Половината аптеки не са готови да проверяват лекарствата за фалшификация

Фармацевти искат отсрочка и за задължението да проследяват недостига на медикаменти

Половината аптеки не са готови да проверяват лекарствата за фалшификация

Половината работещи аптеки в страната не разполагат с аптечен софтуер, в много от тях няма дори компютър. Това прави голяма част от аптечната мрежа в страната неподготвена за въвеждането на системата за верификация на лекарствата, която цели да не допуска фалшиви медикаменти на пазара и става задължителна след 9 февруари в ЕС.

В България в момента работят 4323 аптеки, но само 2492 от тях работят с НЗОК и имат аптечен софтуер за работа с касата и още 148 аптеки имат някакъв софтуер и ползват компютър, обяви магистър фармацевтът Аделина Любенова.

Анкета сред аптеки е установила, че 642 от 848 анкетирани аптеки нямат ток и интернет по повече от 3 часа на седмица.

Аптеки се опасяват, че ще са принудени да затворят

1683 аптеки пък не разполагат с никакъв аптечен софтуер, а наличието на компютър и инсталиран софтуер става задължително условие за отпускането на лекарства с рецепта по новия европейски регламент.

Причината е, че всички лекарства по лекарско предписание, произведени след 9 февруари, задължително ще са с нов двуизмерен код, който ще бъде сканиран при отпускането им в аптеките и фармацевтът ще проверява дали лекарството е оригинално или фалшиво. Част от медикаментите вече имат такъв код, като в следващите години поетапно всички лекарства по лекарско предписание ще бъдат с новата защита срещу фалшификация, след като се изчерпат наличните опаковки. По данни на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) до момента 5 млн. опаковки са въведени в системата .

Аптеките, които не могат да верифицират, няма да могат да продават лекарства по лекарско предписание, т.е. следва да затворят и това би затруднило сериозно достъпа на пациенти до лекарства, опасяват се фармацевти.

“По данни на анализаторската компания IQVIA 3815 са лекарствата по лекарско предписание у нас. Това са лекарствата, които ще трябва да бъдат верифицирани. На година през аптеките и болниците минават 183 млн. лекарствени опаковки. През 2018 година средно за месец през една аптека минават 7 290 опаковки. В големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас средно през една аптека минават 6651 опаковки месечно, а в останалите – 8088“, посочи Любенова.

По думите ѝ тези данни будят притеснение относно достъпа на пациентите до аптеки след въвеждането на регламента.

Според Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) няма опасност пациентите да останат без лекарства. “Би трябвало всички аптеки да имат свързани с НАП касови апарати, т.е. да имат интернет връзка, иначе няма как да продават лекарства“, коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и председател на БОВЛ.

“Наистина е предизвикателство за аптеките, които нямат добра обезпеченост с хардуер и софтуер, но и за тях има измислени решения. Има два начина за освобождаване на една опаковка от системата – чрез софтуера за верификация и четец или през браузър. Ако аптеката няма четец, може да набере в браузъра кода на опаковката и така да освободи лекарството, но това може да става само по изключение“, обясни той.

Кой ще плати масрафа?

Отделно от това фармацевтите са притеснени от увеличаващите се разходи за аптеките от въвеждането на системата за верификация. Въпреки че на хартия тя е за сметка на фармацевтичната индустрия – производители и големи дистрибутори, за аптеките остава да се снабдят с четци за проверка на лекарствата (по 150-200 лева на устройство), повишават се разходите им за поддръжка на аптечния софтуер, опасяват се и от последващо въвеждане на такси за ползване на системата. Според някои аптекари, те ще са принудени да наемат отделен човек, който да се занимава с верификацията и така допълнителният разход на месец за 1 аптека може да достигне 1200 лева.

Антон Вълев от Националната аптечна камара обясни, че с 60 лева на месец се повишава само софтуерната поддръжка на модула за верификацията, отделно за да поддържат изобщо тази система, много аптеки трябва да преминат на по-скъп интернет.

Освен това в бранша са недоволни, че чрез верификацията са принудени за собствена сметка да обслужват чужди корпоративни интереси.

Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки коментира, че целенасочено общественото мнение се заблуждава, че на пазара у нас има фалшиви лекарства, при положение че това не е вярно. “Ако данните за между 2 и 4% фалшиви лекарства на пазара са валидни за България, то това би означавало, че се продават милиони фалшиви опаковки, което е абсурдно защото веригата на снабдяване е абсолютно сигурна“, заяви той.

По думите му тази манипулация обслужва фармацевтичната индустрия, която е най-заинтересована от въвеждането на системата за верификация, с която се събират голям обем търговски данни за нейните нужди.

“Очевидно има проблем в ЕС и той се нарича лобизъм и после ние трябва да изпълняваме тези директиви. Тези регламенти се представят за обществено необходими и това е пълен блъф. Тази информация не се предоставя на държавните органи, а отива на някакъв хъб, който е за корпоративно ползване“, заяви Костов.

“Ако примеем, че наистина в България освен отделни криминални случаи, няма фалшифицирани лекарства, всъщност регламентът задължава всеки дистрибутор или аптека да си наемат един рицар да го пази от една ламя, която никой не е виждал“, коментира Юлиан Узунов, експерт и анализатор на фармацевтичния пазар.

Той попита кой в крайна сметка ще плати масрафа и посочи, че в други държави аптеките също не приемат да правят разходи за собствена сметка.

“Изграждането на системата за верификация е ангажимент на притежателите на разрешение за употреба и те го изпълняват съгласно европейското законодателство. По отношение на това аптечният софтуер да е съвместим с тази система, това е задължение на аптеките. Както е тяхно задължение да изпълняват изискванията на българското законодателство, свързани с отчетите към НАП, НЗОК и т.н. Никой не плаща на аптеките за това, че касовите им апарати трябва да се отчитат пред НАП. Европейското и българското законодателство възлагат определени задължения на субектите в лекарственото снабдяване и всеки субект трябва да изпълнява тези задължения за своя сметка според предписанията на законодателството“, коментира Деян Денев от Българската организация за верификация на лекарствата.

Бунт и срещу проследяването на недостига на лекарства

По същата причина – липса на компютри и аптечен софтуер – аптечната мрежа е неподготвена и за въвеждането на друга електронна система - тази за проследяването на недостига на лекарства за пазара, въз основа на която ще се спира износа на дефицитни лекарства. Затова от бранша предлагат да се даде отсрочка за въвеждането ѝ и първоначално тя да е валидна само за определен списък от 50-60 дефицитни лекарства, които са предмет на най-засилен износ.

Според председателя на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова обаче не може правилата да се изменят преди да са влезли в сила, затова ще се чака системата да заработи и да се види как действа. Освен това тя коментира, че сегашният ред, при който ще се проследяват всички лекарства на пазара е по-справедлив, за да не се налага избирателна забрана за износ на отделни продукти.

Фармацевтите обаче са притеснени от задължението и въведените глоби за проследяване на недостига. Въвеждането на системата за проследяване на недостига обаче вероятно ще се забави, тъй като до момента няма дори обявена обществена поръчка за изграждането ѝ, а тя трябва да е факт до средата на февруари. 

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?