Подкрепяният от майки закон на Манолова за личната помощ беше бламиран

Законопроектът за личната помощ, предложен от омбудсмана Мая Манолова, не получи никаква подкрепа на заседанието на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания във вторник. Проектът бе разкритикуван както от национално представителните организации на хората с увреждания, които са в конфликт с протестиращите майки на деца с увреждания, така и от синдикатите.

Критиките към проекта бяха, че той е “аматьорски“, противопоставящ отделни групи и се фокусира само и единствено върху една социална услуга, без да предлага комплексни решения. В крайна сметка бе решено работещите текстове от проекта на Мая Манолова, който е изготвян с участието на протестиращите майки, да бъдат включени в Закона за хората с увреждания, който друга работна група към социалното министерство в момента подготвя и в нея също участват протестиращи майки.

След заседанието на съвета социалният министър Бисер Петков съобщи, че ще информира правителството и премиера за това, че решаването на проблема на хората с увреждания трябва да е водещ национален приоритет и за него трябва в кратко време да се намери очакваното решение. Това трябва да стане чрез приобщаване на всички системи - здравната, образователната и осигурителната и ще е нужна и подкрепа на финансовото министерство, коментира Петков.

Само мерките в законопроекта на Мая Манолова биха стрували допълнително 100 млн. лева годишно по нейни разчети. По различни оценки на експерти обаче разходите за лична помощ варират между 100 млн. лева и над 1 млрд. лева, като голямата разлика според Бисер Петков идва от различната методология на изчисляване на възнагражденията на асистентите и броя часове, за които те ще се грижат за хората.

Докато министър Петков обобщаваше пред журналисти резултатите от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, протестиращите майки на деца с увреждания скандираха пред Министерския съвет "Убийци".

Омбудсманът Мая Манолова припомни, че законопроектът е разработен от нейния екип заедно с протестиращите майки и допълни, че а политиците е решението дали ще му дадат подкрепа. “Това е честен закон, който дава възможност за подкрепа на всички хора с увреждания с право на чужда помощ“, заяви тя и посочи, че сега едва 14 хиляди от имащите право общо 77 хиляди души получават такава помощ. Това са хората, които в момента получават т. нар добавка за чужда помощ в размер на 90 лева.

Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски съобщи, че според информационната система на агенцията хората с увреждания са над 648 хиляди. Той обяви, че изчислявайки необходимите средства за осем часа подкрепа за хората, които не могат да се справят сами, при минимална работна заплата от 560 лева за 2019 г., ще са необходими 667 млн. лева. 

Участниците в заседанието разкритикуваха проекта на Манолова за това, че урежда просто една асистентска услуга, която решава само част от проблемите, но не е устойчива политика за хората с увреждания. Според тях създаването на отделен закон само за една социална услуга е нецелесъобразно, а тя не е съобразена с потребностите на отделните групи инвалидност.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов определи законопроекта като “аматьорски“ и противопоставящ хората с увреждания, преследващ политически цели.

Да бъде поне удвоена чуждата помощ от 90 лева и да не е регламентирана в КСО, а да бъде заложена в Закона за държавния бюджет, предложи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него още с този бюджет финансовото министерство трябва да намери допълнително около 100 милиона лева.