Близо половината българи виждат ползи от членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС), докато песимистите са само 13 на сто от анкетираните. Това показват резултатите от последното проучване "Парламетър" на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и публикувано в петък.
Като цяло мнозинството европейци (71%) вярват, че това, което ги обединява, е по-важно от онова, което ги разделя. В същото време 53 на сто от тях смятат, че членството на държавата им в ЕС носи повече ползи отколкото негативи.
Членството в ЕС носи повече ползи
Делът на отговорилите, според които членството в ЕС е положително за страната им, варира значително от 74% в Ирландия до едва 31% в Гърция.
В България 49 на сто от запитаните подкрепят тази теза, което е с 4 пункта под средното за ЕС, но отбелязва увеличение от 2% спрямо година по-рано. Едва 13% от сънародниците ни смятат, че не извличаме никакви ползи от членството в ЕС.
Основната полза, която изтъкват българите от членството ни в ЕС, е възможността за нова работа (53%) и по този показател изпреварваме всички останали страни.
За европейците най-голямата полза от членството в ЕС е приносът към икономическия ръст на страната – 35 на сто, докато за България този показател е доста по-нисък от средния – едва 23 на сто.
Подобряването на сътрудничеството на България с другите страни от ЕС (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (24%) са другите отговори, които дават българите относно ползите от членството ни в ЕС.
Проучванията показват, че индикаторът за подкрепата към ЕС се е запазил приблизително стабилен от 2009 г. насам, когато отново е бил 53%. Спрямо 2015 г. е отчетено леко намаление с 2 процентни пункта.
Както и през миналата година 60% от общия брой на отговорилите отбелязват, че тяхната страна придобива повече ползи от членството си в ЕС. Този процент също се запазва стабилен през последните две години.
Европейска идентичност и моят глас
Сред елементите, които създават чувството на европейска идентичност, демокрацията и свободата се запазват като основни ценности за половината от интервюираните. В България този отговор са дали 40 на сто от запитаните.
Рязък спад отбелязва подкрепата за единната валута. Еврото събира една трета от гласовете на европейците и отбелязва спад с 6 процентни пункта спрямо година по-рано. Негативният вот е предимно от страните от еврозоната.
Един от всеки двама смята, че хармонизирана система за социална сигурност на европейско ниво ще подсили чувството да бъдеш европеец.
Европейците чувстват, че техният глас има все по-малко значение, особено на национално ниво. Само 53% от отговорилите смятат, че техният глас се чува в страната им, което е спад с 10% спрямо 2015 г.
Сред българите този процент е 39%, което е с 2% повече от тези, които смятат, че гласът им се чува на европейско ниво.
Хората нямат позитивна нагласа за бъдещето на ЕС, като 54% от отговорилите отбелязват, че "нещата не вървят в правилната посока", което е повишение с 13 пункта в сравнение с 2015. Най-отрицателна нагласа към бъдещите развития в общността имат гърците (80% смятат, че нещата стават все по-зле), французите (72%) и естонците (61%).
Расте броят на европейците, които са на мнение, че не вървят нещата в тяхната собствена страна с 14 на сто спрямо година по-рано, достигайки 58%.
Малко над една трета от българите смятат, че гласът им реално има значение в страната. По този показател сме доста под средното за Европа (53%), като подобна тенденция се наблюдава най-вече в страните от Източна Европа, а най-слабият резултат е в Гърция - 17%. За сметка на това почти всички граждани на Дания и Швеция са убедени, че гласът им има значение за собствената им страна.
Проучването, проведено сред 27 768 европейци на възраст над 15 години в периода 24 септември – 3 октомври. У нас през този период персонално са интервюирани 1019 българи. Това е период, в който е имало национални и регионални избори в няколко страни – Хърватия, Германия, Испания, Литва и Чехия, а в България и Италия се провеждаше подготовка за президентски избори и референдуми, е посочено в проучването на "Евробарометър".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Българите, които работят в ЕС и изпращат пари на роднините си, са едно голямо "перо в икономиката", което никой у нас не отчита. Безработицата е малка и затова, защото има голям брой сезонни и временни работници, които се издържат пътувайки до Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Италия.
Разбира се че има полза. Друг е въпроса че мат'рияла вижда само еврото което получава България. За по-серизните неща и дума не може да става. Българинът още мисли и се вижда като съветски роб и говори за европейците в трето лице. Явно руската имперска пропаганда дава резултати. Жалко наистина, Русия можеше да си използва парите за нещо полезно. Това за какво си харчи парите, прави разликата между велика сила и квартален разбойник.
Неравенството заплашва бъдещето на Източна Европа, твърди ЕБВР
Препоръчана (25)
От Дневник
Последна промяна в 17:50 на 03 ное 2016, 7475 прочитания, 124 коментара
Фотограф: Laszlo Balogh
Reuters
По темата
Плевнелиев: Прекалено много европейски политици преминават границата на популизма (пълен текст) - 14 сеп
Путин – чашка, Живков – магнитче, или за кого е пропагандният кич - 10 сеп
Страните от бившия комунистически блок са постигнали значителен напредък в прехода към пазарна икономика, …
но продължаващото неравенство в обществата им става все по-голяма заплаха за дългосрочното им развитие.
Това важи особено за Централна Европа, където от края на 90-те години насам средният доход се е повишил чувствително и бедността е намаляла, твърди Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Но зависи кого питате, защото отговорите в три отчетливи групи по доходи са доста различни. Единствено принадлежащите към най-заможните 27% са усетили ръст на доходите си над средния.
Доходите на една трета (33%) са се повишавали с темпо под това на заможните държави от Г-7.
Всеки четвърти (23%) казва, че в действителност доходите му са по-лоши от времето преди 1989 г.
Данните са от обширно допитване сред 51 хил. домакинства в 34 държави, в които действа ЕБВР. То е провеждано през 2006 и 2010 г., а третата му версия, разпространена в четвъртък, е от края на 2015 и началото на 2016 г.
Участниците са помолени да оценят от 1 до 5 отговора си на въпроса "Общо взето, съм доволен от живота си сега". Обобщеният резултат е, че едва 44% казват, че се случва обещаното след 1989 г. догонване на западните стандарти на живот.
Източноевропейците вече не страдат от сериозно разминаване в усещането за щастие в сравнение със заможните си западноевропейски съседи, дори когато нивото им на удовлетвореност е по-ниско, коментира "Уолстрийт джърнъл". Това предполага, че мнозина в региона са преодолели психологическите последици от мощното сътресение - политическо и икономическо - след разпадането на комунистическата система и плановата икономика.
Шокът и високата цена за прехода личат и днес
Родените след 1989 г. например днес са средно с 1 см по-ниски, което се обяснява с резкия недоимък и институционалната и икономическа бъркотия, сравнявана със стреса, в който попадат родените в зона на военни действия.
"В много от тези страни от икономическия растеж се възползва едно богато малцинство. В някои случаи става дума за не повече от 10-20% от домакинствата. Средната класа и бедните остават далеч назад по ръст на доходите", казва Сергей Гуриев, главен икономист на банката.
В доклад от 2013 г. ЕБВР стигна до извода, че политическите и икономическите промени след падането на комунизма са замрели в средата на миналото десетилетие, основно защото е рухнала подкрепата за продължаване на реформите. Вместо това все по-силно се чува гласът на авторитарни националисти, обещаващи да отменят реформите, и избирателите се обръщат към тях по същия начин, по който преди това постъпиха мнозина западноевропейци и американци.
Отстъпление от политическия и икономически преход
"Страните, където мнозинството от хората смятат, че реформите са измислени в полза на някой друг, отчитат отстъпление от политическия и икономически преход. В тези държави са взели връх антиреформаторски популисти и се изграждат институции на капитализъм само за "наши хора", допълва Гуриев.
"Уолстрийт джърнъл" обръща внимание, че докладът излиза в момент, когато на Запад има недоволство от това, че благодарение на глобализацията много работни места бяха изнесени в страни като тези в Централна и Източна Европа, където цената на труда е в пъти по-ниска.
На бившите комунистически страни с парализирани икономики това подейства като подкрепа за икономиките и прехода. Но само със създаване на работни места не се увеличи подкрепата за по-открити икономики и политически системи - основно заради това, че ползата от смяната на системата остава в ръцете на тясно малцинство.
Шансовете за по-добър живот зависят все още значително от членството в бившите комунистически партии или от това дали си мъж или жена, се казва в доклада.
"Ако водещите политици искат да устоят на предизвикателството, създавано от популисти опортюнисти, те трябва да се заемат с реформи, които не се изчерпват само с постигане на икономически ръст. Реформаторите трябва да работят така, че непрекъснато да имат подкрепата на мнозинството", коментира още Гуриев.
Какви са прогнозите
В краткосрочен план ЕБВР прогнозира ускоряване на икономическия растеж сред много от страните от Централна и Източна Европа и бившия СССР. Отчасти причината за това са ниските цени на петрола, които са ударили тежко Русия, но са намалили разходите за енергия в страните вносителки на горива.
В дългосрочен план обаче догонването на Запада по доходи ще се забави, освен ако не се съживи подкрепата за икономически реформи, смятат в ЕБВР.
"Изключителната концентрация на богатство в ръцете на шепа много заможни може отрицателно да повлияе на равните възможности и да причини отрицателна реакция срещу ключови икономически и политически институции, на които се крепи пазарната икономика", предупреждава банката.
Официалните данни сочат през последните години, че неравенството остава на равнища, по-ниски от международните стандарти, но усещането на повечето хора всъщност е, че то се е засилило.
Шокът от прехода и неравномерното разпределение на благосъстояние дава храна на политици да говорят срещу реформите и в крайна сметка да застрашават демокрацията. "На потенциалните губещи от реформите не бива да се дава само еднократна компенсация, а и обученията, необходими в бъдеще, за да могат да си намерят работа", препоръчват от банката.
Ползи разбира се има! Но най-много са неизползваните възможности! (Това най-накратко)