Подсъдимите по аферата "ЦКБ" се отърваха от обвиненията си за измама на Чорни

Цели осем години, след като Софийският градски съд (СГС) даде ход на делото за изчезналите $6 млн. на Майкъл Чорни в Централна кооперативна банка (ЦКБ) се оказа, че абсолютната давност на обвиненията на основните подсъдими Павел Тренев и Димитър Димитров-Шашмата е изтекла. По тази причина процесът срещу тях бе частично прекратен по искане на прокуратурата в четвъртък.

Председател на съдебния състав, който от 2004 г. насам така и не можа да разгледа казуса, е зам.-шефът на СГС Петя Крънчева, която на няколко пъти през последната година бе предлагана за наказания от Инспектората към ВСС заради забавени дела. Председателят на съда Владимира Янева обаче прецени, че е достатъчно само да ѝ обърне внимание.

Юристи, запознати с делото ЦКБ, коментираха пред Mediapool, че обвиненията за измама на Тренев и Димитров са били подкрепени с най-сериозни доказателства и, ако процесът бе приключил преди изтичането на давността, двамата най-вероятно щяха да получат осъдителни присъди. При тази ситуация обаче те ще бъдат съдени само за присвояване заедно с петима служители на ЦКБ, привлечени към наказателна отговорност за същото.

Интересното е, че давността на обвиненията за измама на Чорни на Тренев и Шашмата е изтекла още през 2010 г., но въпреки това Крънчева е продължила около 2 години да гледа делото срещу тях. От пресцентъра на СГС уточниха, че двамата все пак продължават да бъдат подсъдими по делото, тъй като има и обвинения за присвояване, чиято давност все още не е изтекла.

Според обвинителния акт, използвайки ЦКБ, Тренев и Димитров са получили от април до май 1995 г. два превода от шест милиона долара от "Блонд инвестмънт корпорейшън", собственост на Майкъл Чорни и Джоузеф Карам. Майкъл Чорни превел парите на два транша от по 3 милиона долара на 28 април и на 3 май 1995 г. по сметка на Централна кооперативна банка в Сюис банк корпорейшън в Ню Йорк. Половината пари влезли в БЗПБ и фирми от кръга "Орион", установи разследването.

Павел Тренев бе задържан в София на 20 април 2001 г. след петгодишно издирване, включително и чрез Интерпол. Това стана по сигнал на фирма, която измамил, съобщиха тогава от СДВР. След задържането на Тренев му бе предявено обвинение по чл.203 от Наказателния кодекс за длъжностно присвояване в особено големи размери, а след това и за измама на Чорни. Предвиденото в закона наказание е затвор от 10 до 30 години. Димитър Димитров - Шашмата бе екстрадиран от Венеция през декември 2000-та година.

Другите обвиняеми по делото за "милионите на Чорни" са пет длъжностни лица от ЦКБ - дилърът Траян Кършутски, директорът "Валутна наличност" в ЦКБ Ирина Михайлова, заместник-главният счетоводител Мария Димова, главният счетоводител Теменужка Галова и изпълнителният директор Георги Георгиев.

Делото срещу Тренев и Димитров не е първият случай, в който заради бавната работа на съдия Крънчева обвиненията отпадат заради изтекла давност. През май 2011 г. Софийският апелативен съд прекрати производството срещу бившия депутат от ДПС и екскмет на Велинград Фидел Беев за данъчни престъпления, тъй като зам.-шефката на СГС забави мотивите си по оправдателната присъда на Беев на първа инстанция с 8 месеца.

Въпреки това Крънчева необяснимо продължава да се отървава от дисциплинарна отговорност за разлика от председателя на съдийския съюз и остър критик на МВР шефа Цветан Цветанов Мирослава Тодорова, която преди две седмици бе уволнена от ВСС заради три забавени дела. Членовете на съвета реагираха на вълната от недоволство в цялата съдебна система с декларативното обяснение, че при решенията си за санкциониране на даден съдия винаги са се ръководели от принципни съображения и не проявявали двоен аршин.

"Безоблачното" професионално битие на Крънчева (предложена за зам.-шеф на СГС лично от близката приятелка на министър Цветанов и шефка на съда Владимира Янева - бел. ред.) обаче е доказателство, че ВСС проявява избирателна строгост при дисциплинирането на съдиите.