Половината избиратели не търсят информация за правата си

Почти половината избиратели у нас не търсят информацията за избирателните си права, а 12% нямат никаква представа какви са те. Това показва изследване на НЦИОМ, направено по поръчка на Централната избирателна комисия (ЦИК) и представено в петък.

По думите на Елена Дариева, главен експертен сътрудник в НЦИОМ, за масовите обществени нагласи трябва да се говори, и то много преди деня на изборите.

Анализът на проучването сочи, че с избирателните си права напълно запознати са 44 на сто от хората. Същият дял е и на отчасти запознатите, а 12 на сто изобщо не знаят какви са избирателните им права.

С реда за включване или изключване на избирателя от избирателните списъци напълно запознати са 34 на сто от избирателите, отчасти - 39 на сто и 27 на сто изобщо не знаят 
нищо по въпроса.

Изследването на държавната социологическа агенция сочи, че една пета от избирателите все още не знаят с какъв знак се отбелязва вота.

За правата си като избиратели гражданите се информират основно от телевизията - 21 на сто, и от предизборните информационни блокове - 12 на сто, а най-малко - до 2 процента, 
от медии като радиото, общините, изборния кодекс, от РИОК, ОИК или СИК.

Най-голям - 47 на сто, обаче е делът на хората, които въобще не проявяват интерес и не се информират за тези си права.

По думите на говорителя на ЦИК Ралица Негенцова комисията ще търси алтернативни начини, за да информира обществото за избирателните им права. От изказванията на представителите от ЦИК обаче стана ясно, че не се знае нито как, нито кога ще се случи това. Засега комисията има солидното извинение, че промените в Изборния кодекс не са готови и затова не може да се започне масирана кампания.

Въпреки това обаче и ЦИК, и социолозите се обединиха около звучащото добре искане за "разяснителна кампания сред населението". Тежестта от нея трябва да се поеме основно от ЦИК.

Според изборните специалисти първата стъпка към нея е издадената от ЦИК брошура за гласуване при нови и частични избори за общински съветници и кметове. От комисията обаче не отговориха раздавана ли е тази книжка в 10-те села, в които се проведоха частични местни избори.

Проектът за изменение на Изборния кодекс ще промени правилата на изборите, но не в такъв обем, който да засяга правата на гражданите и това как да гласуват, коментира говорителят на ЦИК.

Без яснота за референдума

От думите на представителите на Централната избирателна комисия стана ясно, че те все още не са решили как ще тълкуват Закона за референдумите и нормите в него при предстоящото допитване за ядрената енергетика.

С мотивът, че за ЦИК "има референдум" едва когато Народното събрание насрочи дата, специалистите по изборно законодателство не обясниха дали са стигнали до единна позиция за двата спорни момента при организацията на бъдещия референдум.

Нито Негенцова, нито заместник-председателя на ЦИК Сабрие Сапунджиева изразиха позиция по назряващия проблем за това кои състави на районните избирателни комисии (РИК) ще провеждат допитването.

Според Закона за референдумите това са районните избирателни комисии (РИК), провели предходните избори за Народно събрание. Те обаче са назначени по Закона за избор за народни представители, който е отменен с приемането на ИК.

"Ще има кой да проведе референдума", заключиха лаконично от ЦИК, които все още нямат яснота и дали по допитването и гражданите в чужбина ще имат право на глас.

"Не е редно да сме в една сграда с ГЕРБ"

Седмици след като стана ясно, че от Министерския съвет искат да преместят Централната избирателна комисия в съседство с централната на управляващата партия ГЕРБ в сградата на НДК, от комисията реагираха, че подобно "съжителство" е неуместно.

По думите на Сабрие Сапунджиева до края на 2013 г. ще бъде удължен договорът със сградата на парламента, където се помещава комисията, въпреки че срокът за напускане на партийния дом бе до края на този месец.

"Личното ми мнение е, че не може ЦИК да бъде в една сграда с ГЕРБ, а и за нас най-добре ще бъде да останем в Народното събрание", заяви Сапунджиева.