Политическата инвенция кабинет на Борисов без Борисов

Правителство "Борисов 3" с мандат на Реформаторския блок и премиер от Реформаторския блок. Допреди седмица подобна идея изглеждаше почти абсурдна, но сега е вече политическа новина номер 1. След официалните преговори в понеделник между трите формации от настоящата управляваща коалиция – ГЕРБ, управляващото крило на РБ и Патриотичния фронт, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че има ясно изразено парламентарно мнозинство за ново правителство с мандата на РБ, в което ГЕРБ може да се включи, но премиерът ще е излъчен от РБ.

Голямото неизвестно е около какви приоритети ще се обедини правителството, при положение, че премиерът в оставка Бойко Борисов оправда евентуалното му създаване единствено и само с приемането на мажоритарната избирателна система, срещу която се обединиха мандатоносителите от РБ, както и ПФ.

По-простото и логично обяснение можеше да бъде, че трите формации имат мнозинство и искат да продължат да управляват. Тази очевидна истина обаче няма как да бъде изречена след гръмките заявки на Борисов за оставка, които се реализираха и за което сега съжалява. Затова тези дни сме свидетели на трескави преговори по стъкмяване на приемливи за обществото доводи защо след края на кабинета "Борисов 2" се прави кабинет "Борисов 3", който той вероятно няма да оглави.

Паралелно с това РБ и ПФ поставят свои изисквания, за да го подкрепят. И ако настояването на РБ да се гласува антикорупционният закон е приемливо от гледна точка на ГЕРБ, не така стои въпросът с исканията на ПФ за повишение на пенсиите, които бяха отхвърлени преди три седмици след шумен скандал и обвинения в популизъм, отправени от депутатите на Борисов към националистите. Именно скандалът за пенсиите накара ГЕРБ да решат, че няма да подкрепят правителство в сегашния парламент, каквото в онзи момент искаха да правят патриотите.

Макар че Бойко Борисов няма да е премиер, това ще е на практика трети негов кабинет, като се има предвид, че създаването му би било невъзможно без решаващата роля на ГЕРБ. Едва ли има съмнения, че 13-те депутати от РБ (останалите 9 от ДСБ и Гражданския съвет не участват в процедурата с проучвателния мандат), имат капацитет самостоятелно да осигурят правителствено мнозинство.

Другата голяма въпросителна е колко време ще управлява новото правителство. РБ и ПФ смятат, че то трябва да довърши мандата на сегашния кабинет – тоест, да се задържи до есента на 2018 г.

ГЕРБ засега не уточняват срок, тъй като се придържат към официалния мотив на Бойко Борисов за създаването на правителство – да се удължи животът на парламента до приемане на мажоритарната избирателна система, каквато е "волята на народа", изразена в референдума.

ГЕРБ твърдят, че мандатът на бъдещия кабинет ще зависи от програмата му, която в момента се пише.

По всичко личи обаче, че усилията на Бойко Борисов да задържи настоящата управленска конфигурация са опит да върне часовника назад и да поправи гафа си със заложената оставка срещу резултата от президентските избори. В крайна сметка президентските избори нямат нищо общо с правителството и това, че Борисов обеща да сдаде властта, ако кандидатът му Цецка Цачева загуби, беше грешка. В същото време обаче това негово обещание, заедно с приетата оставка и всички събития, разиграли се в последните месец и половина, заживяха свой собствен живот и формираха нова политическа ситуация. Много по-хаотична и доста по-несигурна от гледна точка на това как би изглеждал политическият пейзаж след едни нови избори, но с определени обществени очаквания за промяна.

Времето няма как да се върне назад и след десет години във властта Борисов трудно може да се пресътвори като агент на промяната. В качеството си на депутат той ще успява ловко да се дистанцира от всяко непопулярно или спорно действие на правителството и съответно да се идентифицира с успехите му. Очакванията са за нескончаеми увъртания на тема е ли ГЕРБ на власт или не е.

Очевидно е обаче, че целта на цялото упражнение е ГЕРБ и по-точно Борисов да съхрани контрола върху властта. Тези дни в парламента, а и звън него, могат да се чуят различни предположения защо Борисов иска ново правителство. Първото е, че иска и занапред да има думата за разпределението на милиардите от бюджета и еврофондовете за важни обществени поръчки и проекти, които да отидат в правилни ръце. Друго обяснение е, че се опитва да постигне по-добри стартови позиции на ГЕРБ за следващите избори, включително като рестаритра проекта АЕЦ "Белене" с китайски или други инвеститори. Не е изключено препоръката за съхраняване на настоящото управление да е дошла и от партньорите на ГЕРБ от Европейската народна партия в Брюксел. В крайна сметка новината, че ще има шанс за ново правителство, Бойко Борисов съобщи именно от там.