Политическият натиск върху българските медии е много по-силен от икономическия

Политическият натиск върху българските медии е много по-силен от икономическия

Външният политически натиск върху журналистите в България е много по-силен от икономическия, оказван от фирми и рекламодатели. Автоцензурата се превръща в неписана норма в българските медии, а властите масово наказват критичните медии с пренебрежително и арогантно отношение.

Има много данни от журналисти, които си вършат работата добре, но са наказвани от институциите с изваждане от мейлинг листите на пресцентровете, лишавани са от възможност да получат най-обикновена информация. На всеки техен въпрос са карани да изпращат питания по тромавата процедура на Закона за достъп до обществена информация.

Това са част от изводите в годишния доклад "Журналистика без маски" за свободата на словото в България, изработен от Асоциация на европейските журналисти – България. Проучването е с национален обхват. Данните са събрани от 204 журналисти и медийни експерти чрез онлайн анкета и са обработени от "Алфа рисърч". Инициативата е подкрепена от посолството на Нидерландия.

Общо 71.3% от журналистите казват, че най-често външният натиск идва от политиците. На далечно второ място са икономическите субекти, които са посочени от двойно по-малко.

Над 80% от българските журналисти казват, че са ставали преки свидетели на неправомерен натиск върху техни колеги. Всеки пети журналист признава, че се самоцензурира.

Поради това 60% от журналисти дават "лоша" и "много лоша" оценка за медийната среда в България през тази година. "Отличен" пишат едва 3%.

"За съжаление животът ви не е лесен в момента. Всички сме наясно, че времената са трудни и България не прави изключение. Не сте сами, не сте сами, имате толкова много колеги по света. Журналистиката не трябва да бъде тиха и да работи в нечия услуга", коментира посланичката на Нидерландия Беа тен Тъшър.

Тя напомни, че в доклада за върховенството на закона Европейската комисия постави специален акцент върху медийната среда в България. Същото направи и Европейският парламент в резолюцията си от четвъртък.

Българските журналисти са убедени, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Твърдението се подкрепя от 91% от участвалите в анкетата.

"Формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение или изключение, а са тревожно състояние", се казва в доклада на АЕЖ.

На този фон се наблюдава притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение "често" или ,"понякога", отчитат от асоциацията.

Клеветите срещу журналисти вече са основен инструмент за оказване на натиск върху тяхната работа. Ако през 2017 г. около 41% от журналистите са посочили, че разпространяването на клевети е най-често срещаната форма за оказване на външен натиск, то през 2020 година всеки втори твърди това.

Административният натиск е нареден на второ място (34,2%), а на трето е съдебното преследване. Общо 17% казват, че физическите заплахи също са често срещана форма на натиск.

Пандемията не се е отразила добре и върху състоянието на медиите. Тя е наложила промяна на режима на работа на журналистите, а немалко от тях се оплакват от претоварване с работи.

Половината участници в проучването виждат ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение, а 16.3% смята, че свободата на словото е била силно ограничена. Само 22.3% от журналистите казва, че ограниченията не са ги засегнали.

Мнозинството от участниците в изследването са журналисти със стаж над 11 години.

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?