Показването на "тефтерчето" е политически мотивирано и може да спъне разследването

Главният прокурор е като "Господ", никой не смее да говори за него, заяви адв. Йонко Грозев, правозащитник и заместник-председател на "Движение България на гражданите"

Показването на "тефтерчето" е политически мотивирано и може да спъне разследването

Каква е вашата оценка на функционалния доклад за състоянието на прокуратурата, изготвен по инициатива на новия главен прокурор?

 

В самия функционален анализ е записано, че той е реакция на една от препоръките от последния доклад на Европейската комисия и има за цел да представи конкретни предложения за подобряване на работата на прокуратурата. Той обаче е фокусиран до голяма степен върху структурирането на различните звена, специализацията, броя на хората в тях.

 

Поради тази причина и предложенията са основно за преструктуриране на определени звена и балансиране на натоварването. Насочването на вниманието върху натовареността, която да не е формална, по брой преписки, а реално да отразява количеството и сложността на работата е важно. Това е необходимо, за да може системата да бъде управлявана по-добре и да има равномерно разпределение на делата. То дава възможност и да се направи адекватна оценка на работата на всеки отделен прокурор.

 

Анализът показва и сериозни дисбаланси в системата. Фокусът на доклада е и върху структурирането на различните звена в прокуратурата, като се правят конкретни предложенията за преструктуриране.

 

Има ли нещо, което липсва в този документ?

 

Такъв структурен анализ е полезен инструмент, но той далеч не може да реши проблемите, пред които сме изправени в управлението на прокуратурата. Създаването, преструктурирането, закриването на отдели са инструменти, образно казано, за фино настройване.

 

Основният въпрос, пред който е изправена прокуратурата обаче, е за по-базисни неща. Индивидуалната отговорност на прокурорите при работата им по делата, оценката на тяхната работа и кариерното им развитие. В това отношение и анализът, и препоръките не предлагат убедителни решения. В момента не се спазва последователно принципа за реализиране на конкретната отговорност на един прокурор при работата му по едно дело. Специализацията и организацията на работата в момента позволяват прехвърляне на отговорността по отделни дела между различни прокурори и в крайна сметка до липса на отговорност за провалите.

 

Колко струва издръжката на един прокурор

Функционалният анализ на прокуратурата се съсредоточава върху натовареността, издръжката на прокурорите и проблемите на отделните административни звена в система. Веднага след като бе избран за главен прокурор, Сотир Цацаров обяви, че ще направи този анализ, за да види състоянието на институцията и да изпълни препоръките от доклада на Европейската комисията от юли миналата година.

 

Неговият предшественик Борис Велчев обяви, че прокуратурата е твърде централизирана и зависима от личността на своя началник. Това бе теза, с която Брюксел се съгласи, а фактът бе отдавна известен на българските неправителствени организации.

 

На този фон е странно, че анализ на функциите на най-важния човек в прокуратурата напълно липсва във функционалния анализ. Авторите на документа обаче не са пропуснали да отбележат, че в двете върховни прокуратури – Върховна касационна (ВКП) и Върховна административна (ВАП) – има много проблеми.

 

Още

В резултат няма и адекватни оценки за работата на прокурора по всяко конкретно дело, което му е възложено. Ако това не се промени, няма да има и механизми за отчитане на количеството и качеството на работа. А ако това не залегне в основата на оценката на прокурорите и тяхното кариерно израстване, каквито и структурни промени да се направят, положителен резултат няма да има.

Това минава през стриктно спазване и на основния принцип залегнал в наказателния процес – наблюдаващият прокурор да отговаря за едно дело от начало до край. Този принцип сега не се спазва и резултатът е размиване на отговорността и оттам - липса на обективни критерии за оценка на работата.

 

Не е ли странна пълната липса на обсъждане на фигурата на главния прокурор в анализ, който претендира да прави функционален анализ на институцията. Какво издава това?

 

Да, разбира се че е странна. Но това отразява и другия по-сериозен проблем с българската прокуратура. Веднъж избран, над главния прокурор е само господ, както сполучливо преди години беше описал ситуацията един друг главен прокурор. Такава безконтролна власт в една демокрация е немислима, но е факт.

 

Това ни го каза и Европейския съд в едно свое решение. Това го вижда и всеки непредубеден човек, като се запознае по-детайлно с това как работи системата. Това води до сериозни изкривявания, едно от които е, че никой дори не смее и да си помисли да оценява работата на главния прокурор. А в една йерархична структура това е основният въпрос. Няма как такава структура да работи добре, ако този, който е на върха на пирамидата, не управлява добре. Ние дори не смеем и да поставим този въпрос, камо ли да му дадем смислен отговор.

 

Какви са ви впечатленията от работата на Сотир Цацаров?

 

Смесени. Първоначално се създаде впечатление за независимост и за принципност в подхода. Назначена беше цялостна проверка на прокурорския инспекторат, ключово звено в борбата с корупцията в прокуратурата и съда. Такива бяха впечатленията и във връзка с проверката на сигнала за подслушването и случая с бюлетините в Костинброд. За разлика от много наблюдатели аз не мисля че прокуратурата направи грешен ход с бюлетините. Прокуратурата не предостави информация първоначално, а предостави такава едва след като една медия беше вече разпространила информацията. При това положение прокуратурата не можеше да мълчи. И информацията, която предостави беше максимално ограничена до установените факти. Намерени са бюлетини, те са годни и бройката е над това, което е поръчано по договор.

 

Междувременно обаче, се натрупаха и други случаи, които повдигат въпроси. Прекрати се разследването на разпореденото от г-н Борисов незаконно спиране на митническа проверка, без да бъде дадено някакво внятно обяснение. Не бяха предприети и адекватни действия по наказателно разследване на разговора в Банкя между Борисов, Найденов и Кокинов. Напълно потъна и проверката на Инспектората, като за корупция в прокуратурата не се говори изобщо.

 

Това за мен са индикации, че традиционните слабости на прокуратурата, нейната неспособност да разследва престъпления срещу хора, които разполагат със сериозна политическа или друга власт, продължава да бъде много актуален проблем.

 

Как ще коментирате публикуването на информация от тефтерчето на г-н Златанов?

Информацията от тефтерчето на г-н Златанов е очевидно изключително важна. Тя разкрива степента, в която българските институции са мафиотизирани. Правомощията по закон се използват, за да се рекетират противници и да се пазят своите. Има сериозни основания да предполагаме, че в тази картина е включен и съдът. Една от бележките е, че списъкът с дела със специално отношение се дава на "Г. Колев", както се казва председателят на Върховния административен съд. Най-вероятно, за да е сигурно че съдилищата също ще знаят какво трябва да правят по тези случаи.


Важността на тази информация за обществения дебат в България обаче не е достатъчна причина тя да бъде оповестена преди приключването на разследването. Това реално може да попречи на разследването, както се е случвало много пъти при предварително оповестяване на доказателства. Конкретният момент, в който се оповести тази информация, и специалният фокус върху президента, също създават усещане за политически мотив, което пък е недопустимо за прокуратурата.

 

Нямаше обяснение от страна на прокуратурата защо се оповестява тази информация сега, а не след приключване на разследването и как ще се преодолеят евентуални негативни последици за разследването. Това за мен е сериозен пропуск.

 

Вече повече от месец България има нови управляващи. Това е достатъчно време поне, за да се направят някакви заявки за реформа в съдебната власт. Как бихте коментирали намеренията на новите управляващи в тази сфера?

 

Не мога да коментирам нещо, което не съществува. Нито БСП, нито ДПС, нито ГЕРБ в интерес на истината, имаха в своите предизборни програми управленски решение, насочени към реформа на съдебната система. Налага се впечатлението, че за тези три партии, които избраха настоящия Висш съдебен съвет, ситуацията е приемлива и те нямат никакво желание да правят каквото и да е за реформа на съдебната система.

 

Това впечатление се затвърди и от изказванията на г-жа Зинаида Златанова след назначаването ѝ за правосъден министър. Тя каза, че съдебната реформа е въпрос на решение на политическите партии в парламента и самата тя отказа да формулира каквото и да било по темата.

 

При това положение е очевидно, че управляващото мнозинство няма никакво намерение да прави съдебна реформа.

 

Това означава ли, че натискът на Брюксел спира да работи? Ще имаме устен доклад, а в края на година ни очаква и големият официален доклад на ЕК.

 

Политическата ситуация е доста сложна в момента и натискът на европейските ни партньори не е такъв, че да може да постигне непосредствен резултат. При предходните правителства единственият резултат, който успяха да постигнат европейските ни партньори, е да не позволяват темата за съдебната система и върховенството на закона да бъде напълно свалена от политическия дневен ред в България.

 

За съжаление, те не могат да наложат една по-експедитивна и ефективна дейност на управляващите мнозинства и правителствата.

 

В този смисъл дали ще се случи изобщо съдебната реформа е въпрос изцяло към българските власти и в крайна сметка - към българския избирател. И четирите партии, които бяха избрани в парламента, нямаха нищо в своите програми, по темата реформа на съдебната система.

 

За да се случи такава реформа, има нужда от формирането на едно управляващо мнозинство, което да постави налагането на върховенството на закона, като основен свой приоритет.

 

На този политически фон какви са вашите очаквания към предстоящите доклади на ЕК?

 

Брюксел ще каже това, което стандартно казва от доста време насам и то е, че не се прави достатъчно и че има нужда от реална съдебна реформа. За съжаление тези изявления на ЕК могат да повлияят само частично на властите в България.

 

Какво се случва се определя от политическата ситуация в София. Очевидно е, че предишното и настоящото правителство нямат желание за провеждане на съдебна реформа. Те имат желание само за подчиняване на съдебната власт.

 

Свидетели сме на продължаващото бедствие в Софийския районен съд и дълги години неизпълнение на обещанията за нова сграда. Какво може да направи редовият магистрат, за да подпомогне процесът да се задвижи?

 

Аз си мисля, че е необходимо да се направи една сериозна публична демонстрация от страна на магистратите. Проявата на солидарност от страна на другите съдилища и прокуратури също би била важен фактор. Това ще демонстрира, че не става дума само за удобство на прокурорите и съдиите, които работят в сградата на районния съд, а е въпрос действително на възможност да се раздава правосъдие.

 

За мен една първа стъпка от тях страна би била някаква форма на символични стачни действия, с опция за засилване на протеста. Очевидно е, че по начина, по който управляващите мнозинства се държат в България, за да се случи нещо, трябва да се предприемат силни и еднозначни действия.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?