Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Политическата приватизация е нож с две остриета

0 коментара

Г-н Кръстев, идеите на правителството за специален закон за приватизацията на 12 стратегически компании, между които Булгартабак и БТК, предизвикаха остра полемика. Най-силна е съпротивата на юристите, които определено не приемат въвеждането на извънредно положение в приватизацията. Каква е Вашата позиция?

В един ирландски виц на въпроса на шофьор "как да стигна оттук до Дъблин" запитаният минувач отговаря "ако исках да отида в Дъблин, не бих тръгнал оттук". И това е моята позиция. Правителството развива опасната склонност да решава даден проблем, като създава два нови.

По отношение на Булгартабак правителството е в законна самоотбрана. И то трябва да търси политическо решение. Защото Дойчебанк спечели конкурса за приватизация на тютюневата компания, след това тричленен състав на ВАС каза, че не му харесва цената, а после петчленен състав на ВАС каза, че не му харесва купувача. А преди това един изгонен от страната бизнесмен каза, че няма да позволи Дойчебанк да купи тютюневия ни холдинг. И въобще гледана отвън, приватизацията на Булгартабак не е триумф на закона, а на изгонените със закон.

Ако правителството приеме така очерталото се статукво, то ще трябва да плати много висока цена -и политическа, и икономическа. Първо, защото успех на кампанията срещу Дойчебанк е възможно най-лошият сигнал за истинските стратегически инвеститори. Второ, защото това значи, че не правителството, а някой друг ръководи приватизационната политика в България. И трето, защото социалната и икономическата цена от отлагането на сделката ще е огромна, тъй като Булгартабак е все по-малко компания и все повече социален фонд. Така че в случая с Дойчебанк или трябва да се търси политическо решение, което значи сделката да бъде извадена от властта на съда, или правителството трябва да признае, че е загубило.

Правителството избра да търси политическо решение и това за мен е правилното решение. Но оттук започват проблемите.

Правителството твърде дълго обмисля варианти и накрая излезе именно с въпросното предложение.

За да реши проблема с Булгартабак, правителството предлага законопроект, който крие много непредвидени последствия, както за приватизационния процес, така и за правителството.

Какви са тези опасности?

Тезата на правителството е: няма съдебен контрол - няма проблем. Но нещата са по-сложни. Когато си насочил цялото си внимание да избегнеш удар от падащи предмети, много рискуваш да се спънеш. При приемането на сега действащия приватизационен закон правителството панически се страхуваше, че когато си отиде от власт, някоя от сделките може да бъде атакувана и министри да бъдат обвинени. И за това правителството реши да позволи на съда да взема решения по икономическа целесъобразност, като по този начин целеше избягване на бъдеща отговорност. Резултатът от това мислене е настоящата криза с Булгартабак. Защото именно това правителство и този закон превърна съда във втори надзорен съвет на Агенцията по приватизация.

Какви са конкретните рискове от новия проектозакон?

Не съм го виждал и знам за него това, което е публикувано в пресата. Досега критиките са главно по линия на неговата конституционност. Не съм юрист и не мога да преценя силата на тази критика.

Опозицията( и от ляво, и от дясно) атакува, че националната сигурност се използва като параван за изваждане на приватизацията от контрола на съда, а това нарушава принципите на правовата държава. Тази критика е основателна. Но истината е, че няма правителство, което да не се е възползвало от широко тълкуване на понятието за национална сигурност.

СДС трябва да си спомни своята позиция по желанието на тогавашната опозиция решенията на НСС за изгонване от страната на лица, заплашващи националната сигурност, да могат да се обжалват пред съд. Така че всяко управление обича да посяга към националната сигурност като начин за легитимиране на своите решения. Националната сигурност е скритият коз, който всяка изпълнителна власт държи в ръкава си.

Но проблемите, за които искам да говоря, не са конституционни.

Най-силният аргумент в подкрепа на предложението на правителството е, че с новия законопроект мнозинството поема пряка отговорност за това как ще се развиват приватизираните индустрии. Ако БГА "Балкан" беше приватизирано по този начин, то ние щяхме да знаем поименно хората, които носят отговорност за това решение. Нито един от гласувалите не може да скрие своята отговорност. Ако мнозинството се провали в своя избор на купувач, аз мога да го накажа на избори, докато аз не мога да гласувам нито срещу тричленния, нито срещу петчленния състав на ВАС.

Но политическата приватизация има и много подводни камъни.

Какви?

Представете си, че законопроектът се приеме във вида, предложен от кабинета. Според аргументите на правителството, това ще насърчи инвеститорите, които имат панически страх от българския съд. Така че инвеститорите вече няма от какво да се страхуват. Но дали е така? В модела Парламент-като-Приватизационна агенция много от купувачите, предлагани от правителството, ще са яростно атакувани от опозицията. Вече чувам пледоарии в стил "ако ние спечелим изборите, ще отменим тази престъпна сделка". Дали подобна ситуация ще е привлекателна за инвеститорите?

Политическата приватизация от една страна ще отблъсне стратегически инвеститори, а от друга ще политизира купувачите. Оцеляването на приватизиралото ги мнозинство ще стане най-важно условие за собственото им оцеляване. А това не е добре, особено когато става дума за компании, които имат важно значение за националната ни сигурност.

Вторият важен ефект е пряко свързан със стабилността на самото правителство. Всяко от гласуванията на тези 12 сделки в парламента ще се превърне в своеобразен вот на доверие към правителството и това ще доведе до състояние на перманентна дестабилизация. Учудва ме лекотата, с която правителството приема да влезе 12 пъти в Народното събрание при условие, че опозицията срещу всяка от сделките е лесно прогнозируема.

И трето, и може би най-важно, внасянето на приватизационните сделки в парламента рязко ще увеличи корупционния натиск върху депутатите. Това, което ще се случи на депутатите, е все едно да ти вкарат селския имот в градоустройствения план на София. Цената се увеличава в пъти. Да дадеш на депутатите да имат последна дума по приватизацията на стратегическите обекти в страната е като да ги направиш митничари. Това ще създаде тежки проблеми за политическата система и то в ситуация, в която разговорът за корупция е единственият разговор в обществения ни живот.

В каква посока управляващите могат да търсят изход по конкретния казус - Булгартабак?

Както казах и в началото, в спора по Булгартабак правителството е в правото си да търси политическо решение, но преминаването към режим на политическа приватизация - в случая на 11 компании - създава повече проблеми, отколкото решава. Правителството трябва да ограничи закона до Булгартабак и евентуално БТК, ако не иска да стане жертва на опасностите, за които говорих. И въобще изходът не е да се прескочи съдебната система, изходът е тя да се реформира.

А как правителството може да докаже, че приватизацията на Булгартабак е въпрос на националната сигурност?

Има навярно различни начини, но за мен най-простия е, ако премиерът прочете в пленарна зала избрани места от "Тютюн" на Димитър Димов, там всичко е описано.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.