Полицията се откъснала от хората

Вътрешното министерство не е покрило целите на стратегията си за работата на полицията в близост до обществото, а някои от служителите на реда изобщо не са чували за нея.  Гражданите не са уведомявани в достатъчна степен за работата на органите на реда, а в РПУ-ата се бавят преписките и закъсняват отговорите по сигналите и жалбите на хората. В някои от случаите липсва обратната връзка, поради което няма гаранции, че всички престъпления се отразяват в. полицейските регистри Това констатира одитът за изпълнението на стратегията за периода 30 октомври 2002 г. – 31 декември 2005 г., представен в петък от Сметната палата.  

Доверие към полицията проявяват 41.8% от хората, а броят на недоволните от работата на органите на МВР е най-висок в големите градове и най-вече в столицата. 28.6% не вярват на полицаите, сочат  резултатите от проучване, извършено от Научноизследователския  институт по криминалистика и криминология. 

Оказва се, че 90% от гражданите не са информирани за стратегията на полицията за работа в близост до обществото, въпреки немалкото похарчени  пари по нея. Изследването на обществената удовлетвореност от тринадесет полицейски дейности показва, че  гражданите били най-доволни от издаването на документи, а най-недоволни от работата с лицата, склонни към престъпления. Най-силна тревога у хората предизвикват кражбите, грабежите, убийствата и наркопрестъпленията. Процентът разкрити престъпления не води до  преодоляване на чувството за несигурност у гражданите, въпреки действията за подобряване на охраната на обществения ред и противодействието на уличната престъпност.

Одиторите правят извод, че не са реализирани ефективни мерки за осъществяване на полицейската дейност при съобразяване с потребностите на гражданите.

Полицията се е откъснала от хората, а  МВР-стратегията за работа  в близост се е обърнала, смята Румяна Георгиева, член на Сметната палата. По думите ѝ органите на силовото ведомство трябва да се запознаят с потребностите на обществото, отделните региони и етнически групи. Това обаче не се случва, а приоритетите на МВР се диктуват от висшестоящи органи.

„Проблемът е, че реализирането на стратегията е останало в рамките на МВР”, обобщи Георгиева. Тя допълни, че не са осигурени и нормативните предпоставки за реализиране на стратегията,  която е твърде общо написана. Липсват финансови отчети и количествени и качествени показатели за изпълнение на целите. Работната група, натоварена с изпълнение на стратегията, е провела само три заседания за тригодишния период от началото на изпълнението ѝ.

Недостатъчната превантивна дейност, на която са посветени не един и два семинара, се потвърждава от растящата детска престъпност и увеличаващите се жертви и катастрофи по пътищата.  Арестите в районните не са приведени в съответствие на минималните санитарно-хигиенни изисквания. Хората с увреждания също нямат достъп до полицейските управления, тъй като в нито едно от тях не е изградена подходяща архитектурна среда за инвалидите.
В резултат на стратегията са изградени 302 местни комисии за обществен ред и сигурност някои, от които обаче не действат ефективно. Не навсякъде има приемни за граждани, сочи още одитът.

Все пак докладът отчита, че в МВР са предприети действия за промяна на нагласите на служителите в част от полицейските структури, но този модел обаче не е популяризиран навсякъде, което води до незадоволителни резултати.

Сметната палата е отправила 51 препоръки до вътрешния министър Румен Петков, които трябва да бъдат изпълнени до 30 октомври т. г. Според председателя на Сметната палата Валери Димитров резултатите от одита заслужават да бъдат предмет на широк обществен дебат, тъй като става дума за сигурността на гражданите.

Констатациите са изпратени до отделните поделения на полицията, а от МВР са съгласни със забележките и препоръките, които са внесени и в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Тя трябва да предприеме законодателни мерки, които да позволят по-доброто реализиране на стратегията. 

В заключение, от Сметната палата настояват да се въведат минимални критерии за реагиране на сигналите за престъпление, каквито има в други държави, и предлагат резултатите от работата на конкретния полицай да бъдат обвързвани с неговото възнаграждение.