Полша и Люксембург ни дават рамо за Шенген, но неизвестните остават

Премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер подкрепи присъединяването на България към Шенгенското пространство, но не се ангажира с конкретна дата.
Той посочи, че България е постигнала напредък в различни области и определи управлението на публичните финанси като по-добро от това в някои страни членки на еврозоната. Освен това той прогнозира, че няма да има втора рецесия в зоната.

"Страната ви трябва да стане член на Шенген в най-скоро време", заяви Юнкер, който в сряда се срещна с премиера Бойко Борисов във Варна.

Подкрепата на Юнкер идва на фона на поредните негативни сигнали от Германия по-рано тази седмица, че няма да подкрепи членството на София и Букурещ в Шенген. Преди два дни говорителят на германския вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че "с оглед на негативните доклади на ЕК за напредъка на двете страни Германия гледа въздържано на желанието за членство”.

Решение за членството на двете страни в Шенген се очаква да бъде взето на съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 22-23 септември. Решаващи ще са позициите на Германия, Франция и Холандия, които блокираха членството на България и Румъния заради слаби резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Възможен е компромисен вариант, предвиждащ поетапното присъединяване на двете страни към Шенген – първо с въздушните им граници до края на тази година, а след това и с другите.

В същото време на дискусия в Брюксел, организирана от български и румънски евродепутати, вътрешният министър на Полша Йежи Милер, чиято страна е ротационен председател на ЕС в момента, също подкрепи членството на двете страни.

"Румъния и България изпълняват критериите и са не по-малко подготвени от другиге страни в Шенгенското пространство. Към тях е поет ангажимент. Смятам, че само много сериозни заплахи, като тероризъм, могат да променят това. След като експертите са потвърдили, че двете страни са подготвени, няма причина Съветът по правосъдие и вътрешни работи да отлага взимането на решение", каза Милер.

Той потвърди, че се преговаря за постигане на компромис, но отказа да съобщи подробности.

Вицепремиерът Цветан Цветанов очаква решението да стане ясно на 22 септември, но отказа да се ангажира с прогноза какво може да бъде то, като добави, че все още се водят разговори за постигане на съгласие.

"Това, което трябва да бъде взето като решение е то да отговаря на гарантиране сигурността и ограничаването на евентуален имиграционен натиск, който би могъл да се окаже към новоприетите членки", заяви той.

Според него би било добре, ако на предстоящото този месец заседание на Съвета бъде прието предложението за първоначално отпадане на въздушните и морските граници, а впоследствие и на сухопътните.

Цветанов, както и румънският вътрешен министър, се срещнаха в сряда с еврокомисаря по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом. Окончателното решение обаче е на Европейския съвет, а Европейската комисия и Европарламентът нямат вече никакво отношение към въпроса и не могат да повлияят.

София и Букурещ се ползваха и с твърдата подкрепа и на Унгария, която председателстваше ЕС в първата половина на годината, но това не повлия на отрицателната позиция на други страни членки. Решението за присъединяване се взима с пълен консенсус от страните членки.