Полша е готова да стигне до съд, ако ЕК не спре "Северен поток 2"

Полският министър по европейските въпроси Конрад Шимански е написал статия във "Файненшъл таймс" , в която изброява основните аргументи срещу проекта за газопровод "Северен поток 2" и твърди, че Полша е готова да го атакува по съдебен път, ако ЕК не заеме твърда позиция:

През август дъщерните дружества на няколко западни компании - Eon, Engie, OMV, Shell и Wintershall - решиха да не участват в проекта на "Газпром" "Северен поток 2". Консорциумът, оглавяван от руския държавен газов монополист, бе създаден да проектира, финансира, изгради и експлоатира две допълнителни разклонения на подвондия газопровод между Русия и Германия.

Компаниите също така оттеглиха своята заявка за разрешение за сливане, внесена миналия декември в полската комисия за защита на конкуренцията. От гледна точка на полското правителство тази стъпка показа, че те нямат контра-аргументи по отношение тревогите на регулатора за вероятния ефект на проекта върху конкуренцията на газовите пазари в Полша и ЕС.

Заедно с осем други страни членки (Чехия, Естония, Хърватия, Унгария, Литва, Латвия, Румъния и Словакия) и с мълчаливата подкрепа на няколко други, Полша се възпротиви срещу "Северен поток 2" още когато проектът за пръв път бе обявен от "Газпром" през 2015 г. Той подкопава европейската солидарност и Енергийния съюз – флагманският проект на ЕС.

Икономическите аргументи за "Северен поток 2" винаги са били под въпрос, особено като се има предвид свърхкапацитетът на съществуващите транзитни маршрути на газ от Русия към ЕС. И като се отчетат огромната зависимост на Европа от руски газ и вредите, които проектът ще нанесе на украинската икономика (която е субсидирана от ЕС), политическите му мотиви изглеждат очевидни.

С оттеглянето на западните компании казусът срещу "Северен поток 2" е още по-силен. Проектът, който по-рано изглеждаше просто спорен, сега изглежда като Троянски кон, способен да дестабилизира икономиката и да отрови политическите отношения вътре в ЕС.

Европейските институции, които трябва да направят основните принципи и единството на блока свой приоритет, не заеха твърда позиция спрямо "Северен поток 2". И предложението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да се намери "правно решение" не води до нищо.

Тази двусмислена позиция е трудна за обяснение, особено като се имат предвид, от една страна, санкциите на ЕС срещу Русия, наложени заради незаконното анексиране на Крим, а от друга фактът, че "Газпром" е собственост на руската държава. Подкрепяйки "Северен поток 2", ЕС всъщност дава помощ на режима, чиято агресия се стреми да накаже чрез санкциите. Това противоречие е неудържимо.

ЕС не може да продължи да предлага финансова подкрепа на Украйна, да поддържа санкции срещу Русия и да призовава за устойчив енергиен съюз, докато в същото време колаборира с "Газпром" за "Северен поток 2".

Ето защо Полша и други страни членки от Централна и Източна Европа поискаха ЕК да действа като гарант на европейските договори и да настоява "Северен поток 2", включително морските му участъци, да съответстват изцяло на законодателството на ЕС.

ЕК също така трябва да гарантира, че най-уязвимите страни членки са защитени от външен монопол, който се стреми да им оказва политически натиск. ЕК има властта ако не да замрази проекта изцяло, то поне да ограничи неговото деструктивно влияние върху газовия пазар на ЕС и върху сигурността на политиката на доставките.

"Северен поток 2" е тест за европейското единство и за надеждността на европейските институции. Полша е решена да защитава фундаменталните принципи на блока, дори ако това означава да се обърне към Съда на ЕС.

Подкрепата за проекта на която и да е страна членка или пасивният подход на ЕК, в резултат на която "Северен поток 2" получава преференциално третиране – например изключение от пазарните правила, закрепени в т.нар. Трети енергиен пакет – може да е бъде оспорвано по съдебен път от Полша или други страни, ако е необходимо.

Ако европейските институции са неясни в сферата на своите компетенции, Полша и нейните партньори са готови да внесат яснота в съда.

Поощряването на икономическите интереси на определени страни за сметка на сигурността и стабилността на други не е начинът, по който ЕС ще излезе от кризата, в която се намира, нито ще върне доверието на гражданите на ЕС в неговите институции.

За да стане това, е нужно да се изостави преследването на краткосрочни индивидуални печалби в интерес на ЕС като цяло.