Политици очакват рязък спад на спекулациите с вота от Турция

Политици от различни партии, гласували за ограничаване на изселническия вот в изборите за Европейски парламент (ЕП) чрез т.нар. принцип на уседналост, признаха невъзможността той да бъде изцяло приложен заради приетите преходни и заключителни разпоредби. В същото време са убедени, че законът е стъпка напред към премахване на “изборния туризъм” и че ще намали драстично евентуални масови злоупотреби с гласове на български изселници в Турция. Но не толкова заради принципа на уседналост, а заради приетото изискване избирателни секции в чужбина да могат да се откриват само в български дипломатически мисии.

В допълнителните разпоредби на закона депутатите постановиха, че “Живял постоянно най-малко през последните 3 месеца в България или друга държава членка на ЕС, е български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес на територията на България или друга държава от ЕС, най-малко 60 дни от последните 3 месеца към датата на произвеждането на изборите”.

Казусът постоянен – настоящ адрес

Проблемът с приетия текст идва оттам, че повечето българи с двойно гражданство освен лична карта с постоянен адрес имат и настоящ адрес у нас и няма да имат голям проблем да дойдат и да пуснат бюлетина за евровота. Никой обаче не може да каже с точност за колко души става въпрос.

“Ако докажат, че имат постоянен и настоящ адрес, няма да има ограничение за гласуването им, но трябва да са били в страната 60 дни от последните три месеца преди изборите”, обясни в петък пред Mediapool председателят на правната комисия в Народното събрание Янаки Стоилов (БСП). Той беше сред 40-те депутати от левицата, които чрез вота си “въздържал се” на практика подкрепиха опозицията, НДСВ и част от БСП, които приеха принципа на уседналост миналата седмица и предизвикаха трус в управляващата коалиция.

Седмица по-късно се оказа, че хвалбите на политиците от тези партии за принципно решаване на проблема с гласовете от Турция, са преувеличени.

Във всеки закон има “вратички”, но въпросът е, че все пак трябва да се започне отнякъде, обясни Янаки Стоилов.

По думите му проблемът идва оттам, че не е ясно кой и как ще следи кога си влизал и излизал от България, колко време си пребивавал в страната и т.н.

“Най-важно е, че в чужбина може вече да се гласува само в дипломатически и консулски мисии. Това всъщност е ограничението в Турция, тъй като там вече няма да може навсякъде да се откриват секции”, каза Стоилов.

Досега на избори в южната ни съседка бяха откривани избирателни секции навсякъде, където има достатъчно заявления за това, а не само в българските дипломатически мисии. Сега изселниците ще могат да пуснат бюлетина само ако отидат в консулствата в Одрин и Истанбул или до посолството в Анкара.

На последните избори общият брой на гласувалите изселници – дисциплиниран електорат на Ахмед Доган - беше близо 50 000.

Вратата за злоупотребите се притваря, но не напълно

Според приетите разпоредби от избирателните списъци ще бъдат заличени избирателите, които 45 дни преди гласуването имат настоящ адрес в страна извън ЕС. Ако те докажат със задграничен паспорт, че два от последните три месеца преди вота са били в България, ще бъдат дописани в списъците и ще могат да гласуват, като попълнят декларация.

“За да бъдат вкарани отново в списъците, те ще трябва да дойдат, да се регистрират с настоящ адрес, ще попълват декларация и прочее”, обясни Екатерина Михайлова, зам.-председател на ДСБ. По думите ѝ процедурата за гласуването на изселниците доста се усложнява. “Ако някой иска организирано да доведе електората си да гласува в България, това ще става вече много по-трудно”, коментира Михайлова, която е член на правната комисия. Според нея властите сега много по-зорко ще трябва да следят да няма нарушения във вота, особено там, където ДПС има кметове.

Михайлова допълни, че след всичките разговори с експертите от комисията, приетата разпоредба била най-издържана юридически. И според нея гаранцията за ограничаването на изселническия вот идва най-вече от факта, че в Турция ще се гласува само на три места.

Депутати от НДСВ обясниха пред Mediapool, че спекулациите с гласовете от Турция ще са много по-трудни и много по-малко хора там ще се явят пред урните. Станимир Илчев също коментира, че най-голямото завоевание в закона е, че все пак има ограничение и че за българските евродепутати ще гласуват предимно българите, които живеят в страната.

От царската партия ще настояват този принцип за уседналост да бъде въведен и в закона за местните избори, който предстои да бъде изработен и гласуван. Дори от средите на левицата все повече се чуват мнения в подкрепа на тази теза.

ДПС няма да сезира Конституционния съд?

Депутати от ДПС с неохота коментираха, че все още не е ясно кога ще сезират Конституционния съд (КС), както се заканиха преди няколко дни, когато твърдяха, че приетият принцип за уседналост е дискриминационен и противоконституционен.

“Изобщо не сме доволни от закона, ще решим дали преди или след изборите ще се обърнем към КС”, обясни Йордан Цонев пред Mediapool.

Зам.-председателят на НДСВ Николай Свинаров обаче изрази увереността си, че ДПС няма да сезира КС. В петък той каза пред БНТ, че ДПС посрещна с ръкопляскания окончателното приемане на закона тази седмица.

Крачка напред или компромис?

Според проф. Михаил Константинов новоприетият закон има недостатъци, но е първа крачка към намаляване на измамите и спекулациите с гласовете на българите в чужбина, особено на българските изселници в Турция.

Първото положително нещо е, че вече няма да се отварят секции на произволни места, където се стига до абсурди с 2000 гласували за няколко часа, каза за Mediapool дългогодишният член на ЦИК.

Второто положително е, че се отива към узаконяване на принципа на уседналост. Ще се сложи край на изборния туризъм, защото настроенията са такива, че ако в изборния ден се появи някой автобус, ще бъде прогонен от местните хора, добави той.

Според проф. Константинов в приетия от парламента закон има вратички за злоупотреби с гласове, но те не могат да надхвърлят няколкостотин или дори хиляда гласа, без значение за крайния резултат. Вече няма да може да става дума за 50-60 хиляди фантомни гласа, каквито е имало на предишни избори, допълни той.

Проф. Константинов поиска прокуратурата да не подценява сигналите за изборни нарушения и припомни, че от две години е внесен сигнал за гражданин, гласувал на последните местни избори 20 пъти. Засега нямало движение по този случай.

Нужен е закон за избирателните списъци

Политологът Димитър Димитров коментира пред Mediapool, че разпоредбата в закона, според която дописването в избирателните списъци на лица по настоящ адрес, различен от постоянния, чрез представяне на декларация, създава условия за нарушения.

Да приемем, че няколко хиляди граждани впишат неверни данни, че в последните три месеца преди изборите са пребивавали на някакъв фиктивен настоящ  адрес в България и по силата на това са били вписани в избирателните списъци и са упражнили правото си на глас. Колко дознатели и колко години ще са необходими, за да се докаже нарушението, извършено от всеки от тези граждани, попита той.

Положителното в закона е, че е почти изключено в избирателните списъци в трите секции в Турция – в Анкара, Истанбул и Одрин – да се впишат масово гласоподаватели, които не отговарят на изискванията на закона, смята Димитров.

Според него проблемите в изборите у нас и намаляването до минимум на възможностите за изборни машинации, е да се изготви закон за избирателните списъци. Очевидно администрацията няма капацитета да направи актуални списъци и затова на всеки избор се отива към дописването им. Ако толкова не можем да направим такива списъци, да кандидатстваме по някоя от европейските програми, да повикаме експерти от Брюксел и те да ни ги изготвят, каза политологът.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?