Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Политическите игри със студения резерв

7 коментара
Политическите игри със студения резерв

Отнемането на студения резерв от ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган и прехвърлянето му към държавната ТЕЦ бе откровен политически акт, предприет от властта под натиска на антикорупционните протести. Неговата символна стойност – държавата спира кранчето на Доган – изглеждаше самодостатъчна, за да заглуши редица сериозни въпроси. Например, по какви принципи и правила работи енергийният сектор и защо едно съмнително решение трябва да бъде заменено от друго съмнително решение.

През юли правителството реши да прекрати практиката на търговете, чрез които седем години поред се разпределяше студен капацитет за електроцентрали, които да държат свои мощности в готовност и да ги задействат по необходимост. За да се разграничат от Доган, управляващите изведнъж прозряха, че не е добре той да продължи да получава лъвския пай от тези сигурни плащания срещу почти никаква работа. Другата половина от тях бе за три електроцентрали, свързвани с Христо Ковачки. Малка част от студения резерв бе за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и за когенерацията на предприятието "Биовет" на Кирил Домусчиев.

Със законови поправки, одобрени само за няколко дни в последните дни на юли, цялата уж пазарна логика за студения резерв бе срината. Вместо "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) да обяви ежегодния търг за разпределяне на студения резерв от 1 август 2020 до 31 юли 2021 г., енергийният министър Теменужка Петкова получи правото да възлага със заповед активирането на студения резерв на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".

Петкова вече обяви, че това ще става с отделни заповеди и при нужда. Поправките все още не са публикувани в Държавен вестник, тъй като президентът не се е произнесъл. Той е в нелека ситуация. Ако пусне промените, означава да подкрепи непазарни механизми и солидна държавна помощ за ТЕЦ "Марица Изток 2", която не е съгласувана с Европейската комисия. Ако пък ги върне, това веднага ще бъде изтълкувано от противниците му като подкрепа за Доган, от когото правителството панически пожела да се разграничи.

Какви сметки стоят зад съхранения обем на студения резерв

Анализът, който ЕСО трябваше да предостави за адекватността на системата и необходимостта от студен резерв в следващите 12 месеца, за да се реши колко мегавата са нужни, е внесен в енергийното министерство. От ведомството казаха пред Mediapool, че докладът препоръчва запазване на сегашния студен резерв до 650 МВ.

По този начин практически са отхвърлени становищата на председателите на енергийния регулатора Иван Иванов и на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов за намаляването на студения резерв.

От Министерството на енергетиката казаха, че е възможно разпределеният резерв да бъде по-малко и това ще зависи от зимните условия. Разходите за поддържането му, според законовите поправки, не трябва да надхвърлят одобрените вече от енергийния регулатор 57 млн. лв. за ЕСО. Тези разходи са включени в цените на тока за бита до края на юни 2021 г. От ведомството казаха, че е възможно сумата да е по-ниска, ако не се налага мощностите да се активират често.

Министерството вероятно е предпочело този подход, за да избегне поевтиняване на тока за бита със задна дата, както би се наложило при свит размер на студения резерв.

В същото време държавната въглищна централа, която е на колосална загуба от над 800 млн. лв., ще получи по непрозрачен начин най-много 57 млн. лв.  Какви са реалните разходи, ще стане ясно евентуално едва догодина при новото определяне на цените на електроенергията и ако разходите на държавната централа са били по-малки, би трябвало да се коригират бъдещите стойности.

Съмнителен механизъм се заменя с непазарен

Работодателите вече коментираха, че един съмнителен механизъм се заменя с друг непазарен.

Същото е мнението и на Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Пред Mediapool тя коментира, че не е ясно въобще как ще се определи цената, по която ЕСО ще плаща на ТЕЦ "Марица Изток 2" .

До момента това ставаше чрез търговете. В последния проведен миналата година постигнатите цени бяха между 9 и 11 лв. за мегаватчас. Това означава, че срещу тези пари спечелилите централи отделят колкото блока от мощностите са преценили за студен резерв и те работят само при поискване на ЕСО. Отделно при активирането им се плаща произведената електроенергия по пазарните цени.

Отделянето на блокове от ТЕЦ "Марица Изток 2" само за студен резерв е нож с две остриета. От една страна те не работят, но получават приходи за готовността им, а на централата не се налага да купува скъпи парникови емисии. От друга страна обаче държавната ТЕЦ губи възможността да се възползва от движението на цените на борсата и при благоприятна за нея конюнктура да продава там. Дружеството има постоянни разходи, които вървят независимо дали работи или не и е по-добре да се покриват от реална дейност, смятат експерти.

Но каква е цената

Диловска посочи, че в решението на енергийния регулатор за цените от 1 юли 2020 г. е отбелязано, че на държавната ТЕЦ ѝ трябват 32 лв./МВтч за поддържане на разполагаемост. Това е около три пъти повече от цените за студения резерв в последните години.

Ако 32 лв/МВтч е рентабилна цена на ТЕЦ "Марица Изток 2" за студения резерв, не е ясно как дружеството би се вписало в определените вече в мрежовите цени разходи на ЕСО, сметнати по досегашните стойности. Според представителката на Института за енергиен мениджмънт, ако идеята на държавата е да помогне финансово на затъналата си централа чрез ползване на целия студен резерв, ефектът ѝ е повече от съмнителен.

Пак няма прозрачност

"Никой не е искал да се събаря тръжната процедура на ЕСО. Медиите и ние, експертите, искахме да знаем колко пъти е бил задействан студеният резерв, за какви периоди, или дружествата не са успявали да го активират. Да има анализ дали не е можело да се постигнат по-добри цени за тази енергия на борсата, вместо да се плаща за поддържане на студен резерв", коментира Диловска.

От изявление на ТЕЦ "Варна" в средата на юли стана ясно, че за две години централата е била активирана само пет пъти. Срещу това тя е получила над 50 млн. лв. от ЕСО. Какви количества са били произведени не е ясно, но те се плащат отделно.

Държавният мрежови оператор категорично отказва през годините да даде информация кои от централите студен резерв колко пъти са била активирани и колко ток са произвели. Така действително не може да се прецени кое е по-изгодно – да се плащат около 60 млн. лв. годишно за мощности, които я работят, я не, или при потребление в страната, надхвърлящо текущото производство, да се купува от съседни пазари.

Проблемът на българската енергийна система е, че няма гъвкави и маневрени производствени мощности, а през зимата разчита на въглищни централи, на които им трябват по осем часа за разпалване.

"Няма и да разберем как ще се формират цените, по които пред следващите месеци ще се плаща на ТЕЦ "Марица Изток 2" за студения резерв", отбелязва Диловска.

А ако държавната ТЕЦ не успее да осигури резерва?

Като друг проблем тя посочва намерението студеният резерв да се даде само на една централа: "Ако с нея възникне технически проблем точно в момент на необходимост и не може да се задейства, това ще се отрази не само на сигурността на доставките, но и на цените на пазара."

Други експерти посочиха като неслучайна практиката студеният резерв да се дава на повече от една електроцентрала и сред тях да има и такива с малки инсталирани мощности, за да може ЕСО да избира коя от тях да активира според моментните нужди на потреблението и района на необходимост. Изобщо не е рентабилно за недостиг на 50 мегавата да се вдига мощност от 250 МВ от другия край на страната, коментират специалисти.

От Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) смятат, че даването на студения резерв директно на ТЕЦ "Марица Изток 2" нарушава европейските правила за конкуренция и за свободното функциониране на пазара на енергия. Според представителя на организацията Антон Иванов обаче Европейската комисия надали ще се намеси, тъй като издаването на министерските заповеди за гарантиране сигурността на енергийната система, което интересува Брюксел, е легитимно.

Някой от засегнатите може да сезира ЕК

"Някоя от засегнатите от промяната страни обаче може да реши да сезира Брюксел, че са нарушени правата му или че така е засегната адекватността на българската енергийна система", коментира Иванов пред Mediapool.

Говорител на Европейската комисия заяви пред Mediapool, че "България не е уведомила официално за мярката и поради това Комисията не е приела решение по този въпрос".

И Диловска, и Иванов считат, че доколкото прекратеният механизмът за студен резерв не е нотифициран, а само консултиран с ЕК, не е необходимо уведомяване на Брюксел за промените.

Освен това България вече наруши правилата за държавна помощ, когато "Българският енергиен холдинг" наля на хартия близо 600 млн. лв. в ТЕЦ "Марица Изток 2" като преобразува дълг на дъщерното си дружество във вдигане на капитала му. Това е държавна помощ, която не бе съгласувана с Брюксел, но от ЕК все още не са реагирали срещу тези действия. 

Според Диловска, страната ни се възползва от това, че в момента води преговори с ЕК по замяната на студения резерв с механизма за капацитет, при който надеждите са електроцентрали и конкретно ТЕЦ "Марица Изток 2" ще могат получават по сходен начин държавна субсидия от юли 2021 г. Неслучайно и възможността за възлагане на студен резерв със заповеди на енергийния министър е записана в Закона за енергетиката най-късно до края на юни 2021 г. Правителството твърди, че механизмът за капацитет ще заработи в този срок, а месеци преди това ще се проведе търг за разпределянето на тази държавна помощ.

Механизмът за капацитет е доникъде

Механизмът обаче все още е в съгласувателна процедура с Европейската комисия. Страната ни драматично закъснява с въвеждането му, с което скъсява възможността за субсидиране на собствената си централа. Ако правителството беше получило одобрението на Брюксел за този механизъм и бе проведен търгът до края на миналата година, такива субсидии можеше да бъдат предоставяни до 2030 г. Вече обаче е възможно само до 2025 г., заради забавянето, а колкото повече продължава то, толкова по-кратно ще се прилага механизмът.

Протакането се случва въпреки наетия от "Българския енергиен холдинг" консултант за изготвяне на анализ за адекватността на енергийната ни система, който да обоснове нуждата от механизма за капацитет и субсидирането му. От енергийното министерство в последните месеци твърдят, че са внесли изискваната от тях документация за одобряването на механизма и са в активна комуникация с Брюксел.

По информация на Mediapool обаче Еврокомисията все още не е официално нотифицирана от българското правителство за оценка на механизма, съгласно правилата на ЕС за държавна помощ, и на този етап не е взето решение.

Дълбоко пазена тайна е въпросният доклад на консултанта, въпреки обявените намерения на енергийното министерство той да бъде представен и публично обсъден.

Всъщност точно такава е и принципната процедура, през която трябва да мине механизмът за капацитет, за да бъде одобрен от ЕК и въведен. Но с него не са запознати нито работодателите, нито синдикатите, нито производителите на електроенергия, които са пряко засегнати. Не е ясно колко ще струва държавната подкрепа, която се очаква да бъде поета от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), в който постъпват приходите от продажбата на спестени стари парникови емисии на държавата и 5% от приходите от продадена електроенергия от всички производители, както и от оборотите на държавните електропреносен и газов оператор.

Според запознати проблемът е в необходимостта от преобразуването на дългосрочните договори с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" за изкупуването на електроенергията им по преференциални цени. За тях обаче правителството на ГЕРБ се беше заканило, че ще ги прекрати, макар операторите на т.нар. американски централи да имат готовност те да бъдат преобразувани по същия начин както това стана с договорите на възобновяемите електроцентрали. Разликите между преференциалните им цени и борсовите, където са длъжни вече ВЕИ-тата да продават енергията си, се покриват именно от ФСЕС.

От всичко това е видно, че правителството, вместо да решава проблемите в енергийната система – технически, финансови и пазарни - предприема хаотични действия, без прозрачни оценки и анализ за ефекта им. Вместо ясна стратегия и правила, движеща сила са конюнктурни политически и бизнес интереси. Казусът със студения резерв фактически потвърди водещото правило – ако си добре с властта, ще те огрее. Ако не си – гориш. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. перо
    #7

    Може сега да му поверят студеният синтез...

  2. перо
    #6

    Не "Панаири-и", а "Паразити-и"!

  3. marij
    #5

    Доган няма да се откаже от готови пари, осигурени от данъкоплатците в т. ч. от поддръжниците на ДПС. Затова послушковците от парламента одобряват всичко, което го поставя в положение на Диктатор. Дори и ако Брюксел ни наказва материално.

  4. Лизи Гугуткова
    #4
    Отговор на коментар #2

    В северна Европа имат ИЗЛИШЪК И ,И ГО ПРОДАВАТ НА МИНУС ПАРИзащото изфирясва...

  5. Лизи Гугуткова
    #3

    Tatiana Christy Путинската диктатура влезе с миризливия си ботуш в България чрез ОПГ-герб. Жалки КОРУМПИРАНИ МЪРШИ!

  6. обикновен
    #2

    Имам прост въпрос - как се справят другите европейски държави и имат ли изобщо "студен резерв", който държавата да плаща?

  7. в ЕС, в НАТО, в ччакалнята за € зоната правила НЯМА! Държавата-това съм Аз! Не сме дорасли за всичкото това. Нищо! За 30 години изнесоха над 300 млрд лв!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.