Половината българи смятат "мекането" за правилно. Това показват резултатите от национално проучване, проведено сред 2018 пълнолетни граждани, за нагласите им към 12 често срещани правоговорни отклонения в езика ни.
Според изнесените данни, 51.3 процента от запитаните са били на мнение, че е правилно да се казва "пишеме", "четеме" и "говориме". Още повече - 55 процента – са тези, които го определят тези форми като "достатъчно благозвучни".
Езиковедът от Софийския университет Красимира Алексова, която представи резултатите от проучването в понеделник, отбеляза, че анкетираните са оценили като неправилни останалите 11 правоговорни явления, но "мекането" не е разпознато като грешка от над половината запитани.
Всяко езиково явление, което се превърне в масово допускана грешка, вече е езикова тенденция, която заплашва да повлияе на книжовната норма, обясни Алексова. Тя уточни, че отговорните за кодифицирането на езиковите нормите трябва да извършат обстойно проучване дали това не е дублет или не става въпрос за промяна на нормата.
За "мекането" всички смятат, че е говорна характеристика, типична за Западна България - шопите, но тя е разпространена в три четвърти от езиковата ни територия, посочи Алексова.
За сметка на това, 68 на сто от анкетираните не намират за особено благозвучно произнасянето на глаголи в минало време като "ходих" и "направих" с ударение на последното "и".
Грешната употреба на променливо "я" също не гали ухото на повечето българи. За грешно се приема например т.нар. "екане", когато на мястото на "я" се появява "е" – "бел", "голем", "хлеб", "бехме", "вървехме", "живехме".
"Има наши политици, които от страх да не "екат" отиват в другия край и използват "свръх якане", но и има и много българи, които не знаят, че това е отклонение от правоговора", коментира Алексова.
"Свръх якане" е обратното явление на "екането" и се проявява при произнасяне на "бяли" вместо "бели", "вървяли" вместо "вървели" и т.н.
Смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и преминаването на неударено "е" в "и" ("дитето" вместо "детето"), характерни за източните говори у нас, също са отбелязани от болшинството анкетирани като правоговорно отклонение.
Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя", "мислъ" вместо "мисля", както и при съществителни имена от мъжки род, които са членувани ("учителъ" вместо "учителя", "лекаръ" вместо "лекаря"), посочи още Алексова. В проучването са включени и фонетичните промени при формите като "главъ" вместо "глава", "рикъ" вместо "река".
Тя даде и пример за неправилни правоговорни форми, които са започнали да се появяват и в писмената практика. Такъв е случаят, когато в минало свършено време вместо окончанието "-ох" се изговаря "-ах" - "четах", "отидахме", "донесахме".
Младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение, каза Алексова на базата на резултатите от проучването. Тя отбеляза още, че с нарастването на образователната степен се повишава и негативната нагласа към правоговорните отклонения. Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно, коментира езиковедът.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
88 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ебеме
Според мен има малко недоразумение в дефинирането на думата "мекане". Като погледнах статията отначало, първото, което си помислих бе: Аха, мекане. Значи хората, които говорят меко..т.е. Източна България. Изобщо дори не ми и хрумна да разсъждавам, че това може да е било трърдото Западнобългарско говорене със смяна на гласните звуци (от я на е) както и смяна на ударението (пр. от хОдих до ходИх). Според мен трябва да е "екане", въпреки че такава дума не съществува и така трябва да си остане. Аз не намирам различните диалекти за нещо лошо, напротив, но силно се придържам и подкрепям единствено чистият литературен български език.
Отвратително е когато чуеш от уж изучени хора дума като "готин", когато им такива хубави и добре звучащи български думи като "добър", "хубав", "прекрасен", "чудесен", "удивителен" и много други. И всяка си има своя нюанс, който не може да се изрази с просташкото побългаряване на "good".
"Националното" проучване в софийска област ли е проведено? Жалко и смешно е когато депутати от дълбоката провинция се правят на софиянци и от трибуната на парламента се мъчат да говорят като шопи - "ходиме" "правиме" "можеме" и т.н. Още по жалко е, че и преобладаващата част от водещите в телевизиите и радиото са на същото незавидно ниво. За всички журналисти в електронните медии трябва да е задължително да се изразяват на литературен български език и да сведат употребата на чуждици до минимум. Но, както е казал народът за такива смешници - "Простотия до шия".
Не може поради недоученост на повечето политици и журналисти да си осакатяваме езика и да приемаме като правилни неправилни и неблагозвучни форми. Да добавим и това, че масово се използват изрази като: "на кой" вместо "на кого", "с кой си дошъл" вместо "с кого си дошъл" и това не прави впечатление на никого.
М.Н. Много точно определение. Съгласен съм с Вас на 100%!
М.Н.
Причина за много от тези отклонения е ширещата се простотия и недоученост, които не подминават и разните сегашни публични личности! В българския говор има основно две разлики - в Зап.България Екат, а в изт.Якат. В някогашния (истински) бълг.език ползван от тогавашните образовани хора е имало буква е-двойно. Тя е позволявала западния българин и източния българин да си изговарят думите примерно лЕв и лЯв (за посока), но да го напишат правилно с е-двойно. Идва великата дата 9.09.44 г. и заедно …
с нея идва една власт упражнявана от неграмотни и прости, но войнствени хора. И те започват да творят - премахват сума букви, които поради простотията им не са им били ясни. И нещата тръгват! Преди години във Франция имаше референдум за опростяване на езика, иницииран от професори. Интересното е, че простите французи отхвърлиха проекта с думите "ние искаме синовете и дъщерите ни да учат езика на професорите и великите ни писатели, а не езика на перачките, докерите и простите хора"! Ясно е, нали? Ама изглежда французите, даже и прости, могат да уважават езика си, писателите си, Родината си! А за нашите простаци няма нищо свято. Относно мекането обаче, не е патент на БОКО, много отдавна още в Соца си имаше "интелектуалци", които си говореха с -ме вместо -м накрая. Така си караше и мадамата с тюрбана, културтрегерката Людмила Татова Живкова и много от обкръжението й, което се опитваше да прилича на нея!
"Бързата кучка слепи ги ражда". Така и аз в пост 79. Моля Ви, четете: ...миналото причастие на основния глагол се съгласува по число сЪС СПОМАГАТЕЛНИЯ глагол.
Като става реч за правилен български език нека да споменем и за още един пример за учили, но не доучили съвременни български журналисти, претендиращи, че са високо образовани.Става въпрос за неправилното използване на учтивата форма на обръщение в минало време. Милен Цветков и Г. Коритаров винаги казват "Вие сте казал...", "Вие сте говорил..." и т.н. въпреки че е правилно "Вие сте казали...", "Вие сте говорили...". т.е. миналото причастие на основния глагол се съгласува по число с основния глагол. Излиза, че е по-лесно да променим граматичните правила, отколкото да принудим публичните личности да се научат да говорят правилен български език.