Политическата криза

България влезе в политическа криза, която ще има и краткосрочни, и дългосрочни негативни последици. Кризата е тежка, защото няма ясна перспектива за изход и вероятните бъдещи варианти изглеждат по-лоши, отколкото е сегашното положение. Мнозина наричат това състояние на нещата "стабилност“, но всъщност става дума по-скоро за безизходица и безпътица.

Измеренията на кризата са следните:

Няма парламентарно мнозинство: След излизането на АБВ, официалната политическа подкрепа за правителството падна под 120 депутати. Вярно е, че има и неофициална ad hoc подкрепа от страна на БДЦ, независими депутати, дори ДПС и ДОСТ. Но цената на тази подкрепа не е ясна, нито пък е известна нейната логика и динамика. Основната въпросителна е в това, към кого са по-лоялни формации като БДЦ и независимите: дали към ГЕРБ, към ДПС, или към корпоративната част на ДПС? Няма много да сгрешим, ако кажем, че лоялността им е разделена на по 30% за всеки един от гореизброените субекти.

В една такава динамична среда ГЕРБ ще трябва да "събира“ мнозинства инцидентно и да води сложни, непублични преговори за подкрепа. В този процес Цветан Цветанов излиза все повече на преден план като de facto министър-председател, отговорник за правителствената подкрепа. Сблъсъците му с Борисов ще стават все по-чести, както и ситуациите, в които Цветанов ще излиза победител;

Неразрешими противоречия между подкрепящите правителството: Един рутинен законопроект – изборното законодателство – доведе до ескалация на напрежението през последните седмици и дори до оттеглянето на АБВ. Драмата с гласуването в чужбина далеч не е отминала и не е ясно какво ще е нейното решение. Патриотичният (sic) фронт няма да се примири по въпроса със секциите в Турция, докато ГЕРБ и остатъчното РБ трудно могат да си плюят на лицето и да приемат очевидно противоконституционни и откровено нелепи мерки.

Вярно е, че след гласуването им подобни мерки най-вероятно ще паднат в КС, но политическите негативи за ГЕРБ ще са достатъчно сериозни. Следващата подобна ситуация ще се разиграе най-вероятно с антикорупционното законодателство. То беше бойкотирано отново в ресорната комисия и очаква подобна съдба и в пленарната зала. Проблемът там е в ролята на ПФ – ако патриотите загубят по казуса за Турция, те най-вероятно ще отвърнат с удар по антикорупционното законодателство.

След повторен бойкот пък ДБГ и Меглена Кунева няма как да оправдаят оставането си в правителството. А и в крайна сметка в момента правителството е принудено да разчита – дори за рутинни гласувания – и на патриоти, и на формации, свързани с ДПС. Това е рецепта за поредица от (мини)кризи. Представете си как подобни мнозинства приемат бюджет, да не говорим за амбициозни "реформи“;

Липса на перспектива за мнозинството: През последната година и половина ГЕРБ инвестира сериозно в опити да разбие основния си партньор РБ. И успя да го направи, като инкорпорира една част от него и антагонизира другата. Сега ГЕРБ бере плодовете от "успеха си“, но по-лошото е, че ситуацията в дясно е толкова влошена, че бъдещо взаимодействие между основните субекти там изглежда обречено на провал. А на едни нови избори нито ГЕРБ ще може да разчита на избиратели от РБ, нито пък РБ – ако не вземе спешни мерки – ще се яви на тях в добра форма.

Тоест – и двете основни формации губят. На този фон, с излизането на АБВ и избора на Корнелия Нинова за председател на БСП, левицата показа, че е подушила кръв. Не че тя не е в насипно състояние. Не че не е слаба и като послания, и като персонажи. Но ако десните стоят стабилно в безпътицата и безизходицата си, едно обединено ляво би започнало да изглежда като алтернатива (поне криво – ляво).

Геополитически опасности: Предстои труден период за ЕС, при който се натрупват събития с потенциал да произведат негативни новини: от референдума в Обединеното кралство, през преговорите с Турция и Ердоган, та до ситуацията в Гърция, която отново ще е на европейския дневен ред. Проатлантическите сили в страната трябва да действат много решително и координирано, за да не дадат преднина на пропутиновото евразийство. Поне засега в евроатлантическия лагер нещата не изглеждат особено оптимистично и е възможно да се загубят позиции просто заради вътрешни неразбории.

Изтича мандатът на Плевнелиев: Един ден хората ще оценят стабилизиращата функция в изключително трудни времена на президентството на Росен Плевнелиев. И този ден може да е много скоро, ако на предстоящите избори излъчим фигура с неясна лоялност към европейското бъдеще на страната. Тогава България лесно би могла да се окаже в ситуацията на страни като Молдова, Грузия и Украйна.

Какво може да се направи, за да се сложи край на безпътицата? Или какво просто може да случи?

Вариант 1: Договорени избори

За този вариант, първо, необходима е сериозна промяна в позиционирането на основните сили в дясното пространство. ГЕРБ трябва да признае, че досегашната му политика беше неуспешна в две направления. Той нито се превърна в единствената сила в дясно (няма излаз към избирателите на РБ), нито пък взаимодействието му с ДПС и АБВ доведе до стабилност или други позитиви. Както желанието му да разруши конкуренцията в дясно, така и забежките в ляво по логиката на "балансирането“ към днешна дата изглеждат просто като грешки. Уви, ГЕРБ е разделен по точно този въпрос и една голяма апаратна част около Цветан Цветанов – която е и най-виновна за тези грешки – продължава да настоява за тяхното продължаване. Всъщност, това е основната причина за настоящата криза и гореспоменатата безизходица. В този смисъл ГЕРБ имат сериозна вътрешнополитическа работа за вършене.

Второ, РБ трябва да се преконституира. Към момента той е единственият инструмент за представителство на тази част от евроатлантическите избиратели, за които ГЕРБ е неприемлив. Предсрочни парламентарни избори ще има скоро и те няма как да се избягнат.

Въпросът е дясното и проевропейските партии да излязат със силни формации на тези избори, за да не дадат служебна победа на опонентите си. За целта останалите в правителството от РБ трябва да поискат истинско предоговаряне на коалицията, при което ясно се разпишат времето до предсрочните избори (пролетта на 2017 г.?) и програма до тях, както и ясни гаранции, че партньорите няма да се коалират с партии противници на ЕС и евроатлантизма. Част от пакета би трябвало да бъде и обща кандидатура за президент.

Вариант 2: Недоговорени избори

ДСБ и Радан Кънев се оказаха единствените последователни критици на политиките, довели до настоящата безпътица, и това би трябвало да им донесе кредит на доверие. С хода си от петък – "издигането“ на Плевнелиев за втори мандат – ДСБ очевидно искат да ескалират кризата и да покажат, че ГЕРБ не са в състояние да овладеят мнозинството в този парламент и така или иначе ще стигнат до предсрочни избори. Тази калкулация може да се окаже правилна, особено ако линията "Цветанов“ в ГЕРБ надделее.

Отказът от взаимодействие с ГЕРБ ще очертае по-ясно профила на ДСБ като център на нов десен проект на едни нови избори. При този вариант останалите в правителството реформатори ще са изправени пред много тежък избор. Те или ще стоят като Гюро Михайлов до последния ден на правителството, отивайки на изборите почти с нулеви шансове, или в някакъв момент трябва да излязат и да се окажат в една лодка с ДСБ. Този момент на избор е много вероятно да дойде около антикорупционния закон.

ДСБ обаче не изигра правилно картите си с "кандидатирането“ на Плевнелиев за втори мандат. Направено без консултации с него, това беше некоректно и по-скоро в ущърб на проатлантическите сили в страната. С две думи, това че като цяло си стоял на принципни позиции, не ти дава право да се държиш башибозушки по отношение на партньори, или да им правиш мечешки услуги.

Вариант 3,4,5,6…

Всички тези варианти са или формула за продължаване на безпътицата на неясна, но висока за евроатлантическите сили цена, или даване на властта директно на популисти и крипто-путинисти. Всъщност, подобно мнозинство (без ГЕРБ и РБ) може да се заформи теоретично дори в този парламент, при по-радикална смяна на настроението на ПФ или части от него.

Който и от вариантите да се реализира, няколко допълнителни проблема няма да изчезнат от само себе си. Задава се референдум, който ще е поредната еманация на безпросветния популизъм. Част от въпросите на него са противоконституциони, като този с намаляването на депутатите от 240 на 120. Българската конституция има ясни разпоредби за своята поправка: тя не може да става с референдум. Ако позволява нещо подобно, самият закон за референдумите е противоконституционен и би трябвало да бъде отменен от КС.

Част от въпросите, разбира се, ще останат и хората ще се произнесат по тях. След референдума обаче може да осъмнем с нова политическа система, която тепърва ще ражда собствените си абсурди. Изобщо електоралното инженерство като път за решаване на съдържателни управленски проблеми е глуповата стратегия на политически аматьори. С този референдум (а сигурно и други подобни) рискът от аматьорския експериментализъм стремглаво ще нарасне.

И накрая, кризата се развива във времето, което е неин важен фактор. Ако насипното мнозинство в парламента изкара до средата на юли, шансовете му да оцелее до края на годината се увеличават значително. Това е така, защото тогава ще последват мъртвият летен период и предизборната кампания. Колкото по-дълго оцелява това мнозинство обаче, толкова повече време ще има за раждането на нови популистки субекти и консолидирането на лявата алтернатива. В този смисъл, оцеляването му с няколко месеца повече изглежда път към възможна загуба на парламентарни избори.

Така че ни очакват два решаващи, трудни месеца, през които е добре да не разкопчавате предпазните колани.