Политическото решение за "Белене" се очаква през август

Перспективите около най-големия инвестиционен проект в страната – този за изграждането на АЕЦ "Белене" – изглеждат все по-объркани и неясни. През последните два дни се разбра, че българското правителство настоява за пренаписване на договора, поставяйки нови условия пред изпълнителя "Атомстройекспорт" (АСЕ), а националният ядрен регулатор е поставил допълнителни изисквания, свързани с безопасността, в резултат на което издаването на техническата лицензия ще се забави. Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и шефът на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Сергей Цочев не се ангажираха дори и с приблизителни срокове за реален старт на проекта.

До август ще има политическо решение за "Белене"

В същото време зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов заяви в петък, че до средата на август трябва да са приключили дискусиите за бъдещето на АЕЦ "Белене" и българските власти ще вземат окончателното си решение.

По думите му докладът на консултанта HSBC банк трябва да е готов през юни.

"След оценката на HSBC, която ще даде съответно своята оценка, правителството ще вземе своето политическо решение. И аз съм сигурен, че ще влезе (за) дискусия в парламента, както обеща премиерът. Така че очаквам в средата на август месец вече да е приключило всичко, тоест да знаем ние ще градим ли АЕЦ "Белене", или не", коментира пред БНТ Николов, който е зам.-председател на икономическата комисия в парламента.

Той добави, че има постоянно политизиране на проекта и даде пример с опитите на руската страна да въздейства чрез пускане на информации в медиите. Той призова да бъдат оставени да работят спокойно, а политическите изводи да се правят на база вече готовите експертизи за АЕЦ "Белене".

Преди ден министър Трайков заяви пред Нова телевизия, че България настоява за "преработването на проектодоговора по начин, който да направи възможен в него да влезе и външен инвеститор", тоест, "договорът да бъде банкируем". България настоява и за "нов финансов модел, който включва осъвременено пазарно изследване, структура на финансирането и начин на определяне на цената".

Лицензирането ще се забави заради поискани нови защити

В същото време шефът на АЯР съобщи, че е поискала допълнителна информация за защитите на АЕЦ "Белене" от НЕК и от руския изпълнител АСЕ.

Предлаганата от АСЕ активна система за безопасност е дублирана от пасивна, която обаче не е доказана в практиката, посочи Цочев пред журналисти по време на десетото издание на Българския атом форум край Варна.

"За целта обемът от разчети, инженерни анализи, които искаме, са много по-високи в сравнение със системите, които се прилагат отдавна. Все още водим дискусии и основният фокус е това – върху новите системи за безопасност", заяви председателят на АЯР.

Той не пожела да се ангажира със срок, в който агенцията може за излезе със становище по техническия проект за АЕЦ "Белене" и евентуалното му лицензиране, но призна, че исканата допълнителна информация забавя процедурата.

Крайното решение на регулаторния орган се отлага и заради усложнената ситуация в ядрения сектор след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" и стрес - тестовете, на които ще бъдат подложени всички 143 действащи реактори в ЕС към 30 юни 2011 г., както и централи в строеж, които имат вече лицензиран проект.

"Формално АЕЦ "Белене" не влиза в нито една от двете групи. Въпреки това сме поискали от НЕК да изпълни тези стрес - тестове, да се преоцени техническият проект в целия обем, предвиден за действащите блокове, да изготви отделен самостоятелен анализ за безопасността на проекта в светлината на изискванията на стрес - тестовете и да представи доклад на регулатора. Тази преоценка ще бъде използвана в рамките на одобряване на техническия проект на Белене", каза Цочев.

Той допълни, че не е поставян срок на НЕК и АСЕ за предаване на допълнителните данни за стрес -теста, но и двете компании имат интерес това да стане колкото може по-бързо.

Лицензирането на проекта за АЕЦ "Белене", без което не може да се издаде и разрешително за строеж на самите реактори, обаче е възможно да се забави допълнително и в необозримо време. Причината е в заявеното намерение и от страна на премиера Бойко Борисов и на министър Трайчо Трайков за смяна на турбините с френски в блоковете и повишаване на мощността на реакторите.

"Ако се мине към смяна на турбините с френски, ще има забавяне, защото това означава препроектиране на цялата машинна зала, на цялата електрическа част, на системите за управление на турбината, вероятно на фундамента, върху който лежи турбината. Това е свързано и с преработване на доклада за анализ на безопасността", каза Цочев.

Той призна, че това ще върне лицензирането на проекта назад в процедурата по одобрение.

Оборудването се изработва без лицензия

В същото време е известно, че въпреки липсата на техническа лицензия, АСЕ изработва оборудване за "Белене".

Реакторът ВВЕР- 1000/В-466Б е поръчан от България на руската държавна корпорация "Росатом", която твърди, че почти го била построила, но НЕК не го е платила. Реакторът бе поръчан в края на 2008 г., преди намирането на парите за него, с обяснението на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че това е нужно, защото имало много поръчки за ядрено оборудване и да не останем на опашката.

Идеите бяха лицензирането и поръчката на оборудването да вървят паралелно, за да се пести време и когато АСЕ получат лиценза, реакторът да е готов и да се пристъпи направо към неговата инсталация.

Това не е единственият абсурд, свързан с проекта "Белене", но той обвързва финансово България да плаща за вече поръчано оборудване, което може да се окаже, че не отговаря на новите технологични стандарти, които тепърва се въвеждат в ЕС и по света след катастрофата във "Фукушима". Освен това е под голям въпрос как проектът може да стане банкируем и да привлече сериозни западни инвеститори, след като RWE се оттегли преди две години, а оттогава насам никой друг, освен Русия, не проявява желание да инвестира.

Проектът "Белене" – "чиста далавера"

Критици на проекта многократно са изтъквали, че той е огромен финансов, политически и екологичен риск за държавата. Към това се добавят и факти, които недвусмислено показват, че ядреният проект е огромен корупционен фактор. Това призна и зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов, който в петък коментира одитен доклад за АЕЦ "Белене", извършен от БЕХ през 2009 г., след като ГЕРБ дойдоха на власт и замразиха както този, така и другите големи енергийни проекти с Русия.

В отговор на въпрос Николов определи сделката за продажбата на стария реактор "Шкода" от АЕЦ "Белене" на Русия като "чиста далавера". Той обаче изрази съжаление, че "много трудно" някой може да бъде уличен за нея, защото е сключена в съответствие със закона.

В сряда изтече пълният одитен доклад за сделката от края на 2007 година между НЕК и руската компания за продажбата на старото оборудване от площадката на ядрената електроцентрала, чието изграждане бе започнато още по времето на Тодор Живков, но след това замразено.

Проектът бе възроден от бившия премиер Симеон Сакскобургготски, но правителството на Сергей Станишев бе това, което обяви конкурс и избра "Атомстройекспорт" за изпълнител на проекта и направи втората първа копка на централата.

Докладът показва, че при пазарна оценка от 296 млн. евро, реакторът "Шкода" е продаден на "Атомстройекспорт" за 205 млн. евро, но предишното българско правителство се е съгласило да поеме по демонтажа и транспортирането му.

"Много пари са похарчени там, страшно много пари, като само от решението на правителството на Симеон Сакскобургготски до момента са дадени над милиард и нещо", коментира Николов пред БНТ. Според него заради изразходването на всички тези средства проектът "не би трябвало да се захвърля в задния двор".

"Но при всички случаи това трябва да стане без да има компромис за сигурността, а и съответно трябва да има достатъчно доходност. Тоест, българската държава да не влезе в някакъв филм, където да имаме само един паметник", добави още депутатът.

Работата ще продължи след анализ на критериите за сигурност

Работата по изпълнението на проекта за строителство на АЕЦ в Белене ще продължи след приключването на анализа на критериите са сигурност, заяви външният министър Николай Младенов в Москва, цитиран от ИТАР-ТАСС в петък.

"Всичко зависи от работата по анализа на този проект", допълни Младенов, уточнявайки, че има няколко важни неща и на първо място проектът трябва да отговаря на критериите за сигурност, включително и на най-новите критерии.

"Група експерти, привлечени от българското правителство, най-внимателно проучват освен това икономическата и финансовата страна на този проект", допълни Младенов.

В четвъртък той се срещна с руския си колега Сергей Лавров, който след това заяви, че Русия и България са се разбрали да не политизират въпроса за изграждането на "Белене". Младенов посочи от своя страна, че строителството на тази атомна централа не трябва да се "поставя в политически рамки", тъй като това ще изкриви истинската същност на въпроса, свързан със сигурността, с финансирането на проекта и неговото структуриране.

Българският външен министър не посочи срокове за възобновяването на проекта "Бургас-Александруполис", като отбеляза, че все още не е приключен анализът за въздействието на проекта върху околната среда. По думите му за това "не България има вина, а компанията, която трябва да представи съответната документация".

Младенов каза още, че България възприема Русия като надежден партньор в областта на доставките на енергоносители. Той припомни обаче енергийната криза от 2009 година. "Крайният ефект от това, което стана тогава, най-силно бе усетен в България. Това доведе до промяна в нашата енергийна стратегия", посочи Младенов.

Той отбеляза, че сега основните цели на тази стратегия са: диверсифициране на пътищата на доставките, диверсифициране на източниците, изграждане на междинни звена, които ще свържат българските тръбопроводи със съседните страни, увеличаване на мощностите на хранилищата за газ в случай на криза, а също възможност за смяна на посоките на доставките на енергоносителите.