Подписка в защита на Вашкевич

Подписка в защита на Вашкевич
До

Президента на Република България
Министър-председателя на Република България
Министъра на външните работи на Република България
Министъра на правосъдието на Република България
Министъра по европейските въпроси на Република България
Парламентарните групи в Народното Събрание на Република България
Главния Прокурор на Република България
Националното сдружение на българските прокурори
Български Хелзинкски Комитет
Фондация "Български адвокати за правата на човека"

Уважаеми Дами и Господа,

На 28.01.2005 г. в Софийски градски съд предстои в рамките на дело № 748/2004г. по описа на СГС, ІІІ-Г адм.отделение да се разгледа статута и правото на пребиваване на територията на Република България на белоруския гражданин Михаил Вашкевич.

Г-н Михаил Вашкевич е известен общественик и дисидент срещу едноличния режим на белоруския диктатор Александър Лукашенко. От 1996 г. насам авторитарният режим в Белорус подлага дейците на демократичната опозиция на преследвания, репресии и физическа разправа. След многократни заплахи за живота му и живота на неговото семейство, г-н Вашкевич е принуден да емигрира и потърси политическо убежище в една демократична и правова държава, за каквато е счел Република България.

На българската общественост и на нас, гражданите подписали това писмо, стана известно, че години наред на г-н Михаил Вашкевич се създават трудности при регламентиране на статута му на политически емигрант. Нещо повече, след административни и визови проблеми от страна на нашите власти от декември 2003 г. до януари 2004 г. той е задържан в затвора за чужденци в гр. София, Дружба-2, ул. Димитър Пешев № 2 при унизителни за авторитета на страната ни условия. Там той прекарва 37 дни с мотив "неправомерен престой в България". Арестуването му е следствие на отказа за предоставяне на политическо убежище в България по време на управлението на сегашното правителство с премиер г-н Симеон Сакскобургготски с мотивировката, че "Белорус е вече демократична държава". По същото това време главният прокурор на Белорус, Шейман (впоследствие назначен за личен съветник на диктатора Ал. Лукашенко), е любезно приет с оказани му почести от прокурора на републиката г-н Н. Филчев и от правителството на НДСВ през пролетта на 2004 г.

Ако до тогава мерките от страна на българските власти могат да бъдат квалифицирани като нехуманни и като израз на бюрократичен шантаж спрямо чужденец, търсещ с основание политическо убежище в страната, след срещата с представителя на белоруския режим Шейман обаче, третирането на г-н Михаил Вашкевич придобива политическа окраска и буди съмнения за преднамереност.

Трудно откриваме политическа логика в гореспоменатата среща в контекста на предстоящото присъединяване на България към Европейския Съюз. Но предвид отношението на българската прокуратура, на съдебната и изпълнителната власти към белоруския дисидент и общественик в изгнание г-н Вашкевич, потърсил политическо убежище в България от един диктаторски режим, среща на длъжностни лица с негов изтъкнат представител буди силно безспокойство. Според нас не се вписва в политическата логика и определянето на Белорус, като "вече демократична страна", аргументация послужила досега за отказ на г-н Вашкевич правото на политическо убежище и статут на политически емигрант в България.

Уважаеми Дами и Господа,

Белорус не е демократична държава! Предполагаме, че от вниманието Ви просто са убягнали следните известни факти за режима в Белорус от 1996 г. до към днешна дата, 17.01.2005 г.:

Александър Лукашенко узурпира демократичните конституционни пълномощия на избрания XIII Върховен съвет в Белорус, като през ноември 1996 г. организира незаконен и неконституционен референдум, който му позволи да въведе в действие нова конституция и да разпусне законния парламент - XIII Белоруски Върховен съвет. Замени го с безпомощно и лично подчинено му национално събрание, което продължи неговите президентски пълномощия до 2001 г. и така му даде възможността да установи авторитарен режим. Лукашенко се обслужва от собствен държавен съвет измежду представителите на БКП (Белоруска комунистическа партия) и белоруската комунистическа АП (Аграрна партия).

През май 1999 г. БДС (Белоруските демократични сили) организираха алтернативни президентски избори и в отговор на това срещу тях започнаха безмилостни репресии, масови арести и продължителни задържания. Безследно изчезнаха опозиционните политици Виктор Гончар, Анатолий Красовски, Юрий Шаренко и журналистът Дмитрий Саваридски. Ликвидирана е свободата на печата. Медиите, критикуващи режима, са забранени, а журналистите им - преследвани или заловени под арест. Обект на преследване са представителите на Белоруската автокефална православна църква, Римо-католическата църква и Протестантските църкви.

Европейският Съюз, Съветът на Европа, Парламентарната асамблея на НАТО, САЩ, Парламентарната асамблея на ОССЕ и други международни организации и инстанции не признават и до днес назначеното от диктатора национално събрание на Белорус, нито инсценираните два референдума (последният от 17 октомври 2004 г.), узаконили последователно властта на режима на Лукашенко.

Проведените на 15 септември 2000 г. парламентарни избори в условия на отсъстващо демократично изборно законодателство са нелегитимни, неконституционни и съпроводени с многобройни нарушения на правата на човека от страна на режима на Лукашенко - и те не се признават от Европейския Съюз, Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на НАТО, САЩ, Парламентарната асамблея на ОССЕ до днес.

Последвалите на 9 септември 2001 г. президентски избори са определени също като недемократични и несъответстващи на изискванията на ОССЕ за провеждане на демократични избори, формулирани в Копенхагенските критерии от 1990 г. Ето белезите, които според ЕС характеризират режима на Лукашенко: преследване, арести и задържане под стража на опозиционни дейци, отказване достъп на опозиционните кандидати до средствата за масово осведомяване, преследване на ръководителите, сътрудниците (както и конфискация на имущество и техника) на независимите неправителствени организации, непрозрачност на процеса при гласуване и преброяване на гласовете, държавна кампания на сплашване на опозиционни активисти, организациите за честни избори, независимите средства за масова информация, клеветническа кампания в средствата за масова информация против международните наблюдатели.

Проведеният (втори поред след 1996 г.) референдум на 17 октомври 2004 г. отново за промяна в конституцията на страната даде възможност на белоруския диктатор Ал. Лукашенко да се кандидатира за трети път за президент, факт, нямащ аналогия в съврeменната практика на световната демократична общност. Преди по-малко от година Лукашенко заяви пред журналисти, колко се възхищава от тримата си идоли - Хитлер, Ленин и Сталин. Той добави, че се вижда като последователен техен ученик. Лукашенко изгради за 8 години интензивни контакти с онези държави, които са под наблюдение поради поддържане и изграждане на терористични групи, както и с режимите на Милошевич, Садам и Кастро. Сред белоруското население диктаторът наложи за тези 8 години всеобхватна атмосфера на страх и безизходица.

След референдума на 17 октомври 2004 г., светът стана свидетел (отново) на репресивните мерки на диктатора: мирно демонстриращите пред резиденцията му граждани в дните след референдума бяха пребити от силите за сигурност, а опозиционни лидери и политици са хвърлени в затвора или са в неизвестност до днес.

Само дни след погрома над мирните демонстранти в Минск на 22 октомври 2004 г. беше намерена с прерязано гърло в дома ѝ известната разследваща журналистка и член на редакцията на вестника на независимия профсъюз "Солидарност" (името говори за търсената символична приемственост с Полша през 80-те години), Вероника Черказова - заплашвана и преследвана като критик на режима на Лукашенко, един от главните инициатори на мирните граждански демонстрации срещу нелегитимния референдум.
Пребити и заловени по време на демонстрациите са белоруски журналисти, под палките на силите за сигурност са попаднали и руски журналисти от независми издания, и малкото допуснати чуждестранни журналисти. Между 50 и 100 човека според различни западни медии се намират вече 3 месеца в неизвестност - "в предварително следствие". За една част от заловените още през нощта срещу 20 октомври са изготвени присъди без съд, като наказанието е между 8 и 15 години според НК на Белорус.
Опозиционните лидери Анатоли Лебедко и Николай Статкевич са пребити и, въпреки наличните тежки, открити рани, без право на медицинска помощ са арествувани и задържани под арест. Минският Свободен хуманистичен европейски университет (финансиран от ЕС през 1992 г.) е затворен, арестувани са преподавателите му, а десетки негови студенти са публично пребити, после затворени и измъчвани с дни, след залавянето им по време на мирните бдения на 22 октомври 2004 г.
Американският президент Дж. У. Буш подписа в началото на октомври 2004 г. закон за подпомагане на демократичните процеси в Белорус. Aмериканският сенат, американски общественици и президентът на САЩ осъдиха манипулациите по време на референдума на 17 октомври 2004 г., както и фалшифицираните резултати, побоите и продължилите репресии над демонстрантите и опозиционните активисти на и след 22 октомври 2004 г.
ЕС определи референдума като фарс и обяви веднага, че ще участва не само в реализирането на санкциите върху режима на Лукашенко, предложени от американския сенат, но и активно по проектите на САЩ в приетия закон за демократизирането на Белорус. Предвидени са мерки за демократични реформи с активната помощ от Запад, по подобие на актуалните обществени процеси в Украина. Съветът на Европа издаде на 25 октомври 2004 г. регистър на изчезналите по време на режима на Лукашенко политици и възложи на извънредна комисия с участието и на ОССЕ разследване на място в Белорус.

Уважаеми Дами и Господа,

ето това е страната, която е обявена от представители на изпълнителната власт на правителството на г-н Сакскобурготски като "вече демократична"!
Нима в тази "вече демократична" страна, в която желаещите демократични реформи граждани, опозиционните демократични лидери, политици и общественици се преследват, пребиват, отвличат и убиват, нима в тази страна, окачествена като "един вид Куба на Европа" в годишния бюлетин на Американския държавен департамент за 2004 г. и като авторитарна диктатура, спрямо която има наложени санкции от ЕС и САЩ, нима в тази страна България ще допусне да се екстрадира един дисидент и демократичен опозиционен активист срещу режима на Ал. Лукашенко като г-н Михаил Вашкевич!

С настоящата петиция изразяваме гражданския си протест и възмущението си от преднамереното и скандално отношение на властите ни към г-н Вашкевич! Познавайки трагичното минало на България през периода 1944 - 1989 г. ние считаме, че за страната днес е чест, когато един борец за граждански права и демокрация я избира за своя втора родина. Предоставянето на политическо убежище на Михаил Вашкевич би било и символичен жест на признателност към народите на онези държави, които през годините на комунистическия режим даваха гостоприемен приют на хиляди българи.

Позицията на българските власти досега не съответства на официалното становище на ОССЕ, чийто член и доскорошен председател е България. Тя не съответства и на официалното становище на ЕС, присъединяването към който непосредствено предстои! Подобно разминаване с международните политически реалности и отношението на цивилизования свят към режима в Белорус, показва не само политическа недалновидност, но е и израз на нехуманно пренебрежение към един болен и възрастен човек.

Апелираме към Вас да направите необходимото за да бъде прекратен психическия и физически тормоз, неизвестността и несигурността пред г-н Михаил Йосифович Вашкевич като му бъде предоставено политическо убежище, а срокът на досегашното му пребиваване в България бъде взет предвид при неговата социална и гражданско-правна интеграция.

Това си писмо препращаме и на следните институции:

Commissioner for Human Rights, Strasbourg
Council of the European Union, Strasbourg
European Commission against Racism and Intolerance, Strasbourg
European Commission for Enlargement, Brussels
European Commission for Human Rights, Strasbourg
European Court of Human Rights, Strasbourg
European Union, Brussels
European Union Office Amnesty International, Brussels
Human Rights Watch, London
International Helsinki Federation for Human Rights, Helsinki
U.S. Department of State, Washington D.C.

Писмото ни бе разпространено в медиите в отворен вид за електронно подписване от граждани. На страниците на ел. издание "Още Инфо" подписката продължава. Писмото ни е предадено за публикация и в редица български печатни издания.

С уважение,
(по азбучен ред)

1. Ангел Костов, България
2. Ангел Станоев, България
3. Ангел Янчев, България
4. Ани Илков, Бъллгария
5. Антоанета Христова
6. Асен Кънев, България
7. Благовест Горанов Илиев
8. Борис Ташков, България
9. Борислав Скочев, България
10. Валентин Георгиев, България
11. Ваня Илиева, Германия
12. Васил Мангалов, Германия
13. Василка Цветанова, България
14. проф. Венко Бешков
15. Венцислав Йонков, България
16. Весела Илиева, Германия
17. Веселин Драгов, България
18. Веселин Недялков, България
19. Виктор Борисов, България
20. Владимир Николов, България
21. Даниел Митов, Италия
22. Даниела Горчева, Холандия
23. Диана Станчовска, България
24. Добри Генев, Швейцария
25. Драгомир Иванов, България
26. Едвин Сугарев, България
27. Емил Миланов, България
28. Жана Петкова, България
29. Жоржета Божанова, Германия
30. Иван Атанасов - Чосич, България
31. Иван Дозов, Франция
32. Иван Ибришимов, България
33. Иван Иванов, Швеция
34. Иванка Марковска, България
35. Иво Беров, България
36. Иво Лалов, България
37. Йордан Попов, България
38. Катя Стоименова, България
39. Колчо Ковачев, Германия
40. Любомир Бояджиев, Германия
41. Любомир Данчев, България
42. Мария Арсениева, България
43. Мария Иванова, България
44. Мария Радева, България
45. Милен Радев, Германия
46. проф. Михаил Кметов
47. Надя Стоянова, България
48. Николай Кулев, Германия
49. Николай Стойков, САЩ
50. Николай Христов, България
51. проф. Норберт Рандов, Германия
52. Орлин Стойчев, България
53. Петър Грозев, България
54. Петър Ташев, България
55. Радомир Григоров, България
56. Райна Стаменова, България
57. Рени Нешкова, България
58. Румяна Буркова, България
59. Тодор Тодоров, България
60. Христо Велев, България

23.01.2005 г.

Споделяне
Още от България