Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Политикът Георги Спасов се превръща в литературно явление посмъртно

9 коментара
Политикът Георги Спасов се превръща в литературно явление посмъртно

Да се пише лошо е много по-трудно, отколкото да се пише хубаво. Тази мисъл на Георги Спасов отпреди 30-ина години, която стряскаше и още стряска изкушените от литературното поприще, до голяма степен е обобщение на неговото нестандартно вглеждане в литературния труд. Този труд, който пълнеше папките му с поезия и проза.

И си остана там – в папките му. Малко от написаното стигна до читателите, докато Георги Спасов бе сред нас – няколко стихосбирки и една книга с афоризми. Част от поезията му е позната на литературните ценители от тези тънки книжчици и от литературната периодика. С нея - с поезията си - той  печелеше национални и международни конкурси. Единици обаче бяха хората, които познаваха прозата му.

Кой е Георги Спасов

Георги Спасов е роден на 18.04.1943 г. в с. Синитево, Пазарджишко. Завършил е българска филология, работил като директор на училище “Васил Априлов” в Синитево, като директор на Окръжния пионерски дом в Пазарджик, като журналист във в. “Септемврийско знаме” в Пазарджик, като главен редактор на в. “Чапаевски зов” в Белово. През 1988 г. се включва в дейността на “неформалните” организации. Той е знакова фигура на българския преход - един от основателите и говорител на СДС, участник е в Кръглата маса през 1990 г. В Седмото велико народно събрание през 1990-1991 г. е народен представител от Великотърновски избирателен район, директор е на в. “Демокрация”. От 1993 г. до 1997 г. е съветник на президента Желю Желев. Умира на 14.05.2001 г. в София.

още 

“Навярно затова на премиерата на първи том от събраните му съчинения “Лабиринтът” на 30 януари в столицата и Георги Мишев, и Георги Величков, които представиха книгата, подчертаха изненадата си, че покойният Георги Спасов е писал и проза. И то проза дълбока, стойностна, наречена и от двамата “явление в българската литература”.

Литературните познавачи бяха до известна степен стъписани от факта, че с тази неизвестна досега проза Спасов се нарежда сред най-талантливите представители на съвременната българска литература, а те не са и подозирали. Премиерата за броени дни се превърна в събитие за културното ни пространство. На нея присъстваха близо 150 известни писатели, политици, партийни функционери и дипломати – широк цветови спектър в обществената дъга от годините на промените. Последваха ласкави суперлативни отзиви за книгата, съобщения, разговори и интервюта във вестници, радиа и телевизии,

“Книгата обхваща почти всички белетристични жанрове и говори за многообразността на Георги Спасов, за постоянното търсене на истината и съмненията в справедливостта”, смята писателят Георги Мишев. Според него причината книгата да излиза толкова години след написването ѝ е безкомпромисността на авторът. “Защото цензурата не би допуснала истинските разсъждения на автора за свободата, властта и насилието”, каза Мишев.

“Георги Спасов изненада всички ни с качествената си проза. Словото му е нестандартно и "сочно" - съчетание между поетика, афористичен и разговорен език”, е оценката на писателя Георги Величков. И още : “Дълбоко в себе си авторът е бил нежен човек, търсел е идеалите си и съвършенството в творчеството” каза още той.

”Георги Спасов е труден писател, защото бяга от привлекателната сладникава визия на посредствените съждения, която би приближила прозата му към масовия читател” ” е оценката на писателя Красимир Георгиев – един от редакторите и издател на книгата.

Според него в творчеството му има уникални за литературата ни теми, идеи и изразни средства, привличащи ценителите на модерната асоциативна проза и на изящната словесност с яркостта и силата на художествените си внушения.

“Спасов притежава способността да прониква в пластовете на социалното битие и да извлича посоките на общественото развитие. Дълбоката асоциативност, брилянтната метафоричност и философските прозрения превръщат творбите на Георги Спасов в панорамни литературни платна, на които е нарисуван животът ни, в отговори на сложните въпроси, пред които са изправени отделният човек и цялото човечество, в своеобразна притча за времето, в което живяхме, и за времето, в което живеем”, казва Красимир Георгиев.

Неговите думи кореспондират и с казаното от д-р Желю Желев: “Георги Спасов бе проницателен политически мислител, първият човек, който предсказа, че икономическата власт на номенклатурата по-късно ще прерасне отново в политическа власт!”

За Георги писането наистина бе начин на живот. Бе мисия, колкото и високопарно да звучи. Иначе трудно можем да си обясним 40-годишния му труд, "отлежавал" в папките, конфискуван от специалните служби и отново възстановяван – пренаписван и пак прибиран. Да намерим източника на енергията и силата, необходими за създаването на “рожби”, за които знаеш, че ще останат “на тъмно” незнайно докога. Да разтълкуваме липсата на капка “конюнктура” в създаденото от него. Именно това прави и издаването на тази “остаряла” книга възможно. Защото нищо в нея не е остаряло: като етика, като естетика, като стил и слово.

През последните месеци на живота си Георги Спасов се зае да подреди архива си, да го “вкара” в компютъра, за да е готов за… по-добри времена. Не ги дочака. За него участието му в политиката не бе начин на замогване и така и не успя да събере достатъчно, за да “инвестира” в издаване на книгите си.

Първият том на събраните съчинения на Георги Спасов започва с философския роман “Лабиринтът на Минотавъра”, който дава и името на подготвяната поредица. Романът не е публикуван, читателят сам ще си даде сметка, че това не е било и възможно по времето, когато е завършен – 1984 г. Десетина години по-късно, когато се върна по-трайно към литературни занимания, Георги добави текста на първата глава към ръкописа.

Повестите “Прозорците на небето”, “Краят на Белия лебед” и романът “Село на баир” в началото бяха едно цяло. Идеята за тази родова сага (макар и това да не е точно определение) тръгва от една студентска курсова работа на Георги Спасов и етнографските проучвания в родното му село Синитево. Критикът Яко Молхов, който високо ценеше поезията на Георги и бе един от малкото читатели на прозата му, бе дълбоко възторгнат от ръкописа на сагата. "Такова стойностно нещо не е създавано в българската литература - казва той, - но не си и помисляй, че някой ще разреши публикуването му!" Преработеният от Георги вариант, разделен на две повести и роман, който днес стига до читателя, е от средата на 80-те години, но авторът оставя по-ранната датировка – 1978 г.

Повечето от новелите и разказите в том първи на "Лабиринтът" са писани през 70-те години, а новелите “Сън” и “Сърце на снега” са от първата половина на 80-те години.

Мнозина все още помнят Георги Спасов от времето му в политиката. Стотици, хиляди са приятелите, познатите му, но съвсем малко са онези, докоснали се до кухнята, в която са врели, кипели, умирали и възкръсвали неговите литературни герои. Светът им е интересен и дълбок, дори когато накрая някои от тях оскотяват. Защото са “голи, сред цялото човечество, сред цялата Вселена” – това е "рецептата" на Георги какъв трябва да е героят, който заслужава място на белия лист.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Sorry
    #10

    Хората, които си отиват от този свят неналапали се от политиката, най-малкото са достойни и честни. А прозата му показва, че е и мислител. Помислете и вие.

  2. Стоян Гочев
    #9

    Това е книга за умни хора, тъпънарите могат да си потърсят четиво като за тях.

  3. 7UP
    #8

    Много са знаковите фигури - повечето ги знаем - за други подозираме.Те допринесоха за - какво ли !

  4. сенко
    #7

    че беше свързан с държавна сигурност!?Абе,"Медияпул",тъпанари такива!Защо не посочвате поне част от имената били на гореупоменатата сбирка!?Това може да изясни много!?

  5. Вели
    #6

    като човек и политик. Като литератор -да си го "чуват" литераторите. Познавах го като политик и меко казано " не съм възхитен" от личността му!

  6. Sorry
    #5

    Успях да си купя книгата и я прочетох - почти на един дъх. Литературата на Георги Спасов е много истинска и много добра. Бих се подписал под редовете в тази статия.

  7. Mickey
    #4

    Защото на кръглата маса , не е добра атестация!Мир на праха му!

  8. Predlagam rabota.
    #3

    Michail Vashkevich-Bulgaria. http://www.sgob.narod.ru НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ``ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ БЪЛГАРИЯ`` /Искам да работя и живея за България/ . П О К А Н А ; www.sgob.narod.ru, Научно-технически съвет. Редовни сбирки; всяка сряда от 15.00 часа, адрес: София-1000, ул``Сафроний Врачански``№30, тел: 02/9318006, 9871522, 9883796; Отговорник за НТС-Михаил Вашкевич; [email protected], GSM: 0889-200141. Задължения; Следи за новостите в обществената сфера; -Създава автоматизирана система за управление и обработка на информацията. -Осъществява контакти с научни, културни и обществени институции. -Огласява в печата наши и чуждестранни постижения. ЗАПОВЯДАЙТЕ!

  9. Milicioner
    #1

    beshe ot scenaria na Lukanov.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.