Политически спорове спъват световните правила за търговия и транзит на енергоресурси

Три основни спорни теми поставят под въпрос приемането на общи правила за търговия и транзит на енергоресурси, които да важат за страните от Енергийната харта. Това съобщи в сряда пред журналисти Ралф Дикел, директор на комитета за търговия и транзит към Енергийната харта, който заседава в София.

Целта на започналата ден по-рано двудневна среща е да консултира изготвянето на документ, който да гарантира както недескриминиране на доставчиците на енергийни ресурси, така и потребителите им. Въпросните правила се очаква да бъдат спазвани от всички участващи правителства от подписалите хартата 51 страни, Европейската общност и Евратом, като по този начин се понижат рисковете, свързани с инвестициите и търговията в енергетиката.

Все още обаче остават отворени въпроси и не е ясно дали в рамките на това заседание ще бъдат решени, посочи Дикел.

Единият от тях е за ограничаването на капацитета на преносните системи, спори се и по възможностите за резервиране на големи обеми от тръбопроводите за дълго време, каквато политика прилага руската "Газпром" с договорите си с много от европейските страни, включително и България.

Най-обремененият от политическа гледна точка е спорът за приложимостта на въпросните правила за търговия и пренос в контекста на намеренията на ЕС за въвеждане на третия пакет от рестриктивни мерки за външни енергийни играчи, получил популярност като "клаузата Газпром".

Според проекта, който междувременно бе оспорен от осем членки на ЕС, сред които и България, европейската транзитна мрежа не трябва да бъде контролирана от лице или лица от страни извън ЕС, освен ако няма споразумение между Брюксел и страните, от които са съответните компании.

"Видимо е, че няма европейски правила за достъп на трети страни до транзитните газопроводи", посочи руският представител на заседанието в София Владимир Феегин от Института по енергия и финанси.

"Руският интерес е да си гарантират дългосрочните договори за доставки в ЕС", коментира Дикели допълни, че се търси баланс между страните от Енергийната харта.

Дори и да се излезе със заключителен документ, определящ въпросните правила, ще отнеме време съгласуването му с Европейската комисия в контекста на третия пакет мерки за разделянето на собствеността в европейската енергийна инфраструктура и предоставянето на достъп на фирми от страни, които не са членки.

До три месеца "Набуко" стартира практически

Централна тема на заседанието стана и проектът за изграждане на газопровода "Набуко", който се планира да доставя в Европа газ от Каспийско море, Иран, Египет и Алжир през териториите на Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия.

Стана ясно, че до три месеца се очаква практическият старт на "Набуко", приключва предпроектното проучване, което се прави от британската компания "Пенспън Груп", но същинското строителство ще започне не по-рано от края на 2009 г., а въвеждането му в експлоатация се очаква да е през 2014 г.

През юли 2008 г. ще бъде отворена и процедурата по набиране на предложения от страна на търговци на природен газ за резервиране на определени количества от капацитета на тръбопровода, съобщи Ина Лазарова, старши експерт от управлението за международни проекти на "Булгаргаз Холдинг".

Досега в международната компания "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" има писма за намерения за доставки от търговци от седем страни, бе обявено през февруари.

За бъдещо договаряне ще бъде пуснат половината капацитет от тръбата, чийто общ обем ще е 31 млрд. куб. м годишно. Останалата една втора е за акционерите в компанията – турската "Боташ", българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз", унгарската МОЛ и австрийската "О Ем Ви", към които през февруари се присъедини германската RWE.

По първоначални данни Турция иска 5.1 млрд. куб. м. годишно, България настоява за 1 млрд. куб. м., а Румъния и Унгария са заявили по 2 млрд. куб. м. За газоразпределителния център Баумгартен в Австрия, където свършва "Набуко", са предвидени 15 млрд. куб. м, като част от тях са за "О Ем Ви", а повечето са за ЕС. Засега не е ясно какви ще са количествата за наскоро присъединилия се участник RWE, който също получи равен дял в проекта. Резервирането на половината количества за акционерите е одобрено от Европейската комисия и компаниите сами ще си подписват договорите.

Миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров подписа в Баку споразумение с азербайджанския си колега принципно споразумение за доставка на 1 млрд. куб.м азерски газ за България, като конкретните параметри на евентуалните сделки ще се обсъждат от държавните газови компании. Не е ясно обаче какви количество от тези обеми ще са за "Набуко", България води принципни разговори и с Египет за осигуряване на синьо гориво за тръбата.

Десет процента от капацитета на газопровода ще се договаря само за краткосрочни доставки, обясни Лазарова.

Дискутирана бе и нуждата от междудържавно споразумение, което да се подпише от страните, през чиято територия ще минава тръбата. От българското МВнР бе обяснено, че този документ е от изключителна важност за развитието на проекта и без обединяването на политическата подкрепа на страните, проектът може да се провали.

Лазарова посочи, че такъв документ се очаква да бъде парафиран до края на годината. През май при посещението си в Австрия българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира, че очаква това да се случи до юли, а австрийският му колега Мартин Бартенщайн каза, че Брюксел е одобрил проекта за такова споразумение или меморандум.

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева подчерта, че "Набуко" и руско-италианският проект за газопровода "Южен поток", в който България също участва, не са конкурентни.

Това бе използвано от Владимир Феегин, който заяви, че след като ЕК е обявила за приоритетен проекта "Набуко" и е дала подкрепата си за "Северен поток", който ще доставя руски газ в Германия по дъното на Балтийско море, същото трябва да бъде направено и за "Южен поток". Независимо че и проектът на "Газпром" и ЕНИ е за транзит на руски газ в ЕС, но по дъното на Черно море и през България, разклонявайки се към Сърбия, Унгария и Австрия и към Гърция и Италия, това е различен маршрут, което е важно за диверсификацията на доставките, отбеляза Феегин.