Половината строежи в чашите на язовири се оказаха законни

Половината строежи в чашките на язовирите се оказаха редовни съгласно Закона за устройството на територията и незаконни според Закона за водите, но въпреки това спрямо тях няма да се предприемат действия по премахването им. Това стана ясно от разясненията на строителния министър Росен Плевнелиев, екоминистъра Нона Караджова и директора на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) Милка Гечева, които дадоха пресконференция във вторник.

Те представиха резултатите от инспекцията на 53 язовира от национално значение.

От проверени 1470 обекта 748 са се оказали незаконни и за тях са издадени констативни протоколи за премахването им. За 241 обекта има забрана за ползването им .

Най-големите нарушения са около язовир "Ивайловград", който от години е нашумял с истински имения на митничарски шефове - от 195 проверени обекта там 169 са незаконни.

Около язовир "Кърджали" от общо 159 постройки се планира събарянето на 130 обекта, а на язовир Искър от 329 обекта 103 са нередовни.

Техните собственици обаче имат срок до края на април да предоставят документи и през май вече ще се прецени окончателно за кои обекти ще се издадат заповеди за събаряне, каза Плевнелиев. Те може да се обжалват пред съда, но Гечева заяви, че това не спира изпълнението им.

Относно полузаконните строежи в чашките на язовирите шефката на ДНСК обясни, че до тях се стигнало заради липсата на обособени санитарно-охранителни и заливни зони.

Съгласно Закона за водите достъпът до тях е забранен и не може да се извършва никаква дейност. Тези територии трябва да се оградят и маркират от дружествата като НЕК, "Язовири и каскади", Напоителни системи" и др., които стопанисват язовирите публична държавна собственост.

Това обаче не е направено на общо девет язовира, сред които "Камчия", "Тича", "Белмекен" , "Кокаляне" и "Георги Трайков", каза Караджова. Последните два са резервни за снабдяването с питейна вода.

Връщани ниви в забранени зони

Липсата на санитарните и заливни зони позволило на поземлените комисии и общините да връщат на хората ниви и терени за застрояване в чашките на язовирите, стана ясно от думите на Гечева. Въпреки че са в забранена за човешки крак зона, за тях са издадени строителни разрешителни и ДНСК не може да предприеме никакви действия спрямо техните собственици. Ако друга институция обезсили строителните книжа и възстановяването на имотите, тогава те може да бъдат премахнати, каза шефката на строителния надзор, но не можа да посочи коя би могла да бъде въпросната институция.

Караджова заяви, че до този проблем се е стигнало и заради недобре регламентираната собственост на водите и заради прехвърлянето на отговорности между различните институции и общините и държавата. Това щяло да се оправи с приемането на национална водна стратегия, върху която се работи и която ще уреди по-добре водната собственост.

Плевнелиев пък коментира, че имало историческо натрупване на проблемите и се възмути как нито един главен архитект на община не е сигнализирал, че няма установени граници на въпросните зони, а просто са раздавали терени и строителни разрешителни.

За да не се получава и в бъдеще така, на дружествата, стопанисващи язовирите, е разпоредено да оградят санитарните зони. Те обаче няма да бъдат санкционирани задето не са изпълнили това свое задължение, въпреки че кои са границите на някои от санитарните зони се знае от 1970 година.

Само процедурата по установяване на границите на тези територии отнема поне една година, освен това се налага обезщетяване на собствениците на върнатите земи, заради ограничителния режим, обясни Асен Личев, шеф на дирекция "Води" в екоминистерството.

Неяснота за държавните почивни бази в нарушение

От разясненията на министрите и шефката на ДНСК не стана много ясно какво ще се случи с държавните почивни бази, включително такава на руското посолство, които също са изградени в нарушение на законите. Гечава каза, че тяхното положение трябва да се уреди с одобряването на застроителни и подробни устройствени планове от съответните общини.

В същото време тя обясни, че приемането на такива планове не означавало узаконяване на незаконни постройки, тъй като крайният срок за приемането на декларации на такива обекти изтекъл през 2003 г. По думите ѝ обаче има още необработени документи за узаконяване. Така не е изключено да се окаже, че част от нарочените за срутване обекти са сред чакащите регламентация.

"Вече бутнахме 120 обекта, до края на април още 300 сгради ще бъдат премахнати, над 1400 заповеди за събаряне са на сайта на министерството на регионалното развитие", заяви Плевнелиев, обяснявайки как да пръв път правителство има политическата воля за се справи с незаконното строителство и дори за целта на ДНСК ще се отпусне допълнителен бюджет.

При декемврийската акция на ДНСК за срутване на незаконни строежи на язовир "Искър" обаче бяха съборени основно бараки и огради. Сега регионалният министър увери, че "не правим разлика между бараки, хотели, сгради на голф игрища и др.".

"Кой имаше воля посред нощ да вози затворници за събарянето на обектите в Несебър", попита Плевнелиев

Той и Гечева заявиха, че при следващите акции по събаряне на незаконните постройки ще се обръща сериозно внимание на извозването на получените строителни отпадъци.

При рушенето на морския хотел "Рамона" и на незаконната буна в курорт "Русалка" на семейство Баневи тонове строителни отпадъци попаднаха в морето.

Глоби за кметове, непочистили отпадъците от събарянето

Шефката на ДНСК посочи, че по закон извозването на този вид боклук било задължение на общините и те ще бъдат глобявани, ако не почистват след акциите по събарянето на незаконни постройки на техни терени.

Нона Караджова съобщи още, че са открити 33 незаконни сметища при проверките по язовири като "Дългопол", "Поморие", Сухин дол", "Стърница" и др. На кметовете са издадени предписания да ги почистят. Констатирани са и 18 нерегламентирани изпускания на непречистени води в язовирите, както и 19 ползвания на вода без издадени разрешителни за водочерпене. Открити са и незаконни кладенци и две нередовни съоръжения за отглеждане на аквакултури в територията на съответния язовир. Наложени са санкции, каза екоминистърът.

Личев увери, че независимо от състоянието на водите в язовирите, използвани за питейни нужди, черпената от тях течност се пречиства от станциите преди да се вкара във водопроводите и за качеството на питейната вода се следи постоянно от здравните власти.