Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Политиката на преименуване (набор от идеи)

8 коментара
Даниел Смилов

Политиката на преименуването е древна като света.

Този, който владее словото, създава реалност. Като смениш името, унищожаваш старото и раждаш ново от нищото.

Последният патриотичен акт на преименуване у нас беше извършен в Старозагорско, където бяха сменени 838 турско-арабски имена с български. "Сред тях са например местността Чаплака, която вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир – Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото."

При превода за съжаление винаги има загуба на смисъл: едно е Калпазан баир, друго е Ялов рид. С такава подмяна за историята ще остане загадка дали на този баир са се събирали селските калпазани или просто на него нищо никога не е виреело. Вярно, това не е голям въпрос, но за краеведите всеки детайл е важен. Също така понякога се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като "чорбаджия" на мястото на “бей". Патриотичният ефект от подобна подмяна е скромен, но остава доброто намерение. 

Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско винаги е било лидер. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 г.:

"От август до декември 1934 г. с девет заповеди на министъра на вътрешните работи и народното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места в нашата страна.

Големи преименувания на селищата в България има през 1906 г., когато са сменени имената на 347 населени места, предимно в тогавашния Старозагорски окръг, през 1942 г., когато са променени имената на 360 населени места в Южна Добруджа и през 1966 г. когато е уточнено изписването или са променени имената на 211 селища в цялата страна. Но никога преди и след 1934 г. промяната на имената на населените места в България не е толкова мащабна. През годината са сменени названията на 32,6 % от всички селища."

 След толкова масово покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и "звенарите" са изчерпали патриотичния потенциал на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на миналия век започна да преименува не географията, а направо хора, което доведе до трагедията с т.нар. Възродителен процес. В резултат на нея България започна прехода като международен парий, който тежко нарушава правата на човека, и бяха необходими гигантски усилия това отношение на света към нас да се промени.

Дано днешните патриотида са си взели поука от тези събития! Поне засега те се връщат не към политиката на Тодор Живков (хора), а към тази на Кимон Георгиев (селища). Поради това Сидеров, Джамбазки и Каракачанов може да бъдат спокойни, че техните имена няма да бъдат сменени с нещо по-славянско. (Чудно пък как най-големите патриоти се оказаха с турски имена!)   

В сравнение с Кимон Георгиев обаче днес имаме сериозна радикализация на политиката – от селища вече се преминава към местности и географски понятия. Тази радикализация отваря гигантска възможност за сходни актове по цялата страна, след което тя може да се окаже напълно неузнаваема и с непотребни карти.

Политиката на преименуването обаче трябва да бъде систематизирана и принципите ѝ да се изчистят. Засега тя се провежда стихийно и никой не знае какъв ще е крайният резултат и докъде ще стигне тя. Затова следните въпроси трябва се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:

1. Само география или и предметен свят?

По времето на Възродителния процес преименуването на хора върви паралелно с опити за преименуване на предмети. Под ръководството на Георги Джагаров и други комунистически дейци заседават комисии, които сериозно обмислят радикална смяна на имената на храни и предмети от бита. Думата "сарми" например е с определено непатриотичен произход и предложенията са били да бъде заместена с родните думи "гушки" или "свитки". Аз лично бих предпочел "гушки", но рискът да изядеш сериозен шамар от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е много голям.

Трудностите настрана, патриотите трябва да решат какво правим с предметите – например с халвата. Защото се стига до парадокса, че заменяме Халваджи бунар с Халваджийски кладенец, което дава само 50% патриотичен ефект.

2. Големият въпрос – България

Да речем, че патриотичните намерения се концентрират основно върху географията, от която се изхвърлят всички наименования с тюркски и арабски произход. Тук възниква рискът от изхвърляне и на името България, защото има вероятност то да е с тюркси произход и да обозначава "смесен народ". Тюркският произход на българите беше това, което всички учихме в училище през 80-те години на миналия век, макар че етимологията на България от "булгамак" – смесвам – определено е спорна (а пък си е и направо обидна). Както някои правилно отбелязват, защо пък точно нас ще ни кръстят "смесени", като всички преселващи се народи са били на нашия хал?

Днес по-модерна е теорията за иранския произход на името, но това беше преди изострянето на отношенията ни с тази държава по ядреното споразумение и ситуацията в Сирия по-общо. Слабост на тази теория е, че липсват сериозни доказателства за нея, освен звуковото сходство между Балхара и България. Но хубавото е, че според нея вместо от "смесен", името ни произлиза от "бала" – “висок, велик, главен".

Така или иначе, ако теорията за тюркския произход все пак се окаже вярна, политиката на преименуване ще се изправи пред голям проблем. Ще излезе, че сме сменили "Куру баглар" с "Лозенец", а името на цялата държава не е сменено. Вярно е, че славянизацията на "България" също няма да е лесен процес – Сплавия или Смесия са имена, които не всеки би преглътнал. Да не говорим за латинизация на името – например, Хибридия, което ще ни вкара направо в окото на геополитически циклон. 

3. Другият голям въпрос – Балканите

Ако патриотичната политика по географско преименуване остане само на национално ниво, тя ще е определено незавършена. Думата "Балкани", както Мария Тодорова блестящо показа, бездруго е придобила пейоративно значение. Затова може да бъде смесенена с нещо по-славянско. Бихме могли да поставим смяната на името като условие за приемането на Западните Балкани в ЕС. Но можем да срещнем и опозиция от страна на Гърция. Компромис може да се постигне с тях чрез наименование на региона от рода на Бивша Византия или Европейска Византия. Но пък това ще е твърде голям реверанс към гърците. Изобщо – заплетена работа, която може да създаде напрежения за векове напред.  

4. Партиите

И накрая, пред политиката на преименуването стои и един философски проблем. Дори и да е вярно, че Бог е създал света чрез словото, от това не следва, че и човекът може да създава свят по този начин. Да предположим, че такъв креационизъм е възможен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия "Обединени патриоти" и тя става патриотична партия. Ако това е възможно, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии "патриотични", за да сме сигурни, че са патриоти?

Най-лесно би било с ПП "ГЕРБ", която ще стане Патриотична партия “ГЕРБ". Без друго “Политическа партия" е тафтология, защото партиите не могат да са неполитически, а пък очевидно не става дума за партия шах в случая. При ДПС и Демократична България ще се прибави по още една буква и ще станат ПДПС и ПДБ, което не е трудно. "БСП за България" може да бъде извинено да не добавя "патриотична" отпред, доколкото си е сложило пояснението отзад. (Макар че с това "за България" може би се има предвид друго – че БСП не е само за Русия.) Най-губещи ще се окажат "Обединените патриоти", които няма да са вече уникални. Но и те могат да добавят още един предикат и да станат Патриотични обединени патриоти (ПОП).

Двоен дикиш по-здраво хваща. Пардон, двоен шев по-здраво хваща!

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Филка Русофилка
    #8

    6. Българският етноним е най-старият и не само в Европа. Да търсиш етимологията му в „буламача“ е „бир парче“ или, по-точно казано, проява на „баш“ комплексарски „креационизъм“. А иначе, колко му е да се намери 1 нашенски глупак, който „бестящо“ да докаже, че и той придобил „пейоративно“ значение като „Балкани“, даже и дисертация да защити. Апропо, в древността Балканската и Рило-Родопската планинска верига са се наричали и Кавказ, и май преди сегашния Кавказ, ама си траем да не се сетят „евразийците“ и да ни накарат да направим някоя глупост. Като преименуването на Мусала, напр. :)

  2. Филка Русофилка
    #7

    5. От 1 до 7 в. тракийските българи живеят в Римската империя. Те са римляните, а италийците вече не са. Автономните български федерати, освен северно от Дунава, живеят и оперират из целите Балкани. Нормално е и не е „срамно“ да има и латински топоними. Произхождащите от латинския западноевропейски езици са запазили тракийското произношение, а не гърцизираното. Казват Бизантия, а не „Византия“, Базилевс, а не „Василевс“, дон Базилио, а не дон „Василио“ и проч. Четирима български велики царе са искали корона от папата. За тях цариградските били „парвенюта“, пише проф. Омелян Прицак от Харвард.

  3. Филка Русофилка
    #6

    4. Защо „Бивша Византия“ да е реверанс към гърците?! Имало е Римска империя и никога „Византийска“. Бизантия е древен тракийски град. Тракийските названия за селище са „биза“, „брия“ (гр. “виза“, “врия“), „дева“/“дава“, „пара“. Елините са ненавиждали Константин Велики, защото е бил тракиец и предпочитали да наричат града Бизантия (гр. „Византия“) вместо Константинопол. Когато техни летописци съобщават, че царете Крум, Симеон… „стигнали до Бизантия“, казват, че са стигнали до стените на гр. Бизантия. Панславянско-русофилските историци превеждат фалшиво, че стигнали до „границите с Византия“!?

  4. Филка Русофилка
    #5

    3. Преди 25 год. Институтът по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации доказа с компютърен анализ на българските имена, че са 100% български. Нищо „славянско“ не откри. Тая шашмалогия я измислиха германците, които създадоха руската наука, а ония я превърнаха в оръжие. Институтът доказа, че голям брой „турцизми“ в българския език, всъщност са българизми и иранизми в турския език. След статията на Сталин в „Правда“ (1950) и погрома над акад. Мар и учениците му, съветската на̀ука обяви българите за „претопени в славянското море алтайски тюрки“, без етнически да имат общо с тях!?

  5. olele
    #4

    Смешник. Иди питай памаците в северна Гърция кога гърците са сменили българските имена, кога турските имена на села и местности от кога са с гръцки. И защо половината са се изселили у туркия.

  6. Филка Русофилка
    #3

    2. Преименуването не е български патент, а на враговете ни. През 1840 гърците направили световен скандал, че проф. Якоб Фалмерайер писал, че „нито капка елинска кръв не тече в днешните жители на Гърция“. Публикуваните от него карти на Пелопонес все още гъмжали от многобройни български топоними, въпреки моговековните и хилядолетни кампании за тяхната елинизация, а много по-късно - за гърцизация чрез подмяна или промяна на окончанията и произношението. 1,5 века по-късно процесът е по-напреднал, но още не е завършен. Олимп е тракийското Било, написано обратно, на бустрофедон („волски ход“). :)

  7. Филка Русофилка
    #2

    Темата не бива да се третира сеирджийски от позицията на „иностранен обозревател“, щото неминуемо води до глупави изводи. 1. Целта на преименуването на топоними трябва да е не унищожаване на „старото“, а възстановяването на смененото навремето още по-старо. Но това не е по силите на индивиди, които не са възпитавани като наследници на автохтонни древни цивилизации, а като на късни „славянски“ и „тюрко-татарски“ пришълци. В кампанията през 1934 на руско-сръбските превратаджии на Кимон Георгиев, са прекръстени древни тракийски топоними като Урдобиза на Китен и проч. Мислели ги за турски. :)

  8. Димитър Мавров
    #1

    Защо никой не говори за връх МУСАЛА,защото според мен по някое време от името са извадени две букви "Л" и "Х" и то вече не е "висок до бога" в превод от турски,а само Мусала. Така,че г-н Смилов просто няма смисъл да си хабите мастилото и времето.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.