Полша прие закон, който ще затрудни възстановяването на еврейска собственост

Полският парламент прие закон, който няма да позволи на собственици на имоти, включително на оцелели от Холокоста и техни наследници, да си върнат собственост, иззета от полския комунистически режим, предаде Асошиейтед прес.

Израел осъди това законодателство. Външният министър Яир Лапид каза, че то "накърнява както паметта за Холокостта, така и правата на неговите жертви". Израел няма да направи никакъв компромис с паметта на жертвите на Холокоста, заяви Лапид.

Приетата поправка към Административно-процесуалния кодекс ще попречи да бъдат обявявани за невалидни решения, свързани със собственост и други административни решения, ако са минали 30 години от издаването им.

Това засяга и еврейски, и нееврейски собственици, чиито имоти са били конфискувани по времето на комунизма.

В случая с бившите еврейски собственици често пъти става дума за жилища или бизнес на семейства, убити в Холокоста, чиято собственост по-късно е била иззета от полската власт по времето на комунизма.

Полша казва, че законодателната промяна се прави, за да бъдат решени въпроси, останали неуредени от десетилетия.

САЩ оказваха натиск на Полша с надежда, че това законодателство ще бъде спряно. Това е един от въпросите, пораждащи напрежение в отношенията между Вашингтон и Варшава след встъпването в длъжност на президента Джо Байдън.

Законът вече мина през Сената и сега отива за подпис при президента, предаде Ройтерс.

Междувременно държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призова полския премиер да не подписва закона и да поиска становището на Конституционния съд, предаде Асошиейтед прес.

"Дълбоко сме обезпокоени от това, че полският парламент прие днес законодателство, което сериозно ограничава процеса, чрез който оцелелите от Холокоста и техните семейства, както и други собственици - евреи или неевреи, могат да искат реституиране на собственост, несправедливо конфискувана по времето на комунизма в Полша", се казва в изявление на Антъни Блинкън.

Варшава защитава решението си с аргумента, че целта е гражданите да имат доверие в държавата, да се гарантира принципът за правна сигурност и казва, че възможността за оспорване на решения, взети от властите, не може да бъде неограничена във времето, предаде ДПА.