Годишният доклад на Българският хелзинкски комитет:

Подслушването, медиите и бежанците бяха най-тежките проблеми през 2013 г.

Красимир Кънев. Сн. БГНЕС

Най-тежките и масови нарушения в правата на човека в България през 2013 година бяха свързани с реформата на сектора за сигурност, свръхупотребата на специални разузнавателни средства, третирането на бежанците и срива на медийната свобода. Това отчете във вторник председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев при представянето на годишния доклад на организацията.

В доклада се посочва, че зачитането на човешките права е било сериозно увредено и от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Организацията специално отбелязва и увеличението на подслушването по искане на прокуратурата.

Много проблеми са пренесени и от минали години. Такива са зачитането на правото на религиозна свобода на мюсюлманите, положението в затворите, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, дискриминацията на жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани.

През 2013 година България е направила сериозно отстъпление от стандартите за гарантиране на правото на убежище, отбеляза адвокат Георги Тошев от Програмата за правна защита на бежанците и мигрантите в БХК

Той обясни, че проблемът е възникнал, защото последните 20 години не е бил изграден необходимият капацитет, за да се посрещне вълна от бежанци.

По темата за медийната свобода Яна Бюрер Тавание от БХК напомни, че в класацията на организацията "Репортери без граница" България е пропаднала с още 12 позиции и вече заема 100-то място. Това е най-лошата позиция на страната в класацията на международната неправителствена организация, която проучва медийната среда в почти всички държави.

Тавание допълни, че най-големите проблеми пред медиите са непрозрачната им собственост и финансиране, ограниченият плурализъм, намесата на собствениците в редакционната свобода, както и тежката автоцензура.

"През 2013 г. сривът в свободата на изразяване в България продължи. Оплитането на икономически и политически интереси и медии се затегна до степен на почти тоталното задушаване на свободата на изразяване. Медиите повече от всякога бяха ползвани като машини за манипулация. Публикуването на лъжи с цел дадена личност да бъде смачкана или огромни групи хора да бъдат подведени е всекидневна практика, без каквито и да било последици", се казва в доклада.

Медиите са използвани всекидневно и за подбуждане към омраза, дискриминация и насилие спрямо етнически и религиозни малцинства, кандидати за убежище и хора с различна сексуална ориентация. Това се случвало основно чрез медии, които принадлежат на политически партии от неототалитарен тип.

За пример се дават телевизия "Алфа", собственост на партия "Атака", и телевизия СКАТ, собственост на ръководни политици от Националния фронт за спасение на България (НФСБ).

"Малкото територии на медийна свобода бяха острови в океан на фалшификации и пропаганда. Медийните регулатори наблюдаваха срива на свободата на медиите през годината безучастно", констатират още от организацията.

Друга проблемна сфера е неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Към средата на февруари 2014 година българското правителство не е изпълнило рекордните 372 решения на съда. Някои от тях са произнесени още през 2002 година.

БХК отбеляза, че България отбелязва най-голям напредък в закриването на домове за деца. Слабо място обаче продължава да бъде превенцията на изоставянето на деца и разкриването на услуги, които да създадат подкрепяща среда за децата и семействата им.

Още от Общество

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?