Половината удължена гранична ограда ще е готова до края на есента

Половината от удължената ограда по протежението на българо-турската граница трябва да бъде завършена до края на тази есен, прогнозира в сряда вътрешният министър Румяна Бъчварова по време на първото заседания на парламента след лятната му ваканция.

По думите ѝ вече са изградени около 20 км от съоръжението, което трябва да обхваща близо 130 км. Тя обясни,ч е в него ще бъдат направени специални отвори, през които ще може да се минава, като целта е да се насочи имигрантският поток към граничните пунктове.

Близо 10 км от пътищата в региона на Хасково около границата също са готови, отчете още силовият вицепремиер. Бъчварова добави, че с напредъка на изграждането на оградата командированите полицаи на границата и разходите за издръжката им чувствително ще намалеят.

"Успяваме да се справим с миграционния проблем и да регистрираме всички, които влизат легално, да вземем техните пръстови отпечатъци. Оттук нататък усилията ни са нелегалната миграция, основно от Турция, да бъдат задържани и доведени до центровете за регистрация. Въпреки трудностите, тройното увеличаване на интензитета, успяваме голяма част от хората, които влизат на нашата територия, да бъдат регистрирани", заяви още вътрешният министър по време на блиц контрола в парламента.

По думите ѝ правителството ще вземе мерки за справяне и с по-висок миграционен натиск от настоящия. Минаващите през страната ни мигранти значително намаляха, откакто пътищата им се изместиха през западните ни съседи към Унгария и Австрия.

"Ние сме готови в три различни варианта и знаем как бихме действали. Подготвяме се евентуално за втори като проучваме възможността за шест допълнителни центрове за регистрация, за да не допуснем това, което се случва в Македония и Сърбия", каза Бъчварова, уточнявайки, че тази политика елиминара опасността да се създаде заплаха за националната сигурност.

"Има труден за представяне по обем бежански натиск в съседните ни държави. Една от причините в България да има около 16 000 бежанци, за разлика от 160 000 през Македония, много повече в Гърция е, че хората и тези, които им помагат знаят, че е много трудно да се мине през българска територия", добави вътрешният министър пред депутатите.

Междувременно външният ѝ колега Даниел Митов призова ЕС да включи в общите си мерки за справяне с миграционния проблем и Западните Балкани, докато бе на официално посещение в Словения по повод Стратегическия форум в град Блед под надслов "Новите партньорства".

"Вярно е, че Европейският съюз често е обвързан с твърде тежки процедури. Но точно в тях се крият много важни истини – тези процедури са пътят за достигане на общите ценности, които ЕС споделя", коментира Митов.

По думите му част от ангажиментите относно спазването на тези процедури естествено са на ЕС, но политическите елити в страните от Западните Балкани са главните отговорници за това държавите им да ги налагат и по този начин да станат част от общото европейско семейство.

"Ние ще направим всичко възможно, за да им помогнем на всяко ниво. Регионалните съюзи като ПСЮИЕ също са важен фактор в случая", обясни още външният министър.

В рамките на участието си в Стратегическия форум в Блед първият дипломат на страната проведе и няколко работни срещи – с президента на Словения Борут Пахор, с външния министър на страната Карл Ерявец, както и със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий.

По време на разговорите министър Митов акцентира върху темите, свързани със ситуацията в Украйна, Близкия изток, заплахата от "Ислямска държава" и засилените мигрантски потоци, информираха от МВнР.

"Имаме силна гранична охрана, изграждаме и съоръжение на границата с Турция за спиране на потока нелегални мигранти. Българският парламент по инициатива на българското правителство вече е предприел мерки за повишаване на наказанията за трафик на хора и каналджийство. Сътрудничим си с всички държави в борбата с нелегалния трафик", коментира Митов по време на срещата с Хойт Брайън Ий. Външният министър наблегна и върху идеята, че трябва да засили борбата с причините за засилената миграция, а не само с последствията от нея.