Политическата криза сложи във фризера и милиардите от Европа

5.69 млрд. евро или над 11 млрд. лв. Толкова трябваше да получи България по Плана за възстановяване и устойчивост, но вече това изглежда невъзможно. Една от причините да се стигне до тук е продължаващата близо 4 години политическа криза, съпроводена с разнобой между партиите. Липсата на парламентарно мнозинство води до това България на практика да губи милиарди левове. Според експерти обаче проблемите около плана не са само тези.

Парите за България по Плана за възстановяване и устойчивост са по механизъм, който беше разработен за страните от ЕС с цел те да се справят с икономическите и социалните последици на пандемията от Covid-19 и да изградят по-устойчиви на шокове обществени системи и национални икономики. За да получат финансова подкрепа, страните от ЕС изготвиха свои планове за възстановяване и устойчивост. В тях те записаха своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г.

Българският план от самото начало тръгна трудно. И една от причините за това беше началото на политическата криза, в която и до момента се намира страната. Накратко – първоначално планът се подготвяше от последния кабинет на Бойко Борисов, който обаче не го внесе, след това беше преправян няколко пъти първо от служебното правителство на Румен Радев, а после и от кабинета "Петков". Повечето държави бяха получили одобрени на своите планове през 2021 година, докато ЕК одобри този на България през април 2022 година.

Още по темата

ЕК замрази второто плащане от 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване

29 ноември 2024 18:12

Според икономиста и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев е имало варианти българския план да бъде много по-добър. "Просто процедурата по самото съставяне предполагаше, че правителствени органи го пишат. А те пишат това, което знаят, и това, което им е приоритет в момента. Когато тава излезе на обсъждане, в общи линии всички идеи се съсредоточават върху това, което е написано. Тоест, върху онова, което е било в момента на масата на съответните хора от държавната администрация, които са го писали. След това се сменя държавната администрация, частично се сменят политическите кабинети и приоритетите и става едно натрупване на неща, които са на масата на определените министри и техните подчинени. Естествено, ще гледат първо те да участват, не лично, но като институции. Затова така се е получило", каза той пред Mediapool.

Да повторим - парите по плана за страната ни са за общо 5.69 млрд. евро или 11.13 млрд. лв. Получаването им е разделено на 9 плащания, разпределени във времето от юни 2022 г. до юни 2026 г. Срещу получаването на средствата държавата ни сама е определила общо над 300 мерки, които да изпълни. Към всяко следващо плащане би следвало да се преминава, когато мерките по предходното са изпълнени.

Проблемите

"Икономиката се възстанови. И планът вече не е за възстановяване и устойчивост, а само за устойчивост. И ако се търси устойчивост, трябва да се търсят други неща. Трябва да се приеме бюджет, който е изпълним и т.н.", смята Красен Станчев за българския план.

Според него обаче проблемите не се изчерпват с това. По думите му един от заложените по плана законопроекти - този за личния фалит, излага на риск изпълнението на програмата за изчистване на лошите кредити. "За периода от започването на обсъждането на плана за възстановяване лошите кредити намаляха три пъти. Ако се направи промяна в правилата, е възможно да възникнат обратни движения при лошите кредити. Има и други детайли – например, създава се професия на събирачи на кредити, което води допълнителни рискове в цялата система. Това са т.нар. синдици по лошите кредити. Тази работа може да се върши и от съществуващите частни съдебни изпълнители. Онези, които са регистрирани като синдици, тъй като работят с големи предприятия, няма да поемат риска да се занимават с дребни индивидуални длъжници", дава пример Станчев.

По думите му съмнението в ефективността произтича от няколко неща: "65% от всички средства минават през държавни или общински организации. Там управлението не е много добро, но по-важното е, че след като средствата минават през тези структури, при тях се нарежда опашка някой да ги получи. Дали ще бъдат граждани или фирми няма особено значение, но това засилва риска от корупция. Освен това, когато средства от ЕС или от бюджета например бъдат налични и бъдат обявени, хората се нареждат на опашка да ги получат, но не всички от тях ги получават. Но онова, което се случва, е, че дори инвестиции, които могат да се случат от само себе си, не се случват, защото хората чакат на опашка".

Къде трябваше да е страната ни

Ако всичко вървеше по график с плана, от 2022 година досега България трябваше да е взела общо близо 7.4 млрд. лева, а до края на тази година към тях да се добавят още малко над 1 млрд. лева (близо 534 млн. евро). За целта трябваше да е изпълнила общо 229 мерки по 6 транша.

Ако страната ни спазваше графика, сега трябваше да ѝ остават само още три плащания и общо 92 мерки за изпълнение.

Вместо това обаче страната ни е получила едва близо 2.7 млрд. лева за цялото това време от 2022 досега. Изцяло изпълнени са само мерките по първия транш, вторият буксува жестоко. А по механизма е минало толкова време, колкото горе-долу и остава.

Вече са почти сигурни две неща – страната ни няма да получи всички пари по второто плащане и няма да успее да изпълни целите по останалите 7 транша до лятото на 2026 г, когато плащанията по механизма приключват.

Безобразното закъснение

Без да е изпълнила 4 мерки според собствените си разчети, България поиска парите на стойност на 1.2 млрд. лева (653 млн. евро) по второто плащане още през октомври 2023 г.
И досега не е ясно дали и колко пари ще получи страната ни по него. През ноември се разбра, че според ЕК България не е изпълнила 8 ключови етапа и една цел, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост по второто плащане. Оценката на Брюксел се разминава с тази на българските власти, които отчитат неизпълнение само на 3 мерки към ноември 2023 година.

България има срок до края на декември да отговори на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане.

След това страната ни ще разполага с 6 месеца, в които да направи необходимите реформи. После, в зависимост от изпълнението на мерките, ЕК ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. 

"Първо, струва ми се невъзможно да вземем всички траншове в оставащото време. Второ – не съм сигурен, че условията по получаването им са добри. И трето – не съм сигурен, че дори прехвърлянето на някаква част от средствата ще има положителен ефект", каза Красен Станчев.

Политологът Първан Симеонов каза пред Mediapool:

"От една страна, икономиката и масовите възприятия за нея са сравнително спокойни. От друга страна обаче, вече са налице първите признаци на несигурност у инвеститорите заради политическата нестабилност. Истинските проблеми всъщност идват край стопирането на дейността на регулаторите в България, както и край невъзможността за пълноценно възползване от Плана за възстановяване и устойчивост. В дългосрочен план пък най-сериозните проблеми са свързани с трайния отлив от демократично участие и с кризата на представителството. Това означава криза на демокрацията в България".

Какво общо има политическата криза?

От началото на 2021 година досега се проведоха 7 парламентарни вота, а най-дълго съществувалият парламент е 49-ият – година и близо 2 месеца, но работата му по същество беше по-малко от година. Ако не беше тежката политическа обстановка, сега трябваше 45-ото Народно събрание да върви към края на трета година от 4-годишния си мандат. Но реалността е друга и избраният 51-ви парламент за близо месец едва успя да си избере председател. Противоречията между политическите сили пък са толкова обострени, че могат да бъдат обобщени с това, че дефакто никой не иска да работи с никого.  

А част от заложените мерки по Плана за възстановяване и устойчивост са за законодателни инициативи, каквито може да приема само Народното събрание. Дори оставащите няколко мерки по второто плащане са свързани именно с това.

Още по темата

Девалвацията на временните парламентарни комисии

1 май 2024 08:23

Проблемът обаче не е само накъсаното съществуване на законодателен орган в страната. Всички тези 7 парламента не са работили по същество в първия месец от съществуването си, а за последните два преди сегашния – това важи и за последния месец преди официалния им край.

Дори във времето, в което парламентите все пак са работели, партиите се занимаваха не само с други теми, но и губеха пленарно време за войни помежду си, като един от инструментите за това са временните комисии. 

"Липсата на редовна изпълнителна власт създава усещането за задкулисно властване в България. А постоянните избори правят така, че законодателната власт се ползва за предизборна демагогия. По-неприятното е, че основните партии като че ли и не държат да управляват. А широките обществени слоеве свикват с политическата недостатъчност и тя вече не прави впечатление. Това е опасен двоен отказ от политически функции - на управлението и на представителството. На този фон избуяват технологични и клиентелни модели на гласуване", казва Първан Симеонов.

Според Красен Станчев дори за евентуално проговаряне по Плана за възстановяване и устойчивост е проблем повече това, че няма редовен парламент, а не толкова това, че няма редовно правителство. Той обаче добавя: "Дори когато има редовен парламент, не се знае той какво ще направи. Вторият проблем е, че редовен парламент също може да направи лоши работи. Той сам по себе си не е благо, така да се каже. Тоест, не всичко, което прави парламентът, се оказва добро в крайна сметка".

Той подчерта, че през последните години законопроектите на политическите сили са без оценка на въздействието им. "А когато има такава, тя е в много лошо качество", добави Станчев.

По думите му трябва да има постоянен парламент и постоянно правителство, както и по-бавен процес на обсъждане на законодателните промени.

Сегашното 51-о Народно събрание изобщо не се е заело със законодателна дейност, още по-малко със законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Причината е, че макар след близо месец усилия най-сетне да има председател на Народното събрание в лицето на Наталия Киселова от БСП, партиите все още не са създали парламентарни комисии, които са ключова и незаобиколима част от законодателния процес на България.

Междувременно времето по Плана за възстановяване и устойчивост изтича, а у нас все така няма дори редовно правителство, което да се опита да предговори промени в досегашните мерки. 

Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.