Най-разпространеният източник на външен натиск върху журналистите в България остават политиците. Това мнение е споделено от 72.5% от анкетираните журналисти, показват резултатите от ежегодното проучване "Медии под обстрел", направено от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България).
Притеснително е увеличението на вътрешния натиск и автоцензурата в медиите, като 69.6% от анкетираните посочват, че редакционният вътрешният натиск е най-често срещаната форма на ограничение на свободата на словото у нас. Намесата в журналистическото съдържание остава неизменна част от българската медийна среда. Общо 63.7% заявяват, че са ставали свидетели на натиски над журналист заради работата му.
Проучването на АЕЖ-България обхваща медии от цялата страна. То изследва в дълбочина различни пробелми в българските медии — например какви са условията на труд, културата на натиска, външните и вътрешните фактори и автоцензурата. Тази година са включени и две нови панела, свързани с делата срещу журналисти и дезинформацията вследствие на войната на Русия в Украйна.
Данните са събрани от 204 журналисти и медийни експерти чрез онлайн анкета и са обработени от "Алфа рисърч". Инициативата отново е подкрепена от посолството на Нидерландия.
Проявите на автоцензурата зачестяват от 2017 г. насам със средно с 5% на година. "Това не е никак малко, при положение, че участниците в анкетата остават едни и същи", коментира авторът на проучването Илия Вълков, университетски преподават и член на АЕЖ-България.
В проучването има и други негативни тенденции. Има ръст и на натиска от държавните, областни и общински институции. Ако през 2020 г. институциите са посочени като източник на външен натиск от 30.7% от анкетираните, то две години след това резултатите показват вече 47.5%.
Всеки десети журналист е бил заплашван със съд, сочи още проучването. Продължава да бъде висок процентът на тези, които към момента на изследването са работили в три и повече медии, което е индикатор за нестабилна и несигурна трудова среда.
Проблем е и централизирането на журналистиката в София и изчезването на регионалните медии.
Отразяването на пандемията от Covid-19 също оказва влияние върху медийната страна в България. Един от десетима участници в анкетата заявява, че след началото на пандемията свободата на словото е била силно ограничена.
Близо 37% отговарят, че има ограничения по темата, но това не се е отразило на работата им. Около 29 на сто от респондентите са посочили, че COVID-19 по никакъв начин не се е отразил на свободата им на изразяване.
68,1% отчитат засилване на дезинформацията вследствие на войната в Украйна. 50% са на мнение, че войната е засилила редакционната отговорност за проверка на източници. Според 73,5% от журналистите най-често случаите на дезинформация са подвеждащи данни, а според 70,1% информацията се вади от контекста.
Медийният монопол, сливането на икономически и политически интереси при управлението на медии и недостатъчната подготовка на журналистите са водещите проблеми за българските медии. 61,3% са на мнение, че трябва да се осигури допълнителна квалификация за журналистите, а 60,3% смятат, че трябва да се приложат мерки срещу концентрацията на медийната собственост, за да може медийната среда в България да се подобри.
Все пак през 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като "лоша", а почти всеки десети – "много лоша".
Мария Черешева, заместник-председател на АЕЖ-България и журналист,заяви, че 10 години по-късно можем да говорим не просто за моменти данни, а за тенденции.
Ирина Недева, председател на АЕЖ-България отбеляза, че медиите са под постоянене обстрел и мишена на политическа злоупотреба, като припомни случилото се на пресконференцията на "Възраждане" по рано този месец.
Посланикът на Кралство Нидерландия в България Симон ван дер Бург, който също се включи в дискусията, напомни, че свободата на словото и медиите е жизненоважна за демократичното общество.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Като гледам колко гледни точни и различни мнения се публикуват в 90% от медиите едва ли политиците са проблема. За парички става дума като много успешно медийното влияние са капитализира. Особено в сегашния момент е особено видимо как едните бълват глупости и премълчават истини за едната страна и правят точно обратното за другата, а в други медии пък реда е точно обратен... Това ако ми обясните как е свързано с политиците, а не с паричките сте готови за нобелова награда... Лично за мен това изглежда тъпо, защото профанизира читателя ама при 80% функционално неграмотни може би е единствения възможен начин да правиш журналистика у нас...
Да се разберем. Политиците върху журналистите или собственците на медии се съобразяват с политиците. СИГУРНА СЪМ, че не толкова политиците, тук разбира се има тежки изключения, оказват натиска, собствениците се прегъват пред тях. Да вземем напр. Борисов, той презира мисирките, с шефовете им е на ти, едва ли пряко ги заплашва, те сами се досещат, а иначе той винаги си служи с маши за тая работа. По рано беше ЦвЦв, сега сигурно са неколцина.