"Политико" за румънския успех и българския провал срещу корупцията

"Много малко страни могат да се похвалят, че техният действащ премиер е само един от 1250 обвинени за корупция държавни служители". Така започва анализът на сайта на европейската версия на авторитетното американско издание "Политико", посветен на успехите на Румъния в борбата с корупция и, съответно, на неуспехите на нейната южна съседка - България.

Румънската Национална антикорупционна дирекция (DNA, игра на думи, абревиатурата DNA на английски се използва за ДНК - б.пр.) носи главната отговорност за това постижение. Тя има огромно въздействие върху обществения живот в страната, който изобилстваше от примери за злоупотреби с обществени средства и лошо управление. Нейните действия са приветствани от румънските граждани, западните партньори на страната и чуждестранните инвеститори, допълва "Политико".

Същото не може да бъде казано за България, южната съседка на Румъния, която отдавна е поразена от политическа нестабилност и невъзможност да се справи с престъпността, пише изданието.

В статията се припомня, че борбата с корупцията е основната разлика между двете държави, които често бяха давани заедно като лош пример за прибързаното разширяване на ЕС през 2007 година. Още тогава виждането беше, че техните институции са неподготвени да изпълнят критериите за пълноправно членство.

В последното проучване на "Трансперънси интернешънъл" се казва, че България е най-корумпираната държава в ЕС, докато Румъния е трета в негативната статистика. За разлика от България, Румъния напредва към по-добрия край на списъка, отбелязва "Политико".

Въпреки че и двете държави са част от механизма за мониторинг на корупцията, ръководен от Европейската комисия, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер наскоро похвали усилията на Румъния, като намекна, че Механизмът за сътрудничество и проверка ще приключи скоро.

За румънската антикорупционна агенция 2015 г. беше година за рекорди – има толкова много работа, че едва смогва с делата си. Освен бившия премиер на страната Виктор Понта, който подписа оставката си през ноември миналата година, агенцията обвини петима други министри, 21 депутати от двете камари на парламента и кмета на Букурещ. Агенцията разпореди изземването на близо половин милиард евро.

Понта беше обвинен във фалшификация, пране на пари и участие в схема за избягване на данъци. Той си подаде оставката по-малко от два месеца по-късно на фона на растящ натиск, след като смъртоносен пожар в нощен клуб доведе до нова серия обвинения в небрежно прилагане на европейските регламенти и подриването на закона от корупцията във властта.

"Политиците трябва да се събудят и да осъзнаят, че е време да направят нещо по въпроса. Имаме непрестанен поток от разследвани лица. Трябва или да променят начина си на правене на бизнес, или да убият агенцията. Ако не, всички ще свършат в затвора", коментира пред "Политико" изигралата важна роля в създаването на DNA, директорът в правосъдното министерство от 2005 г. до 2007 г. Лаура Стефан.

Бившият шеф на Стефан, някогашният министър на правосъдието на Румъния Моника Маковей заяви, че DNA трябва да служи за пример на други държави: "Това е модел за региона, но не само за него, но и за цяла Европа, тъй като работи изключително добре".

Маковей, която в момента е евродепутат, смята, че реформата на антикорупционното звено в Румъния e проработила отчасти благодарение на огромната подкрепа на президента Траян Бъсеску и на отворилата се възможност за подобна политика по времето на присъединяването на страната към Европейския съюз преди януари 2007 г. През това време Брюксел засили натиска върху Румъния и България да приведат институциите си в крак с европейските стандарти. Този натиск отслабна, щом двете държави се присъединиха към ЕС.

Въпреки че Европейският съюз и другите са склонни да поставят акцента върху изграждането на институции, Маковей подчертава, че най-важни са хората – политиците като самата нея и Бъсеску, и прокурорите като ръководителката на DNA Лаура Кьовеши.

Българският случай

За разлика от Румъния България няма нито една антикорупционна институция със същата ефективност като DNA, въпреки че имаше същите възможности, отбелязва по-нататък "Политико". И добавя, че България е създала цял куп агенции, които след това е закрила и заменила с нови. През септември българският парламент отхвърли създаването на ново звено, което да се занимава с корупцията на високо равнище. През последния месец правителството предложи законопроект, който да обедини четирите антикорупционни агенции в едно по-силно бюро, обяснява изданието.

"Нашият анализ показа, че до момента мерките не са били фокусирани върху хората във властта и всички осъзнаваме, че ако успееш да изкорениш корупцията на върха, това ще има огромен ефект върху цялата система", коментира през изданието вицепремиерът Меглена Кунева.

Критиците обаче не очакват която и да е нова антикорупционна институция да има силата на румънската DNA и смятат, че политическият елит и олигарсите продължават да действат безнаказано в България, а понякога и възползвайки се от благоразположението на съдебната власт, отбелязва "Политико".

Изданието цитира бившия министър на правосъдието Христо Иванов, подал оставка основно заради разочарование от нежеланието на парламента да реформира прокуратурата, който очаква усилията на Кунева да се сблъскат с дълбоки структурни предизвикателства. Резултатът според него ще е второстепенна организация, която ще се занимава с корупцията на средно ниво, а елитът отново ще остане незасегнат.

"Корупцията в България не е въпрос на изолирани индивидуални действия, а на добре организирани мрежи, вградени в икономическия, политическия, медийния и правосъдния сектор", казва Иванов.

Този тип структура носи риска прокуратурата да се оплете в политика и корупция, предупреждава той и добавя: "Без решителни действия за разследване и наказване на корупцията, по-специално на най-високо ниво, няма да видим никакви значителни промени в институционалната култура, каквато изглежда, че наблюдаваме в Румъния".

Дори източници вътре в самото правителство признават, че антикорупционното законодателство е подкопано заради страха на депутати, че ще бъдат разследвани, отбелязва "Политико".