Политиката на Путин и нефтът

Прясната "покупка" на най-добрия актив на Юкос- крупният нефтен производител, от руска държавна компания поставя сложни проблеми, които могат да имат сериозни последствия за Русия и целия свят.

За да се разбере ситуацията, трябва да се погледне от три аспекта - Михаил Ходорковски, руския нефтен отрасъл и световния нефтен пазар.

Първо, съдбата на Ходорковски, милиардер и олигарх, получил активите, от които възникна Юкос, по време на приватизационния бум в началото на 90-те години на миналия век. Групата МЕНАТЕП купи активите за стотинки, използвайки държавните средства, съхранявани в банка "Менатеп". Впоследствие групата беше реконструирана, за да се защитят активите ѝ от кредиторите.

Ходорковски е умен и твърд човек. За негова чест трябва да се признае, че той управляваше Юкос ефективно, използвайки най-добрите западни технологии и способни мениджъри. Обемът на производство на Юкос надхвърли 1,7 милиона барела на ден и той стана най-крупният руски производител.

Ходорковски стана любимец на западните медии отчасти и за това, че не жалеше пари за западните центрове за анализ, консултанти и PR-специалисти, които му пееха дитирамби.

В Русия отношението към него беше съвсем друго и никой не тъгува за падението му. Мнозина го смятат за жесток и корумпиран. Той купуваше членове на Думата, за да блокира правителствени законопроекти. Ходорковски разкри и политически амбиции: той искаше от Думата промени в конституцията на Руската Федерация, които да отслабят властта на президента, като по този начин щеше да получи възможност да стане силен министър-председател по британски образец.

Президентът Владимир Путин ненавиждаше и се плашеше от Ходорковски заради неговото богатство (над 15 милиарда долара в най-добрите години), начинът, по който го притискаше и желанието му да влияе на политиката.

Кремъл унищожи Юкос и Ходорковски, използвайки съчинена набързо програма за огромни данъчни претенции и манипулация на съдебната система. Методите бяха своеобразни, а резултатът - предсказуем.

Путин има грандиозни замисли относно руският нефтен отрасъл. Той смята, че държавата е длъжна да играе водеща роля в стратегически важните отрасли, в частност - нефтеният и газовият. Доходите и данъците от нефта и газта съставляват 40% от държавните доходи, донасят значителна част от валутата и субсидират родната промишленост и селското стопанство.

Сливането на газовия монополист "Газпром" с държавната нефтена компания "Роснефт", съпроводено от поглъщането на активите на Юкос, ще създаде най-крупната в света компания за производство на въглеводородна суровина. Тя ще стане източник на влияние и престиж за Кремъл, заменяйки някогашната велика армия, от която е останал само разпадащият се опорен център.

Рискът Кремъл да разруши нефтения сектор, а не да го направи предмет на всеобща завист, не е изключен.

Тактиката, която приложи Кремъл, за да вкара на топло Ходорковски, да доведе до банкрут Юкос и да присвои активите му, показа, че руската съдебна система е неефективна и политизирана. Това наплаши и руските, и чуждестранните инвеститори, макар да не изпитват симпатии към Ходорковски. Русия може да притежава големи нефтени резерви, но без крупни инвестиции и грамотно управление нефтът няма да потече.

Независимо от изобилието от разговори за Русия, инвестициите за нефта в по-голямата си част отиват в Западна Африка. Рисковете в Русия винаги са били големи и растат като гъби след дъжд.

Последствията от делото Юкос могат да бъдат огромни. Обемът на руското производство, сега второ в света, може да спадне, а не да нарасне, а заедно с него ще тръгнат надолу руската икономика и престиж. Според оценката на PFC Energy руското производство, което днес е в размер на 9,2 милиона барела на ден, ще достигне горна граница от 10 милиона барела на ден през 2008 година, а след това, без огромните капиталовложения, нови технологии и ефективен мениджмънт, ще се задържи и ще започне да спада.

В отсъствие на стабилна правова и експлоатационна обстановка Русия няма да може да достигне набелязаните цели в производството си. На света е необходим целият руски нефт. При нарастващото търсене от страна на Китай и Индия и ненаситността на САЩ пазарите ще бъдат бедни и все по-зависими от Близкия Изток.

Нестабилността на руския нефтен сектор би била катастрофа за световната икономика, както и за самата Русия. Путин трябва да разбере, че му е необходим ефективно управляван и добре финансиран нефтен сектор. Той има право да иска в него да доминира държавата, но трябва да го управлява ефективно. Делото Юкос свидетелства, че той се движи в противоположна посока и ако не коригира курса си, това ще нанесе ущърб на интересите на Русия и на целия свят.

Споделяне
Още от Бизнес