Полеви ГМО-опити няма да има до доказване, че са безвредни

Полеви ГМО-опити няма да има до доказване, че са безвредни

Промени в закона за генетично модифицираните организми (ГМО) относно освобождаването на им в околната среда няма да бъдат гласувани, докато учените не представят категорични доказателства за влиянието на тези организми върху природата и човека. Това заяви пред журналисти председателят на парламента Цецка Цачева след среща в понеделник с експерти и преподаватели от БАН, Аграрния университет, Университета по хранителни технологии и Селскостопанската академия.

“Обединихме се, че на този етап, без да има доказателства от научните среди за влиянието на тези организми върху природата и човека, е недопустимо те да се отглеждат в околната среда, поради което в закона подобна правна възможност е изключена“, добави Цачева.

Обсъдените на второ четене в парламентарната екокомисия текстове на поправките в ГМО-закона още не са заведени в деловодството на Народното събрание и това позволява да се обсъдят нови корекции и да се прецизират все още спорни редакции. Това се очаква да стане на планираното за 4 март заседание на екокомисията.

Участниците в срещата са се обединили около мнението, че опитите с генно-модифицирани организми трябва да продължат само в контролирана лабораторна среда, каза Цачева, но по време на дискусията стана ясно, че учените се разминават в становищата си за ГМО. Оказа се, че част от тях не виждат проблем в освобождаването на ГМО в природата, а други се обявиха категорично против, което доведе и формулировката с “категоричните доказателства за влиянието на тези организми“

Трябва да бъде изготвена и приета от парламента единна стратегия за действията на науката в сферата на ГМО, са се разбрали още експерти и политици.

“Няма как въпросите с ГМО да бъдат решени без помощта на учените, като Народното събрание трябва да има последната дума”, каза Цачева.

Тя допълни, че при приемането на текстовете депутатите ще се съобразят с мнението на учените и на неправителствените организации, като се държи сметка и за европейските директиви.

Цецка Цачева пое ангажимент да бъде гарант и да не допусне националните интереси, свързани със запазването чистотата на българската природа от ГМО, да бъдат нарушени.

Според председателя на БАН акад. Никола Съботинов, обществото трябва да бъде в максимална степен запознато с ползите и отрицателните последствия на технологиите, свързани с ГМО. Ще бъдат организирани конференции, на които да се обсъди приложението и ролята на променените организми.

На срещата бе представено и проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (ЦИОМ ), изготвено по поръчка на Цачева. Според данните 71 на сто от запитаните смятат, че рисковете, свързани с ГМО, надделяват над евентуалните ползи от тях. Едва четири процента са на противоположното мнение, а всеки пети не се ангажира с категорично становище. Общо 13 процента от интервюираните смятат, че ползите и вредите следва да се оценяват конкретно за всеки случай. Това е мнението на хората на възраст между 40 и 49 години.

При надхвърлящите 50 години българи 45 на сто са категорични противници на употребата на ГМО изобщо, включително и за научни цели.

Според 83 процента от анкетираните, в момента в България съществува опасност от неконтролирано разпространение на ГМО в семена и/или в храни. Това поражда страхове за здравето и затова четири пъти повече са тези, които настояват по темата да бъде ангажирано повече Министерството на здравеопазването, вместо ековедомството.

Едва шест на сто от участниците в изследването не виждат проблем у нас ГМО да се използват без ограничения - както за научни, така и за практични цели.

Според 28 процента от отговорилите, Народното събрание е институцията, която трябва да вземе решение за режима на работа с ГМО.

Споделяне

Още по темата

Още от България