Политическият пакт за съдебна реформа пред провал

Пред провал е идеята всички парламентарни сили да декларират обща политическа воля за продължаване на съдебната реформа и приемственост в усилията между това и следващото Народно събрание. Инициативата за консолидиране около общ документ е на председателя на парламента Борислав Великов (НДСВ), като по-рано подобна идея лансира министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

НДСВ се отказаха от радикална съдебна реформа в рамките на този парламент, а от изявленията на опозиционни представители стана ясно, че единственото конкретно предложение на този етап е да се създаде работна група. Управляващите обаче не представили никакви конкретни параметри на реформата, нито срокове.

Великов подчерта, че всички са декларирали желание за продължаване на реформите и били склонни да се състави работна група, която да прецени възможно ли е съгласие по основните моменти на обща декларация. Той обаче е "умерен песимист", че ще стигне до подобен документ, тъй като "изборите са твърде близо".

Предложението на НДСВ, което се подкрепя безусловно единствено от коалиционните му партньори ДПС и Новото време, е в декларацията да се запише, че партиите гарантират пред ЕС изпълнение на поетите ангажименти от следващото НС, независимо коя партия ще има мнозинство.

Преди седмица 17 неправителствени организации инициираха граждански натиск за реформи, изтъквайки, че причината за блокирането на процеса е липсата на политическа воля.

Преди две години - на 2 април 2003 г., парламентът вече подписа една подобна декларация: "Основни насоки на реформа на българската съдебна система", в която се обяви за "ясно дефиниране на функциите на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието, структурни и функционални промени в съдебната система и усъвършенстване на механизмите за взаимодействие между прокуратурата, следствието и изпълнителната власт".

От СДС атакуваха управляващите, че подписването на нова декларация е опит да се потулят неизпълнените ангажименти от първия документ. Сините са категорични, че няма да продължат консултациите по този акт с мотива, че в него не се предлага нищо ново.

Демократи за силна България (ДСБ) също бяха резервирани. Елиана Масева подчерта, че ще продължат преговорите само ако в документа залегне категорично становище по какъв начин ще се реализира структурната и функционалната реформа в съдебната власт, в това число и параметрите и сроковете, в които тя може да бъде осъществена. Лидерите на всички политически сили трябва да се ангажират с реализирането на тези параметри като ги включат в собствените си предизборни програми за управление, настояват още от ДСБ. Това, според тъмносините, е реална гаранция, че следващите управляващи ще осъществят реформата в следващото НС.

Категорично сме против да се отчита някакво мероприятие, или за пореден път да се заблуждават европейските експерти с това, че в България се върши нещо, заяви Масева. Тя допълни, че от това нямат полза както политическите сили, така и българското общество.

На срещата от ДСБ са предоставили своя проект за промяна на конституцията, предвиждащ изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт и включването им към изпълнителната, което ще даде възможност за парламентарен контрол.

БСП не направиха изявление след срещата, но във вторник Янаки Стоилов също се изказа доста скептично относно смисъла от подобен акт. "По-продуктивно е самите партии да изяснят идеите си и да се търси общото между тях след изборите," смята Стоилов.

Борислав Великов изрази готовност да продължи разговорите за обща декларация. Управляващите биха искали тя да е факт преди подписване на Договора за присъединяване към ЕС на 25 април. В документа се съдържа предпазна клауза, според която членството ни в Евросъюза може да се отложи при неизпълнение на поети ангажименти, сред които и съдебната реформа.

Борислав Великов каза, че този парламент няма да има време да приеме например нови административно-процесуален, гражданско-процесуален и наказателно-процесуален кодекс и затова е важно да бъде казано на гражданите, че парламентарно представените сили имат воля да продължат работата си, включително и в следващото НС.

Управляващите изтъкват като препъни камък за структурни промени в съдебната власт решение на КС, че само Велико народно събрание(ВНС) може да приеме такива промени в конституцията. НДСВ смятат, че ВНС трябва да се саморазпусне, но смятат, че това трябвало да се решава от по-следващия парламент, през 2009 г.

Според дясната опозиция, обаче, и това Народно събрание може да гласува промените в структурата на съдебната власт.

Споделяне
Още от България