Подходът на Ченалова при разглеждането на делото "САПАРД" – "типичен за изкуството"

Подходът, по който отстранената от Софийския градски съд (СГС) съдия Румяна Ченалова е анализирала и интерпретирала доказателствата по делото за пране на 7.5 млн. евро по аферата "САПАРД" "е типичен за изкуството, но е неприложим в правораздавателната дейност".

Това посочват в мотивите си апелативните съдии Николай Джурковски, Милена Панева и Карамфила Тодорова, които през ноември м.г. за втори път произнесоха оправдателни присъди по казуса, който бе възобновен през март 2014 г. с решение на Върховния касационен съд (ВКС).

Подсъдими по станалия емблематичен за българското правораздаване процес са близкия до БСП бизнесмен Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков. Според обвинението Стойков бе създал престъпна група, ръководена от Марио Николов, за пране на пари, отклонени от европейската програма.

Стойков бе оправдан още на първа инстанция, но ефективни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими. Те бяха произнесени именно от Румяна Ченалова още докато бе наказателен съдия в СГС. Впоследствие делото не успя да тръгне повече от две години на втора инстанция и, след като най-сетне това се случи през 2012 г., САС оправда всички подсъдими.

Голям скандал последва и след като прокурорът Стойчо Ненков оттегли протестите срещу оправдателните присъди точно на Марио Николов и Людмил Стойков. Той бе обвинен в престъпление срещу правосъдието. Успоредно с това двамата германски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард бяха осъдени за участие в схемата, но се оказа, че родните разследващи не са използвали достатъчно ефективно доказателствата, събрани от немските им колеги.

След това временно и.д. на главен прокурор Бойко Найденов поиска от ВКС да възобнови делото, посочвайки, че до оправдателните присъди на втора инстанция, произнесени от настоящия член на ВСС Калин Калпакчиев, се е стигнало заради игнориране на доказателства от негова страна, отказ от разпити на свидетели, поискани от обвинението, и "позоваване на противоречиви експертни заключения с приета във въззивното съдебно следствие допълнителна банкова експертиза, налагаща назначаване на нова арбитражна експертиза за отстраняване на възникналите противоречия".

Става въпрос за експертно изследване, назначено от САС, според което подсъдимите Марио Николов, Мариана Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов не са превеждали части от получената от Държавен фонд "Земеделие" субсидия от 7.5 млн. евро от сметките на дружествата бенефециенти по САПАРД към фирмата "Палмигруп" АД.

Другият основен довод, с който съдия Калпакчиев оневини всички подсъдими в процеса, бе, че "осъщественото от прокуратурата разделяне на наказателното производство в досъдебната му фаза стои в основата на фактическите, доказателствени и правни трудности пред настоящето дело. С разделянето на производството прокуратурата сама е създала непреодолими пречки пред пълното и вярно установяване на фактите по случая и правилното приложение на закона".

Според САС прокуратурата е разделила доказателствата по случая в две отделни дела – за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД (което в момента се гледа повторно в спецсъда, заради отвод на председателя на състава) и за последващото им изпиране и така се е лишила от възможността да докаже наличие на престъпна банда, тъй като предполагаемите ѝ четирима членове се оказват разделени в две отделни производства.

Макар да отбелязват, че разделянето на казуса не е непреодолим проблем пред разследването, колегите на Калпакчиев, разгледали повторно казуса на втора инстанция, също споделят мнението му, че разглеждането на делото в едно производство "би довело до по-рационално използване на силите и средствата на наказателното производство и би било най-благоприятният вариант за всеобхватно и точно установяване на фактите".

Според САС съдия Ченалова е направила произволни изводи за свързаност на подсъдими и фирми, които е възприела безкритично от тезите на обвинението. Като пример апелативните съдии посочват част от дружествата, за които обвинението твърди, че са създадени, за да участват по проекти по САПАРД. Всъщност те са регистрирани още през 90-те години.

"Все така предизвикателно произволно е да се твърди, че тези дружества са били създадени с идеята да обслужат бъдещото кандидатстване на евентуални бъдещи търговски субекти за субсидиране по тази програма. Този подход на интерпретиране на факти, свързан с преувеличаване, изопачаване, надграждане на съдържанието им и т.н. е типичен за изкуството, но е неприложим в правораздавателната дейност", иронично отбелязва Апелативният съд, цитиран от "Правен свят".

По отношение на прокуратурата, съдът казва, че не са спестени усилия за излагане на факти с обвинителна насоченост за всеки от подсъдимите, но има сериозен доказателствен дефицит. Това според САС прави обвинителния акт непълноценен, но съдът не връща делото на прокуратурата, защото решава да елиминира неблагоприятния за подсъдимите ефект с оправдаването им.