Половината от растенията и животните са под риск заради изменението на климата

Половината от растенията и животните са под риск заради изменението на климата

Близо половината растителни и животински видове в места, естествено богати на дива природа, като Амазонка, Арктика и Галапагос, а в Европа - в Средиземноморието и в Черноморския басейн, може да изчезнат до края на века, заради изменението на климата. Дори ако се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата под 2 градуса по Целзий, тези места могат да загубят една четвърт от видовете си. Това показват данните от ново проучване на Университета в Източна Англия (UEA, Великобритания) и Университета "Джеймс Кук" в Австралия и Световният фонд за дивата природа (WWF).

Проучването изследва въздействието на изменението на климата върху близо 80 000 растителни и животински видове в 35 от най-разнообразните и естествено богати на диви животни райони в света.

Докладът установява, че 30% от средиземноморските видове като морски костенурки и риба тон са изложени на риск от изчезване, дори ако поддържаме глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. В случай, че не положим усилия за ограничаване на температурите, половината от видовете ще бъдат заплашени, е посочено в изследването.

"Промените в климата притискат нашата планета към ръба. Не само че нарастващите температури влияят пряко върху хората и тяхното благополучие, те застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, които са от съществено значение за човешкия живот. Европейският съюз трябва да действа, за да поддържа глобалното покачване на температурата под 2 градуса по Целзий, съгласно Парижкото споразумение, като бързо прекрати използването на изкопаемите горива, започвайки с въглищата до 2030 г.", коментира Емке Любек, ръководител на направление "Климат и енергетика" в европейския офис на WWF.

Днес климатичните промени видимо засягат ежедневието ни тук в България, коментира Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България. По думите ѝ заплашени са редица видове в Черно море, иглолистните гори съхнат.

Комбинацията от масов туризъм и климатични промени в защитените територии с крехък природен баланс ускоряват бързата загуба на биоразнообразие. Например Седемте рилски езера са единствените високопланински езера у нас с лош консервационен статус, посочва Кавръкова. Според нея решението е всеки от нас да направи своя жест, за да помогне за опазването на природата.

Затова и призивът на Часа на Земята, отправен към отделните хора, институциите и бизнесите е "свържи се с природата", покажи как твоят ежедневен избор в домакинството, транспорта, потреблението или почивката ще помогне да имаме опазени гори и реки, чист въздух и вода.

Ясната опасност от изменението на климата за хората, планетата и нейното биоразнообразие е причината, поради която на 24 март милиони хора по света ще се съберат за Часа на Земята. Те ще покажат своя ангажимент за опазване на биоразнообразието и ще бъдат част от дискусиите и решенията, необходими за изграждането на здраво и устойчиво бъдеще за всички.

Международната мобилизация, за Часа на Земята, също изпраща ясно послание към бизнеса и правителството, че има обща воля за промяна на негативните тенденции.

WWF кани приятели и поддържници да се присъединят към традиционното отбелязване на Часа на Земята пред Народния театър в София на 24 март от 20:30 до 21:30 часа.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?