Политически лица са свързани със злоупотребите по САПАРД

Покрай разследването срещу бившия изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев прокуратурата се е натъкнала на индиректни връзки между фирмите, получили незаконно пари по САПАРД и политически лица. Това заяви в четвъртък наблюдаващият прокурор по делото Пламен Панайотов, който участва в семинар "Борба с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на ЕС: равносметка с поглед напред".

Прокурорът не пожела да назове конкретни лица или партии, но посочи като показателен факта, че одобрените от Друмев фирми по САПАРД са предимно от Кърджали и Варна. Влиянието на ДПС и в двата града е значително.

Друмев, който като останалите шефове на фонд "Земеделие" е от квотата на ДПС, бе подведен под отговорност, защото еднолично е одобрил 14 неправомерни проекта по САПАРД. Вместо парите да бъдат дадени на земеделски производители, те са отпуснати на преработвателни фирми. Прокуратурата изчисли пряката щета на около 10 милиона лева и косвената за други 40 милиона лева.

"Освен показателния факт от кои градове са фирмите, ние съдим и по това как проекти на хора от Асоциацията на земеделските производители са отхвърлени за сметка на фирми, които се занимават само с преработка на стоки", коментира прокурорът.

Панайотов заяви, че в момента водят над 100 разследвания за далавери по предприсъединителни програми. "Има вече и няколко разследвания по структурните фондове, основно за злоупотреби с парите за земеделие", съобщи прокурорът. Той оцени щетите за България и ЕС от измамите с евросредства на "няколкостотин милиона лева"

Обвинителят поиска и промени на формулировката за "длъжностно престъпление" в Наказателния кодекс. Според него сегашният чл. 282 не отговаря на "актуалната ситуация" в страната и защитава закононарушителите.

"От една страна ни трябва по-обща формулировка за престъпленията по служба, а от друга по-ясно разписване на този тип престъпления. В момента, за да бъде осъден някой за такова престъпление, трябва да се докаже точно кой и с колко пари се е облагодетелствал", каза Панайотов.

"Българският НПК е неадекватен и в услуга на извършителите на престъпление", добави от своя страна Мила Георгиева, прокурор от Върховна касационна прокуратура. "Той е несправедлив когато става въпрос за защита правата на жертвите и дава превес на престъпниците", обясни още тя.

Панайотов предложи законодателят да предвиди и процедура, през която пряко ощетените от евроизмамите фирми да получат право да търсят по общия съдебен ред обезщетения за претърпените вреди. Прокурорът призна, че българските институции не се радват на голямо доверие от страна на ЕС и българските граждани.

"Ние почти не получаваме сигнали за злоупотреби от българските институции. В това отношение те не работят или работят много зле", допълни той.

На същата вълна бе и представителя на ОЛАФ Тиери Кретин. Директорът на дирекция "Разследвания и операции" в европейската служба заяви, че на българските власти им трябват конкретни резултати в борбата с измамите.

"Виждаме резултати, но ни се иска те да идват по-бързо", посочи той и допълни, че ОЛАФ има най-големи очаквания към правораздавателната система. "Даваме си сметка обаче, че в основата на правосъдието и законодателството стоят гражданските свободи", заяви Кретин.
Началникът на отдел "Предотвратяване на измамите и разузнаване" Йохан Ноу, добави от своя страна, че делът на съмненията за измами в България по отношение на програмите ФАР и САПАРД е значително по-голям от този по структурните фондове.

Според статистиката на службата след София най-голям брой нередности в България се регистрират в Шумен, Перник, Пловдив и Монтана.

ОЛАФ открива сайт и гореща телефонна линия, на която всеки гражданин на страна членка може да подаде сигнал на собствения си език. "Ако сигналът е за измама, която не засяга парите на ЕС, ние ще го подадем до съответните компетентни органи", каза Кретин.