането за болка върху хора, върху които експериментирали с лазер, като в същото време една част от изследваните наблюдавали приятна, а друга част – грозна картина.

Работата на испански диетолози също е отбелязана с Антинобел. Те изследвали потенциала на лактобацила, отделен от фекалиите на новородените, за създаване на пробиотична култура за ферментищи салами.

Наградата в областта на икономиката получиха италианският държавен Национален статистически институт, който призова европейските страни при официалната оценка на икономиките да взема предвид доходите от проституция, незаконния оборот от наркотици, контрабанда и други незаконни доброволни сделки.

Независимо от пародийния характер на наградата трябва да се отбележи, че тя се присъжда "за постижения, които отначало те карат да се смееш, а после – да се замислиш".

По традиция антипризовете, които са учредени през 1991 г.,  бяха раздадени от петима истински Нобелови лауреати и предшества обяваването на списъка с номинирани за Нобелова награда, като.

Смешната церемония бе учредена от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието "Годишник на невероятните изследвания" и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф. Ако не бяха тези престижни отличия, някои от най-странните научни изследвания щяха да останат в забвение.

"Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите", споделя Ейбрахамс.

На тазгодишната церемония се състоя и премиерата на мини-операта в три акта "Това, което ни изяжда". Нейният сюжет се върти около възможността хората един ден да се хранят само с хапчета. В главните роли взеха участие сопраното Мария Феранте и баритонът Скот Тейлър. Хорът на микробите беше съставен от десет изследователи по биомедицина от района на Бостън.

Споделяне
Още от Общество

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?