Половината от учителите са на над 55 години

Близо половината от преподавателите от І до ХІІ клас са на възраст над 55 години, което означава, че предстои да се пенсионират в следващите години. Младите преподаватели се увеличават, но делът им остава прекалено малък, за да компенсира пенсиониращите се педагози. В същото време в началото на учебната година не достигат около 1000 преподаватели от І до ХІІ клас. Очаква се проблемът да се задълбочава в следващите години.

Според министъра на образованието Красимир Вълчев точният брой на недостигащите преподаватели ще стане ясен след началото на учебната година, но става въпрос основно за учители по математика и физика. За да се реши проблемът, се привличат хора от други професии.

Около 2600 пенсионирани учители остават в класните стаи, тъй като няма кой да ги замести, коментира председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева пред БНР.

Проблемът с недостига на учители ще се задълбочава в следващите години, тъй като по данни на НСИ близо 30 000 от общо 60 000 преподаватели от І до ХІІ клас в момента са на възраст над 55 години. В същото време преподавателите под 34 години са едва около 6000. Въпреки че през последната година броят им е нараснал с почти 1000, те няма как да компенсират педагозите, които напускат системата заради пенсиониране.

"Обезпечаването на системата с добри преподаватели няма да стане само с увеличението на заплатите им", обясни министърът на образованието на кръгла маса по проблема, организирана от фондация "Заедно в час". От 1 септември заплатите на учителите се вдигнаха с 15%, като правителството обещава повишение и през следващите няколко години.

Според Вълчев обаче са нужни и политики за усъвършенстване и кариерно развитие на преподавателите, както и такива за задържане на учителите в клас.

Реклама на учителската професия

Според "Заедно в час" една от мерките за решаване на проблема с недостига на преподаватели е повишаването на престижа и значимостта на учителската професия. За целта се препоръчва преподавателската работа да се рекламира, за да се привлекат в училищата хора с педагогическо образование, както и такива, които искат да сменят професията си, без да имат нужната квалификация.

Освен това трябва да се направи информационна кампания в училищата, така че повече кандидат-студенти да изберат педагогическите специалности и да са мотивирани да ги завършат.

По-високи критерии за студентите по педагогика

И в момента педагогиката е сред направленията, в които се приемат най-много студенти. Далеч не всички бъдещи висшисти обаче искат да станат учители. За това се препоръчва кандидатите за педагогически специалности да минават и през интервю, с което да се оценява мотивацията им да се реализират като преподаватели. От инициативата "Заедно в час" препоръчват да се повишат и критериите за получаване на диплома, както и да се осигурят повече възможности за стаж на бъдещите учители.

Привличането на нови учители обаче не трябва да се ограничава само в педагогическите специалности. От фондацията препоръчват да се даде възможност на студенти от други направления да минават безплатни факултативни курсове за учителска правоспособност. Друга възможност е всички студенти да имат достъп до избираеми курсове, свързани с различни проблеми на образователната система, както и да могат да карат стаж в образователния сектор.

Според "Заедно в час" трябва да се увеличат възможностите специалисти от други сфери да получават бързо педагогическа подготовка, за да сменят професията си.

По-големи заплати и повече свобода

Основен фактор за задържане на преподавателите в клас остава заплащането. "От една страна, това е необходимо, за да стане учителската професия конкурентноспособна на останалите, в които се реализират подготвени и мотивирани специалисти. От друга, даже при по-ниско базово възнаграждение възможността за допълнителни финансови стимули, обвързани с постигнати успехи, са много мотивиращи за начинаещите в професията", пише в анализа.

От "Заедно в час" препоръчват преосмисляне на системата за кариерно израстване на преподаватели. Според тях е добра идея училищата да инвестират в допълнителни курсове и обучение за преподавателите с ангажимента учителите да остават на работа в съответното звено за определен период от време.

Основен демотивиращ фактор за младите учители се оказват строгите правила за това какво и как да се преподава. "Макар реално всеки учител да има свободата да изгради сам плана за учебната година, вземайки предвид нивото на учениците и особеностите на всеки клас, на практика много преподаватели споделят, че не са подготвени да направят това. Те виждат например риск да бъдат санкционирани при евентуална проверка, ако преподават различно от очакваното съдържание", пише в анализа.