Половината българи смятат "мекането" за правилно

Половината българи смятат "мекането" за правилно

Половината българи смятат "мекането" за правилно. Това показват резултатите от национално проучване, проведено сред 2018 пълнолетни граждани, за нагласите им към 12 често срещани правоговорни отклонения в езика ни.

Според изнесените данни, 51.3 процента от запитаните са били на мнение, че е правилно да се казва "пишеме", "четеме" и "говориме". Още повече - 55 процента – са тези, които го определят тези форми като "достатъчно благозвучни".

Езиковедът от Софийския университет Красимира Алексова, която представи резултатите от проучването в понеделник, отбеляза, че анкетираните са оценили като неправилни останалите 11 правоговорни явления, но "мекането" не е разпознато като грешка от над половината запитани.

Всяко езиково явление, което се превърне в масово допускана грешка, вече е езикова тенденция, която заплашва да повлияе на книжовната норма, обясни Алексова. Тя уточни, че отговорните за кодифицирането на езиковите нормите трябва да извършат обстойно проучване дали това не е дублет или не става въпрос за промяна на нормата.

За "мекането" всички смятат, че е говорна характеристика, типична за Западна България - шопите, но тя е разпространена в три четвърти от езиковата ни територия, посочи Алексова.

За сметка на това, 68 на сто от анкетираните не намират за особено благозвучно произнасянето на глаголи в минало време като "ходих" и "направих" с ударение на последното "и".

Грешната употреба на променливо "я" също не гали ухото на повечето българи. За грешно се приема например т.нар. "екане", когато на мястото на "я" се появява "е" – "бел", "голем", "хлеб", "бехме", "вървехме", "живехме".

"Има наши политици, които от страх да не "екат" отиват в другия край и използват "свръх якане", но и има и много българи, които не знаят, че това е отклонение от правоговора", коментира Алексова.

"Свръх якане" е обратното явление на "екането" и се проявява при произнасяне на "бяли" вместо "бели", "вървяли" вместо "вървели" и т.н.

Смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и преминаването на неударено "е" в "и" ("дитето" вместо "детето"), характерни за източните говори у нас, също са отбелязани от болшинството анкетирани като правоговорно отклонение.

Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя", "мислъ" вместо "мисля", както и при съществителни имена от мъжки род, които са членувани ("учителъ" вместо "учителя", "лекаръ" вместо "лекаря"), посочи още Алексова. В проучването са включени и фонетичните промени при формите като "главъ" вместо "глава", "рикъ" вместо "река".

Тя даде и пример за неправилни правоговорни форми, които са започнали да се появяват и в писмената практика. Такъв е случаят, когато в минало свършено време вместо окончанието "-ох" се изговаря "-ах" - "четах", "отидахме", "донесахме".

Младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение, каза Алексова на базата на резултатите от проучването. Тя отбеляза още, че с нарастването на образователната степен се повишава и негативната нагласа към правоговорните отклонения. Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно, коментира езиковедът.

Споделяне
Още от България