Силна съпротива срещу чадъра над ДС-кадрите от разузнаването

Политиката "Пеевски" продължава с поправката на Закона за досиетата

Борисов предложи общ фронт с десните срещу връщането на параграф 12

Политиката "Пеевски" продължава с поправката на Закона за досиетата

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов и представители на неправителствени организации се обявиха в четвъртък срещу намерението на БСП, ДПС и "Атака" да върнат чадъра върху висшите ДС-кадри в разузнаването, възстановявайки отменения параграф 12 в закона за досиетата.

 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък изпрати писма до ДСБ, СДС и Съюза на репресираните в България с покана за подкрепа срещу готвените промени, които, според него, са в "разрез с демократичните ценности".

 

Ръководителят на правния екип на програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов, журналистът Христо Христов и бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев алармираха, че връщането на параграф 12 ще застраши националната сигурност и компрометира готвената реформа в специалните служби.

 

"Връщането на параграф 12 е продължение на политиката "Пеевски", коментира журналистът от специализирания сайт за разкриване на архивите на Държавна сигурност Desebg.com Христо Христов. Според него вместо да изпълнят предизборното си обещание "Да върнем България на хората", БСП връща страната на хората от комунистическите служби.

 

Александър Кашъмов посочи, че при внасянето на поправката не са изпълнени изискванията на Закона за нормативните актове да бъде публикувана оценка за прилагането на закона и да бъде обявено обществено обсъждане, което трябва да е най-малко 14 дни.

 

"За пореден път това Народно събрание, което започна с избор на председател на ДАНС без обсъждане и публикуване на измененията в Закона за ДАНС, продължава този стил", каза Кашъмов.

 

Преди ден управляващите подкрепиха в парламентарната вътрешна комисия връщането на параграф 12, според който не се установява принадлежност към ДС за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година. Предложението бе вкарано в парламента от депутатите от БСП Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков от БСП и колегата им от "Атака" Явор Нотев.

 

Въпреки острата съпротива на БСП и на някои кръгове в ГЕРБ, по времето на предишното управление с категоричната подкрепа на бившия вицепремиер Цветан Цветанов параграфът бе изваден от закона по предложение на тогавашните депутати от Синята Коалиция Иван Костов и Йорданов Бакалов. Това стана в края на 2012 г.

 

Кредитните милионери и промяната в закона

 

Пред БНР в четвъртък Евтим Костадинов свърза искането за промяна в закона за досиетата с работата на комисията по проверката на т.нар. кредитни милионери, която тече от месеци.

 

Костадинов, който бе депутат от БСП преди да оглави комисията, коментира, че връщането на параграф 12 ще постави в неравностойно положение хората, чиято принадлежност към бившите служби вече бе обявена. Това се отнася за около 30-ина души, чиито имена вече бяха огласени при проверки на комисията. Костадинов отбеляза обаче, че комисията ще спазва закона, такъв, какъвто е, дори отново да бъде върнат обсъждания параграф.

 

След отпадането на параграф 12 комисията по досиетата освети директора на Националната разузнавателна служба (НРС) Драгомир Димитров, декана на Историческия факултет на Софийския университет Пламен и Митев и други като щатни служители на бившата Държавна сигурност.

 

Бившият председател на комисията Методи Андреев заяви, че митовете, че изваждането на параграф 12 заплашва националната сигурност, умишлено се поддържат от определени среди.

 

"Един процес, който е изцяло в съзвучие с разбирането за отвореност на обществото, за прекратяване на влиянието на българското задкулисие, ограничаване на влиянието на кукловодите върху политическите решения и развитието на икономиката е заплашен да бъде върнат назад... Това е знакова стъпка на това управляващо мнозинство, което показва, че тази тройна коалиция е настроена изключително реваншистки", каза Андреев.

 

Политологът Антон Тодоров коментира, няма нито един човек, който да е получил заплаха или присъда извън България затова, че е бил секретен сътрудник, служител или нещо друго на службите.

 

Страховете на БСП, изложени в мотивите им, са, че с отпадането на параграф 12 се създават "предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от служба “Военна информация” и Националната разузнавателна служба, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност".

 

Законът за досиетата и КГБ

 

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов заяви още, че двете разузнавателни служби - Служба "Военна информация" към МО и НРС - все още не са предали всички документи на комисията, без да огласяват мотивите си за бавенето.

 

Според Христо Христов прокуратурата трябва да се самосезира, че двете служби не изпълняват закона. Христов коментира още, че съвременните руски служби имат база данни с информация за лицата, влизащи в рамките на параграф 12, тъй като много от тях са преминали обучение в КГБ и ГРУ, което поставя българските служби в зависимост.

 

"Това предложение е връх на политиката на рекомунизация", каза Христо Христов.

 

Той заяви още, че шефовете на НРС Драгомир Димитров и на "Военна информация" Веселин Иванов, работили за бившите служби, се намират "в огромен конфликт на интереси".

 

По-същия повод преди седмица бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от ДСБ заяви, че "тези промени са опасни за сигурността на страната". Тогава той цитира и постановление на ЦК на БКП за кадровата работа в ДС: "За офицери в ДС да бъдат назначавани синове и дъщери на българския народ, безпределно верни на БКП и на дружбата със Съветския съюз”.

 

Кашъмов съобщи, че те ще предадат своето становище в парламента, а при евентуалното приемане за предложението на БСП и "Атака" ще се очаква реакция от страна на президента Росен Плевнелиев, който да наложи вето.

 

"В момента тече опит за реформиране на специалните служби. Въпросът за реформите е и въпрос за прозрачността, чистотата и яснотата за връзките, действали и действащи в тези служби", коментира още Кашъмов.

 

От парламентарно представените партии единствено ГЕРБ са срещу връщането на параграф 12. В четвъртък лидерът на партията Бойко Борисов предложи общ фронт срещу промените с ДСБ и СДС - членове на Европейската народна партия редом с ГЕРБ, и на Съюза на репресираните.

 

"Изразявам също така увереност, че това е тема, по която политическите сили, споделящи ценностите на Европейската народна партия, не само могат, но и са длъжни да постигнат единодействие - както с парламентарни, така и с извънпарламентарни средства. Това е така, защото разкриването на истината за тоталитарния период е най-сигурната гаранция, че несвободата няма да се повтори отново", посочва в писмото си до десните Борисов.

 

От ДСБ реагираха веднага на поканата на Борисов и обявиха, че подкрепят противопоставянето на връщането на параграфа. "Това, че БСП, ДПС и "Атака" го връщат, доказва тяхната обвързаност с тези структури", коментира членът на ръководството на ДСБ Иван Иванов. "Категорично сме параграф 12 да отпадне, за да могат да се разкриятдосиетата на всички агенти на ДС", подчерта той.

И лидерът на СДС Божидар Лукарски коментира, че е бил информиран за намеренията на управляващите да върнат параграф 12 от закона за досиета от Бойко Борисов. Той определи действията на левицата като "опит за реваншизъм от една страна и като опасна тенденция всяко следващо народно събрание да ревизира законите, приети от предишните, и то с цикличност на реваншизъм".

Според Лукарски с това се цели връщането на така наречените "ченгета" в управлението на държавата, което е опасно и от гледна точка националната сигурност не само на България, но и на всички държави от Европейския съюз. Лидерът на СДС смята, че апелът на Бойко Борисов не е свързан с някакви общи действия. Това е сигнал от парламентарно представена партия към политически сили, които са извън НС и които не могат да научат какво се готви там.

 

Миналата година БСП поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху законовата поправка, но той не се съобрази с това искане. Сериозен отпор срещу прословутия параграф 12 имаше от ръководствата на сегашните спецслужби, чието мнение бе подкрепено и от депутати на ГЕРБ в предишното НС.

 

След гласуването на поправката бившият военен министър Аню Ангелов обяви, че се взимат "всякакви мерки, за да защитим преди всичко физическата сигурност на офицерите" и съобщи, че вече се изтеглят военни разузнавачи, които работят зад граница.

 

Тогава БСП твърдяха, че промените ще засегнат около 1000 души, докато от ГЕРБ дадоха друга информация. Първо депутатът Красимир Ципов съобщи, че ще бъдат по-малко от 50 служители на разузнавателните служби, а след това колегата му Владимир Тошев каза, че става дума за "нещо средно между 50 и 1000" и поиска нова ревизия на закона.

 

Такава обаче бе категорично отказана от тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?