Политическата несигурност и руската газова зависимост са рисковете пред България

Политическата несигурност, отлагането на реформите в съдебната и пенсионната системи, здравеопазването и енергетиката, зависимостта на България от руския газ и неяснотите около проекта "Южен поток" са основните предизвикателства пред страната за да се постигне икономически растеж. Това става ясно от изявлението на Мишел Шанън, ръководител на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България, разпространено от Министерството на финансите.

Мисия на МВФ беше на посещение в София в периода 6-11 юни за обсъждане с българските власти на икономическите прогнози и политиките на правителството.

МВФ прогнозира умерено повишение в темпа на икономически растеж през 2014 г. в сравнение със слабия темп, наблюдаван миналата година, обусловено от засилващото се вътрешно търсене и по-високото усвояване на европейските фондове.

Макар че безработицата се предвижда да остане висока, заетостта започна да расте, отчита още МВФ. Потребителските цени се понижават поради намаляващите цени на вноса, наличието на базови ефекти от намалението при административно определяните цени през предходната година и все още ограничената икономическа активност.

През второто полугодие се очаква цените да се повишат слабо, тъй като ефектът от внесената отвън дефлация ще отслабне и растежът ще се ускори, прогнозира МВФ.

Рисковете

Влиянието на вътрешната политическа несигурност върху темпа на реформите и инвестициите, както и продължаващата несигурност в перспективата за ключови търговски партньори от еврозоната, остават основни рискове за прогнозата.

Неотдавнашните събития в Украйна и Русия се предвижда да имат ограничен ефект върху растежа по линия на търговските и инвестиционни канали, докато зависимостта от вноса на руски газ представлява потенциален риск.

Времевата реализация на проекта за газопровода "Южен поток" остава несигурна, а потенциалните ефекти от него за икономиката и заетостта се изключват от текущите прогнози, смята МВФ. 

Ниският държавен дълг и ограничените експозиции на капиталовите пазари продължават да защитават България от колебанията на международните пазари, отчита МВФ.

Ограничаване на разходите заради слаби приходи

Рисковете относно предвидените в държавния бюджет приходи тази година остават значителни, особено поради дефлацията. Същевременно е налице силен натиск  от страна на разходите. Заложената цел за бюджетния дефицит от 1.8% от БВП за 2014 г. се изпълнява успешно, което задържа дефицита в рамките на  законово установения лимит и подкрепя доверието във фискалната политика.

Правителството предприема административни мерки за постигането на тази цел. Ще бъде необходимо също така ограничаване на разходите, включително използването на планираните от правителството разходни буфери.

Същевременно бюджетните разходи, финансирани от европейските фондове, трябва да бъдат изпълнени в пълен обем, което да позволи усвояването на предоставените средства в рамките на предвидения график. Трябва да продължи и работата с Европейската комисия за размразяване на временно спрените европейски  фондове, смятат от МВФ. 

По същия начин своевременното приемане на законодателство за установяване на независим фискален съвет и на автоматични корективни механизми при отклонения от фискалните лимити би укрепило допълнително фискалната нормативна рамка.

Дефицити

Средносрочната цел за намаляване на бюджетния дефицит, заложена в Конвергентната програма на ЕС, е адекватна, е мнението на МВФ.

Застаряването на населението и продължаващата емиграция поставят значителни предизвикателства пред дългосрочните публични разходи. В този контекст, финансовите ефекти  върху пенсионната система от временното замразяване на пенсионната възраст и промените в правилото за индексация на пенсиите миналата година ще трябва да намерят своевременно решение, препоръчва МВФ.

Необходимо е да се направят още подобрения относно композицията и качеството на разходите, включително посредством повишаване на ефективността им в сферата на здравеопазването.

Същевременно са необходими по-големи усилия за намаляване на условните задължения и неефикасността по линия на държавните предприятия. Необходимо е да се вземат мерки по отношение на финансовото състояние на някои части от енергийния сектор, включително електроенергийния. Информация за тези условни задължения трябва да се посочва в държавния бюджет в специална част за фискалните рискове, иска МВФ.

По отношение на финансовия сектор, прилагането на новия регулаторен режим на ЕС напредва, включително чрез приемане на предпазен капиталов буфер и капиталов буфер за системен риск, приложими за всички банки. Освен това отпадането на специфичните провизии доведе до съответстващо на това повишаване на капитала за регулаторни  цели.

Макар че нарастването на кредитите остава слабо, системата е стабилна и ликвидна, като необслужваните кредити на банките са защитени с буфери от провизии и значителен капитал, както и от положителната позиция на нетните чуждестранни активи. Трябва да продължат усилията на банките за разрешаване на въпроса с проблемните активи и за придобиване на свързаните с тях обезпечения, за да се намали несигурността относно цените на активите и с това да се подкрепят новите инвестиции.

Ускореният растеж, създаването на нови работни места и конвергенцията на доходите с партньорите от ЕС ще изискват по-бърз напредък при справянето с критично важните  институционални и по-общи структурни несъответствия. Ключови в това отношение  са  усилията  за  укрепване на човешкия капитал, преодоляване  на инфраструктурните дисбаланси, подобряване на условията за правене на бизнес и намаляване на корупцията, включително и чрез независимо регулиране и одит, както и чрез мерки за укрепване на върховенството на закона, препоръчва още МВФ.