Половината българи живеят в бедност и тежки лишения

Почти половината (49,3%) от населението на България живее под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда. Това поставя страната ни на първо място по бедност в Европейския съюз, сочи съвместно изследване на Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, обявено в понеделник.

Според авторите на проучването особено тревожно е това, че една трета от бедните българи са работещи, бедни са и 27.9 на сто от работещите на непълен работен ден, което показва, че у нас работата не е гаранция за стабилно социално положение.

Сериозен фактор за изпадане в състояние на бедност е и семейното положение. Най-бедни са семействата с двама възрастни и три или повече деца - почти 61% от съответната група през 2012 г. Този тип семейно положение е характерен за ромската етническа група.

Много висок е процентът на бедност при самотните възрастни хора - 60-70%.

Сред основните причини за бедността се сочат недоброто образование, липсата на мобилност в търсене на работа и етническата и регионална принадлежност.

Сравнителният анализ показва, че България е страната с най-висок процент на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване в рамките на ЕС и влизането на страната в Евросъюза не е променило негативните факти. В годините преди присъединяването (2005 - 2006 г.) в риск от бедност са живеели 18.4% от населението, година по-късно под прага на бедността са 22% от хората, през 2011 г. – 22.3%, а през 2013 г. – 20.8% от населението на страната.

Показателно е и разслоението на бедността по региони. Понастоящем под линията на бедността е 10.3% от населението на Югозападния регион до 28.6% от живеещите в Северозападния регион.

В тези два района, плюс Североизточния, Югоизточния и Южния централен регион, положението е най-драматично, тъй като населението в риск от бедност или социално изключване надхвърля 50% за всяка година от анализирания период.

Авторите на изследването отбелязват още, че въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, провежданата социална и икономическа политика в България не довежда до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството. Не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция.

Част от този проблем е ниският брутен вътрешен продукт, произведен у нас, който не надвишава 47 на сто от средноевропейските нива. Това е и най-ниската производителност на труда на човек от населението в целия Евросъюз.

В доклада се критикува политиката на държавата в образуването на цената на електроенергията чрез потискането на ръста на тарифите, което е в полза на заможните хора, съчетано с липсата на политика за подпомагане на енергийно бедните. Високите косвени данъци, които удрят най-тежко хората с по-ниски доходи, също имат своя сериозен принос за бедността в България.