Политикът Георги Спасов се превръща в литературно явление посмъртно

Политикът Георги Спасов се превръща в литературно явление посмъртно

Да се пише лошо е много по-трудно, отколкото да се пише хубаво. Тази мисъл на Георги Спасов отпреди 30-ина години, която стряскаше и още стряска изкушените от литературното поприще, до голяма степен е обобщение на неговото нестандартно вглеждане в литературния труд. Този труд, който пълнеше папките му с поезия и проза.

И си остана там – в папките му. Малко от написаното стигна до читателите, докато Георги Спасов бе сред нас – няколко стихосбирки и една книга с афоризми. Част от поезията му е позната на литературните ценители от тези тънки книжчици и от литературната периодика. С нея - с поезията си - той  печелеше национални и международни конкурси. Единици обаче бяха хората, които познаваха прозата му.

Кой е Георги Спасов

Георги Спасов е роден на 18.04.1943 г. в с. Синитево, Пазарджишко. Завършил е българска филология, работил като директор на училище “Васил Априлов” в Синитево, като директор на Окръжния пионерски дом в Пазарджик, като журналист във в. “Септемврийско знаме” в Пазарджик, като главен редактор на в. “Чапаевски зов” в Белово. През 1988 г. се включва в дейността на “неформалните” организации. Той е знакова фигура на българския преход - един от основателите и говорител на СДС, участник е в Кръглата маса през 1990 г. В Седмото велико народно събрание през 1990-1991 г. е народен представител от Великотърновски избирателен район, директор е на в. “Демокрация”. От 1993 г. до 1997 г. е съветник на президента Желю Желев. Умира на 14.05.2001 г. в София.

още 

“Навярно затова на премиерата на първи том от събраните му съчинения “Лабиринтът” на 30 януари в столицата и Георги Мишев, и Георги Величков, които представиха книгата, подчертаха изненадата си, че покойният Георги Спасов е писал и проза. И то проза дълбока, стойностна, наречена и от двамата “явление в българската литература”.

Литературните познавачи бяха до известна степен стъписани от факта, че с тази неизвестна досега проза Спасов се нарежда сред най-талантливите представители на съвременната българска литература, а те не са и подозирали. Премиерата за броени дни се превърна в събитие за културното ни пространство. На нея присъстваха близо 150 известни писатели, политици, партийни функционери и дипломати – широк цветови спектър в обществената дъга от годините на промените. Последваха ласкави суперлативни отзиви за книгата, съобщения, разговори и интервюта във вестници, радиа и телевизии,

“Книгата обхваща почти всички белетристични жанрове и говори за многообразността на Георги Спасов, за постоянното търсене на истината и съмненията в справедливостта”, смята писателят Георги Мишев. Според него причината книгата да излиза толкова години след написването ѝ е безкомпромисността на авторът. “Защото цензурата не би допуснала истинските разсъждения на автора за свободата, властта и насилието”, каза Мишев.

“Георги Спасов изненада всички ни с качествената си проза. Словото му е нестандартно и "сочно" - съчетание между поетика, афористичен и разговорен език”, е оценката на писателя Георги Величков. И още : “Дълбоко в себе си авторът е бил нежен човек, търсел е идеалите си и съвършенството в творчеството” каза още той.

”Георги Спасов е труден писател, защото бяга от привлекателната сладникава визия на посредствените съждения, която би приближила прозата му към масовия читател” ” е оценката на писателя Красимир Георгиев – един от редакторите и издател на книгата.

Според него в творчеството му има уникални за литературата ни теми, идеи и изразни средства, привличащи ценителите на модерната асоциативна проза и на изящната словесност с яркостта и силата на художествените си внушения.

“Спасов притежава способността да прониква в пластовете на социалното битие и да извлича посоките на общественото развитие. Дълбоката асоциативност, брилянтната метафоричност и философските прозрения превръщат творбите на Георги Спасов в панорамни литературни платна, на които е нарисуван животът ни, в отговори на сложните въпроси, пред които са изправени отделният човек и цялото човечество, в своеобразна притча за времето, в което живяхме, и за времето, в което живеем”, казва Красимир Георгиев.

Неговите думи кореспондират и с казаното от д-р Желю Желев: “Георги Спасов бе проницателен политически мислител, първият човек, който предсказа, че икономическата власт на номенклатурата по-късно ще прерасне отново в политическа власт!”

За Георги писането наистина бе начин на живот. Бе мисия, колкото и високопарно да звучи. Иначе трудно можем да си обясним 40-годишния му труд, "отлежавал" в папките, конфискуван от специалните служби и отново възстановяван – пренаписван и пак прибиран. Да намерим източника на енергията и силата, необходими за създаването на “рожби”, за които знаеш, че ще останат “на тъмно” незнайно докога. Да разтълкуваме липсата на капка “конюнктура” в създаденото от него. Именно това прави и издаването на тази “остаряла” книга възможно. Защото нищо в нея не е остаряло: като етика, като естетика, като стил и слово.

През последните месеци на живота си Георги Спасов се зае да подреди архива си, да го “вкара” в компютъра, за да е готов за… по-добри времена. Не ги дочака. За него участието му в политиката не бе начин на замогване и така и не успя да събере достатъчно, за да “инвестира” в издаване на книгите си.

Първият том на събраните съчинения на Георги Спасов започва с философския роман “Лабиринтът на Минотавъра”, който дава и името на подготвяната поредица. Романът не е публикуван, читателят сам ще си даде сметка, че това не е било и възможно по времето, когато е завършен – 1984 г. Десетина години по-късно, когато се върна по-трайно към литературни занимания, Георги добави текста на първата глава към ръкописа.

Повестите “Прозорците на небето”, “Краят на Белия лебед” и романът “Село на баир” в началото бяха едно цяло. Идеята за тази родова сага (макар и това да не е точно определение) тръгва от една студентска курсова работа на Георги Спасов и етнографските проучвания в родното му село Синитево. Критикът Яко Молхов, който високо ценеше поезията на Георги и бе един от малкото читатели на прозата му, бе дълбоко възторгнат от ръкописа на сагата. "Такова стойностно нещо не е създавано в българската литература - казва той, - но не си и помисляй, че някой ще разреши публикуването му!" Преработеният от Георги вариант, разделен на две повести и роман, който днес стига до читателя, е от средата на 80-те години, но авторът оставя по-ранната датировка – 1978 г.

Повечето от новелите и разказите в том първи на "Лабиринтът" са писани през 70-те години, а новелите “Сън” и “Сърце на снега” са от първата половина на 80-те години.

Мнозина все още помнят Георги Спасов от времето му в политиката. Стотици, хиляди са приятелите, познатите му, но съвсем малко са онези, докоснали се до кухнята, в която са врели, кипели, умирали и възкръсвали неговите литературни герои. Светът им е интересен и дълбок, дори когато накрая някои от тях оскотяват. Защото са “голи, сред цялото човечество, сред цялата Вселена” – това е "рецептата" на Георги какъв трябва да е героят, който заслужава място на белия лист.

Още от

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?