Половината ученици няма да работят това, за което са учили

Професионалното обучение в средното образование не съответства достатъчно на нуждите на пазара на труда. Продължава обучението в специалности, които са остарели и не се търсят. Данните сочат, че половината ученици от професионални училища няма да работят по специалността, за която са учили. Това стана ясно от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представена в сряда.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което са учили.

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда. Индексът на съответствие, който измерват от ИПИ, показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Става ясно, че за 2024 г. той е 53,1 точки (от максимум 100 т.).

Остарели и евтини специалности

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места. От една страна, това са вече остарели и ненужно широки специалности като селскостопанските дисциплини, а от друга, такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в сферата хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години се наблюдава разширяване на приема в ИКТ специалностите за сметка на свиването на традиционно силно разпространеното обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството.

Появяват се и някои нови специалности, отговарящи на промяната в структурата на икономиката и развитието на технологиите като: "Техници на електрически превозни средства" и "Организатори на електронна търговия".

Какъв е индексът за София?

Различните региони се представят различно в изследването. Сред областите София се нарежда на трето място по резултат с 59.4 точки. Най-висок е индексът на област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен с 62,4 т. Трите области водеха класацията и през миналогодишното издание, но тогава на първо място беше столицата.

Високият резултат на София е свързан със съответствието между учащи и наети с професионална квалификация от средното си образование в ИКТ сектора, транспорта, селското стопанство и преработващата промишленост. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и транспорта и съответно - най-ниски дялове в земеделието и индустрията.

Трите области на дъното на класацията са Ловеч (31,2 т.), Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки).

Може ли да бъде по-добре?

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училище. Иначе казано, по-малко специални предмети и повече езикови и технологични обучения. От ИПИ препоръчват и учениците да придобиват повече меки умения (soft skills) – способности да общуват, да разрешават конфликти и емоционална интелигентност, които увеличават възможностите за заетост.

Подобрение на ситуацията може да дойде и през разширяване на обхвата на дуалното обучение, което естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.

Става въпрос за съчетаването на теория и практика в професионалното обучение. Практикувайки професията още по време на училище, младите хора могат да получат възможност да останат на работа в компанията, която е провела обучението им или поне да си спестят обучението при първия си работодател.

Този подход трябва да бъде допълнен и от задължително професионално ориентиране на учениците.