Политическата криза в Италия

От няколко дни италианското правителство начело с премиера Берлускони се намира в тежка криза. Три основни момента се открояват в тази криза: правосъдие, европеизъм и сблъсък със синдикатите.

Конфликтът между правителството и магистратурата не е от вчера. Тези дни се очаква прокуратурата в Милано да се произнесе по делото за корупция, в което е замесен министър-председателят Силвио Берлускони. Според обвинението през 1986 г. той е подкупил някои съдии от Рим, за да си осигури спечелването на търг за предприятие от хранително-вкусовата промишленост. Този казус обаче предизвика разгорещена полемика сред политиците и съдиите. Стигна се до демонстративно напускане на съдебните заседания по случай откриването на годината в италианските съдилища. Пръв започна протеста главният прокурор на Милано Франческо Саверио Борели. Неговият пример беше последван от съдиите в цяла Италия. "Фронтален сблъсък От Палермо до Рим през Милано. Съдиите напускат церемониите по откриването на съдебната година. Борели не е сам. Протестът, организиран от Националната асоциация на магистратите, обхваща цяла Италия", писа Република на 12 януари. "Магистратите недоволстват от опитите на министъра на правосъдието Роберто Кастели да се намеси в един наказателен процес, с което се нарушава основен конституционен принцип, гарантиращ независимостта на съдебната система."

Когато един политик оглави правителство и в същото време е обвиняем по наказателно дело, конфликтът е неизбежен, защото той ще се опита да се защити не чрез съдебен процес, а да избегне съдебно преследване", смята началникът на Миланската прокуратура и ветеран на кампанията "Чисти ръце" Джерардо д`Амброзио.

Бившият министър-председател на Италия Масимо д`Алема е на мнение, че в Милано не се води политически процес, а процес срещу "едно омразно престъпление", каквото е корупцията сред съдиите. "В Италия има закон, който казва, че човек, заемащ важен административен пост, трябва да се оттегли, ако бъде осъден за корупция. Берлускони не е обвиняем в качеството си на политик, напротив, твърдя, че той влезе в политиката именно защото е подсъдим", настява бившият министър-председател.

Правителството на свой ред обвини магистратите, че са организирали конспирация от комунистически тип и са предприели медийна кампания срещу изпълнителната власт.

С шумни освирквания беше посрещната речта на Берлускони пред италианския парламент, в която той се обяви за неоевропейстка ориентация на правителството. Началото и апогеят на евроскептицизма, заяви Берлускони, трябва да се търсят в негативните настроения на някои печатни издания и в поведението на опозицията. "Италия ще участва с пълно право в изграждането на Европа, но книгата на Европейския съюз все още не е написана, нито пък може да се говори за догми. Твърдо вярваме в Европа, макар да не можем да гледаме безкритично на нещата. Ние обаче се противопоставяме на тази Европа, която се гради на двустранните отношения между някои страни."

Тези думи на Берлускони щяха да звучат много убедително, ако Умберто Боси, министър на институционалните реформи и бъдещото устройство на ЕС, не беше напуснал демонстративно вчерашното парламентарно заседание. Нещо повече, лидерът на Северната лига изрази своята позиция в интервю за в. Падания, като каза, че проектът за обединена Европа има якобински корени и цели да изолира стария континент от останалите народи. Този модел носи "съветски" отпечатък според Умберто Боси и е съвсем по вкуса на Шрьодер. "Ще има проблеми, ако бъдещият ЕС постави под въпрос суверенитета на страните. Ние сме против Европа, паднала от небето и управлявана от 15 души, които решават всичко; казваме "не" на договора от Амстердам, който дава възможност за злоупотреби с властта, казваме "не" на Европейския съд, който иска да използва теологични методи на правосъдие", казва Боси.

До този момент президентът на Републиката Карло Адзелио Чампи стоеше настрана от събитията и се въздържаше да дава оценки. Но след като кризата се задълбочи, Чампи трябваше да упражни своя арбитраж. Той се срещна с председателя на Висшия съдебен съвет, за да предотврати разрастването на недоволството сред магистратите и превръщането му в институционен бунт. "Бъдещите нововъведения в правосъдието ще трябва да се установяват чрез диалог и консенсус. Правосъдието трябва да преследва повече ефективност и да има подкрепата на всички институции", отбеляза Чампи.

Президентът реши също да започне консултации с министъра на труда и със синдикатите, чиито лидери готвят стачна кампания с искане за повече гъвкавост в трудовото законодателство и регламентиране на пенсиите. Причината за тяхното недоволство е намерението на правителството да внесе промени в трудовия кодекс, които ще улеснят съкращенията на работна ръка в някои сектори. Във всеки случай политическият климат в Италия е по-скоро нагорещен и това налага търсенето на алтернативни решения в най-скоро време.