Политическата нестабилност плаши инвеститорите

Парламентарните избори в Румъния на 9 декември трябва да сложат край на войната между политическите лидери, тъй като в противен случай страната ще се изправи пред спад на националната валута, облигациите и инвестициите, казват директори на компании и анализатори от Букурещ до Лондон.

Бившата комунистическа държава е имала най-много министър-председатели от 1990 г. насам от всяка друга членка на ЕС, а тази година бе управлявана от три правителства, което доведе до забавяне на плановете за укрепване на икономиката и съдебната система. Преките чуждестранни инвестиции паднаха силно до 1,1 милиарда евро за първите девет месеца на годината от рекордните 9,5 милиарда евро през 2008 г., а леята се колебае около историческия минимум.

"Нуждаем се от правителство, което изпълнява своите обещания", заяви Стивън ван Гронинген, ръководител на румънския клон на Райфайзен банк интернешънъл. "Липсата на предвидимост е най-важният фактор, който влияе негативно на бизнес климата", посочи той.

Президентът Траян Бъсеску и премиерът Виктор Понта са вкопчени в битка за власт, която доведе до падане на правителството през март и неуспешен импийчмънт на Бъсеску. Конфликтът накара германския канцлер Ангела Меркел да изрази тревога, че втората най-бедна членка на ЕС след съседна България прави стъпка назад по отношение на демокрацията, докато продължава да иска помощ от ЕС и Международния валутен фонд.

Доверието на инвеститорите намаля, увеличавайки разходите по заемите и тласкайки леята до рекордно ниско ниво от 4,6520 за едно евро на 3 август. Уязвимостта принуди Националната банка на Румъния да спре серия понижения на лихвите, чиято цел бе стимулиране на икономиката.

Разходите по застраховането на румънския дълг срещу дефолт за пет години скочиха на 2,28 процента от 2,06 на сто в средата на октомври - най-ниското ниво за последните две години, според обобщени от Блумбърг данни.

"Не мисля, че управляващата коалиция осъзнава опасностите, пред които е изправена", каза Майкъл Тейлър, старши анализатор в Оксфорд Аналитика във Великобритания. "Това засяга чуждестранните инвестиции, тъй като компаниите стават много подозрителни към присъствието си в страна, в която не знаят какво да очакват".

Скептицизмът по отношение на способността на правителството да изпълни обещанията си усилва опасенията от влошаване на икономическата ситуация. Брутният вътрешен продукт се сви с 0,5 процента през третото тримесечие според данни, отчитащи сезонните фактори, неутрализирайки предишното увеличение с 0,5 процента.

Страната с 19 милиона души население, втора по големина в европейския изток, падна на 72-ро място от 183 държави в анкетата на Световната банка за лекота при правене на бизнес, изоставайки след съседна България и Унгария.

Управляващата коалиция на Понта, известна като Социал-либерален съюз, може да спечели 57,4 процента от гласовете, според анкета на социологическата агенция ИМАС. Проучването, в което са участвали 1 039 души между 10 и 18 октомври, дава на партиите, близки до Бъсеску, 16 процента.

Допустимата грешка на анкетата е три процентни пункта. "Фактът, че тази изборна година скоро ще приключи, е добра новина, и се надяваме, че политиците ще оставят настрана политическите спорове и ще се заемат с ключови въпроси", каза Марк Мобиус, който управлява активи от 50 милиарда долара на компанията Темпелтън Асет Мениджмънт. "Независимо от състава на правителството след изборите, ние очакваме от него да осигури стабилност и предвидимост за бизнес средата."

Перспективата за убедителна победа на сегашната управляваща коалиция, която да даде на премиера Понта достатъчна парламентарна подкрепа, за да приложи програмата си, може да помогне за спечелване на доверието на инвеститорите, каза Дюла Тот, който участва в управлението на активи от 400 милиона евро във фирмата Ithuba Capital във Виена.

"Очакванията са, че сегашното правителство ще спечели изборите и че те ще постигнат скоро след това споразумение с МВФ, може би през първото тримесечие", каза Тот. "Ако има промяна в този сценарий, може да има негативен ефект".

Понта и Бъсеску са съгласни, че Румъния трябва да сключи споразумение с МВФ и ЕС следващата година, след края на предпазното споразумение на стойност 5 млрд. евро, подписано през 2011 г. Румъния не е теглила средства от тази кредитна линия. През 2009 г. Румъния взе 20 милиарда евро спасителна помощ от МВФ и ЕС.

"Чуждестранните инвестиции няма да решат проблема на Румъния за създаване на работни места, защото обемът им е малък", заяви Бъсеску в интеврю за в. "Евениментул зилей", публикувано в понеделник. "През следващите четири до пет години ние трябва да разчитаме на собствени ресурси, по-точно европейски фондове, които ще възлязат общо на около 6 млрд. евро през 2013 г., на минна промишленост, вятърна енергия, шистов газ и добив на петрол и газ от Черно море".

Следващото правителство също така трябва да модернизира инфраструктурата и капиталовите пазари и да подобри законодателството, според Марк Мобиус и Мариана Георге, която ръководи ОЕмВи Петром - най-голямата румънска петролна компания и най-голям данъкоплатец.

Румънската инфраструктура е сред най-лошите в ЕС, според Световната банка. Страната, чиито размери са почти колкото на Великобритания, има три магистрали с обща дължина по-малко от 500 км.

Компании, като германският производител на гуми Континентъл, се нуждаят от подобрения в транспортната система, за да могат да доставят в съседни страни, като Унгария. "За една година ще бъде перфектното място, на което да правя планове за развитие, защото сме близо до суровината и до ключовите маршрути за износ на нашите гуми", каза Педро Карейра, ръководител на завода на Континентъл в Тимишоара, на по-малко от час път до Унгария.

Ако победи на изборите, управляващата коалиция планира да прокара мерки за стимулиране на икономиката и може да обмисли някои намаления на данъци и увеличения на заплати, според нейната програма за управление. Опозиционният съюз обеща да намали плоския данък от 16 процента и да намали социалните осигуровки.

След толкова много обещания и толкова малко действие в миналото Гронинген от Райфайзен банк казва, че чака да види дали политиците ще обърнат внимание на икономиката, вместо един на друг. "Предложенията са само думи", каза той. "Това, от което се нуждаем, е увеличаване на капацитета на администрацията да изпълнява обещанията си", посочи той.

По БТА