Политбюро следяло всичко – от голямата политика до цената на чорапогащите

Политбюро на БКП е било следовател, съдия и ценови регулатор на дребни стоки. Това става ясно от протоколите и решенията на политическото ръководство на партията, които вече са дигитализирани, качени и свободно достъпни в Интернет.

Държавна агенция "Архиви" представи в понеделник официално проекта. В сайта "Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944-1989)”са публикувани общо 2459 протоколи и решения, от които 897 секретни. Когато бъде завършен проектът, ще има достъп до около общо 200 000 страници и близо 400 снимки.

От документите може да се проследят мащабни политически процеси като т.нар. Възродителен процес, Перестройката, но и много други теми, които са вълнували ръководителите на БКП – осигуряването на жилища и вили, цените на найлоновите дамски чорапогащи и други. Могат да се видят и решенията за отпускането на заеми от над милиард долара в оръжия за Ирак и Либия.

Символиката в първия подобен проект е най-скритата зона от управлението на България сега да стане най-прозрачната и леснодостъпна. Целта на проекта е хората да се запознаят с процесите и начините, с които са се случвали събитията и са се вземали решенията в една тоталитарна страна.

Според председателя на ДА "Архиви" Мартин Иванов, само на "стола на истината" може да се каже дали има и днес живковисти в управлението на страната. "Но ако разширим фокуса, почти всички българи имат натрапчивото усещане, че миналото не е влязло в музея", коментира той.

Документите са разпределени по степен на секретност и година на издаване и дават точна представа за дейността на Политбюро. При подготовката на сайта се е оказало, че липсват документи за периода 1948-1965 година, но впоследствие те са били издирени от служителите на агенцията.

За 45 години през политическото ръководство на БКП са минали едва 55 души, като сайтът представя и техните биографии. Сред тях са били Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Борис Велчев, Цола Драгойчева, Пенчо Кубадински, Александър Лилов и други.

От документите за трайчокостовистките процеси става ясно, че Политбюро е действало и като съдия-следовател и прокурор и е преценявало кой да бъде осъден. Очаквано излизат и данни за ролята на БКП след 1989 година.

"При издаването на Указ 56 Тодор Живков казва, цитирам по памет, че ние трябва да назначим наши, свои, отговорни другари, които да застанат в ръководството на тези новообразувани фирми. Което е прелюдия, преход към времето след 1989 г. В крайна сметка "Мултигруп" беше регистрирана именно по този указ, както и Първа частна банка", каза Мартин Иванов.

Другите два сайта, които се подготвят от агенция "Архиви", са с личните досиета на загиналите през Балканските войни и полицейските досиета от периода преди 1944 г., които ще представят документи за Тодор Живков, Никола Вапцаров и още около 30 души.

Агенцията подготвя и изграждането на Музей на Държавна сигурност в София, като за целта са необходими около 1.75 млн. лева.

Проектът за ДС-музея се развива по идея на агенцията, но бе поет от президента Росен Плевнелиев, който вече покани за откриването му германският президент Йоахим Гаук, който отговаряше за архивите на бившата източногерманска тайна служба Щази.

Все още обаче не е ясно дали финансирането ще бъде отпуснато за следващата година.

Мартин Иванов обясни, че се предвижда в музея да влязат много нови технологии, като мултимедия и други. Според него това ще е първият подобен проект в България.

Музеят ще се помещава в няколко стаи в сградата на агенцията на ул. "Московска" 5 и изграждането му ще отнеме до една година, ако се намерят средства.

Концепцията за създаването на музея се изготвя под шапката на агенция "Архиви" от куратора Весела Ножарова, журналистката Диана Иванова, писателя Георги Господинов и експерта Юрий Вълковски.

Държавата вече финансира и откри Музей на социалистическото изкуство, в който има над 150 експонати.