Политическите назначения били причина за “издънките” с български посланици

До няколко седмици Законът за дипломатическата служба ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет, съобщи говорителят на Министерството на външните работи Димитър Цанчев, според когото липсата на такъв закон била една от причините за “издънките” с български посланици.

Коментарът на Цанчев бе повод последния скандал, свързан посланика на България във Финландия Венелин Цачевски. По предложение на външния министър Калфин се очаква в четвъртък МС да вземе решение за отзоваването на Цачевски заради вноса на 900 бутилки вино в страната, която е известна със строгия си режим на продажба на алкохол.

Посланикът на Финландия у нас Кауко Ямсен заяви в сряда, че за аферата с алкохола финландските служби са съобщили на българската страна още преди година. Според посланик Ямсен Цачевски е бил добър дипломат и той съжалявал за отзоваването му.

Калфин обеща още да подмени и целия състав на посолството в Хелзинки.

Цачевски се защити, като каза, че в основата на отстраняването му е ДПС и по-специално натискът на зам.-министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева. Според посланика дъщерята на зам.-министъра Ана е била назначена в посолството в Хелзинки, “без да знае и дума чужд език и без да има каквито и да било качества за работата в дипломатическа мисия”. По тази причина той влязъл в конфликт с нея.

МВнР освобождава Ана Сапунджиева заради слабата езикова подготовка, каза Димитър Цанчев. Той припомни, че едно от основните изисквания за българските дипломати зад граница е владеенето най-малко на два чужди езика.

Според източници от Външно министерство, това изискване през последните не е било спазвано, като особено драстични случаи са случаите с неграмотни и неподготвени дипломати от квотата на ДПС, изпращани поголовно в мисиите зад граница по време на кабинета Сакскобургготски. Твърди се, че част от изпращаните дипломати не знаели добре дори български и се налагало да го доусвояват на място.

За Сапунджиева няма документ, който да удостоверява, че тя отговаря на критериите, подчерта говорителят на МВнР на редовния си брифинг в сряда.

В момента тече изпитна сесия, на която всички служители на Външно, които нямат нужните езикови сертификати, могат да докажат владеенето на два чужди езика. Такава сесия ще има и през есента, каза Цанчев.

По думите му проектозаконът за дипломатическата служба в момента се консултира с водещи български юристи.

Цанчев обаче не обясни какви ще са механизмите, чрез които този закон ще регламентира изпращането на посланици зад граница. Той не каза дали в закона ще залегне и текст, свързан с политическите назначения.

Според Цанчев обаче нормативното регулиране на подбора на дипломатите и ръководителите на мисии би ограничило до голяма степен възможността за подобни “съвсем нелицеприятни случаи”.

Той призна, че повечето от случаите на “издънки” с дипломати стават от контингента на така наречените “некариерни” или политически назначения. Практика у нас е лица, заемали различни вътрешнополитически или държавни постове, да бъдат изпращани “за заслуги” като ръководители на дипломатическите ни мисии зад граница. В последно време такова оспорвано назначение е на бившия главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. То е придружено от продължаващ вече месеци скандал с неадекватното поведение на Филчев вече в качеството му на дипломат, който избяга от приемната страна, преди да е връчил акредитивните си писма.

Назначението стана след изявления на външния министър, че правителството на БСП, НДСВ и ДПС няма да прави политически и квотни назначения, а предимно на професионални дипломати. Отделен е въпросът, че зад любимия на БСП термин “дипломати от кариерата” се разбират най-вече кадри, подготвени и издигнали се в кариерата по времето на социализма, свързани с бившите тайни служби, свикнали да сверяват позициите си с Москва и по принуда “прегърнали” новата прозападната политика на страната.

Според Цанчев “некариерните” лица минават през специален инструктаж и биват обстойно запознати с особеностите на приемащата страна, както и с разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Той обаче каза, че няма практика тези лица да полагат изпит след обучението. По едно време външната комисия в парламента е изслушвала кандидатите за посланици, но, според говорителя на МВнР, не е вземала отношение за готвените назначения.

Зам.-председателят на външната комисия Константин Димитров от ДСБ каза пред БНР, че в парламента отлежават два проекта за дипломатическата служба от времето на предишното правителство на тогавашните депутати от НДСВ Олимпи Кътев и Добринка Станчева и на Николай Камов от левицата. Въпреки заявленията на предишния външен министър Соломон Паси, че такъв закон трябва да има, по негово време на предходното правителство такъв закон не бе внесен, а в края на мандата му през пролетта на 2005 г. с президента Първанов беше спазарен поредният по-голям “транш” нови назначения.

Димитров обясни още, че нито по внесените проекти се работи, нито има признаци да се подготвя трети проект, въпреки периодичните изявления на управляващите в тази посока. Депутатът напомни, че засега процедурно външната комисия в парламента може да помага при подбора на посланици, като ги изслушва преди да са получили указ от президента за назначение. Той обаче предупреди, че правомощията на комисията в тази насока е ограничена.

Депутатът настоя за отзоваването на Филчев от Казахстан, като предупреди, че ще поиска бившият главен прокурор да бъде извикан в комисията и да бъде изслушан за постъпките си, уронващи, по думите му, престижа на България.