Еврозоната за Гърция:

"Подрязано" финансиране с "капкомер"

Финансовият министър на Гърция Янис Стурнарас и ръководителката на МВФ Кристин Лагард

"Подрязано" финансиране, което да се дава с "капкомер" и при изключително строги графици и срокове одобриха партньорите ни на заседание на Еврогрупата, на което не липсваха острите критики от северните страни в еврозоната спрямо Гърция за закъсненията ѝ при осъществяване на промените в държавния сектор, приватизацията и данъчната реформа. Така гръцкият в. "Нафтемборики" обобщава решението на финансовите министри от еврозоната да разрешат дългоочакваните пари да бъдат преведени.

Стъпка по стъпка и с много "трябва" Гърция получи "подрязания" транш от международната спасителна помощ не в пълния им размер (8,1 млрд. евро), а на части от по три вноски на обща стойност 6,8 млрд. евро, съобщава пък гръцкият сайт "Репортер".

Траншът обаче ще бъде предоставен при определени условия, поставени от международните кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ, а те са свързани с изискванията им Атина да свие държавния сектор и да извърши реформи в данъчната администрация, което предполага нови уволнения и поредно затягане на коланите, отбелязва  изданието.

Предвижда се първата вноска от транша в размер на 4 млрд. евро да дойде още този месец от еврозоната, втората – от 1,8 млрд. евро - през август, но от МВФ, а третата от 1 млрд. евро -  през октомври и пак от европейските партньори на Гърция.

Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че през юли на Гърция ще бъдат изплатени 4 млрд. евро, от които 2,5 млрд. евро ще постъпят от Европейския стабилизационен фонд, а 1,5 млрд. евро от връщането на печалбите от портфейлите на централните банки на страните от еврозоната.

Освен това, през октомври се очаква на Гърция да бъдат преведени един милиард евро, от които 500 млн. евро ще постъпят от Европейския стабилизационен фонд, а останалите 500 милиона - от централните банки на еврозоната.

Ръководителката на МВФ Кристин Лагард каза, че се очаква изпълнителният съвет на фонда да заседава на 24 юли, за да одобри 1,8 млрд. евро от помощта за Гърция.

От транша в размер на 8,1 млрд. евро остават 1,3 млрд. евро, за които според гръцките медии Германия твърдяла, че не може да ги прекара сега през собствения си парламент и се е ангажирала да стори това в бъдеще.

Еврогрупата приветства Гърция за това, че е отбелязала напредък при прилагане на реформите, макар че в някои сектори те вървели бавно или изоставали, и че икономическите перспективи на страната до голяма степен са останали без промяна от предишното оценяване.

Финансовите министри от еврозоната оценяват като окуражителни първите индикации за постепенно завръщане на Гърция към растеж през 2014 г. и че реформите трябва да продължат, за да може да има устойчиво развитие и заетост и да бъде гарантирана надежност при реализация на бюджетните и финансови параметри на страната.

Условие на кредиторите е гръцкият парламент да гласува законопроекта, който днес влиза във висшия законодателен орган и включва регулации за промени в данъчната администрация, покриване на финансовата дупка, ускоряване на приватизацията, мерки за здравеопазването и финансовокредитната система, допълва в. "Етнос".

Общинските служители в Гърция излязоха днес отново на улиците в рамките на свиканата от техния синдикат нова 24-часова стачка в знак на протест срещу съкращенията в държавния сектор, които правителството обеща на международните кредитори в замяна на отпускането на пореден транш от спасителната помощ за страната. Стотици стачкуващи демонстрираха по улиците в центъра на Атина.

В рамките на поетите ангажименти към кредиторите се предвижда общинската полиция да бъде ликвидирана като служба, една част от работещите в нея да останат в общините, а други да бъдат пренасочени към други служби от министерството на

обществения ред. Ще бъдат съкратени също 2200 училищни охранители, 2000 служители в местните администрации, 1500 учители и служители в различни министерства.

Преди три години Гърция е подвела "тройката" и е предоставила повеждащи данни за финансовото състояние на страната, твърди президентът на Европейската централна банка ЕЦБ Марио Драги, цитиран от в. "Вима".

През 2010 г. Гърция получи първия спасителен пакет за излизане на страната от кризата. Някои решения тогава са били взимани на базата на информацията, която е била подадена от гръцка страна, но тя е била или грешна, или подвеждаща, казал Драги пред финансовата комисия на Европейския парламент.

Гръцките власти тогава уверявали непрестанно международните кредитори, че икономиката на страната е много по-силна, отколкото е изглеждала в дейтвителност, казал още Марио Драги, като настоял подаваните на Брюксел данни да са ясно дефинирани, за да не бъдат повтаряни занапред тези грешки.

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?