Полша успя, защото не се отклони от целта

Полската обществена трансформация успя само защото в продължение на повече от две десетилетия всички политически сили бяха единодушни по въпроса за най-важните цели. Различни бяха методите и средствата, имаше спорове за тактиката, но никой не възнамерявашеда се отклони от начертания път.

На второто заседание на първото некомунистическо правителство на Тадеуш Мазовецки, което се проведе още през септември 1989 г., един от министрите, описвайки ситуацията в страната, каза че сякаш в цялата страна е имало голямо земетресение, или че току-що е приключила страшна война. Полша, на прага на своята независимост, след 45 години строителство на социализма, фалира.

Днес, когато младите поляци получават от държавата всеки месец по 500 злоти (около 120 евро) за всяко дете, а неотдавна пенсионерите получиха допълнителна тринадесета пенсия, никой не мисли за това, че преди 30 години заседанията на правителството започваха с дискусия как да се намерят пари за пенсионерите или откъде да се осигурят необходимите лекарства за болниците, защото в противен случай пациентите в тях ще започнат масово да измират...

Когато Западът беше образец

"Солидарност" поемайки постепенно властта в страната си дава сметка за тежката ситуация, дори има някои програми за подобряване на положението, но всичко това се оказва неактуално, когато става ясно какво е действителното състояние на Полша. При това проблем е не само икономическата криза.

Предстои държавата да се преустрои по отношение на системата и администрацията. Правосъдната система, а и всички сфери – здравеопазване, образование и др. имат нужда от реформиране. В крайна сметка Полша, от страна ориентирана към Москва, трябваше да стане държава със Западна ориентация.

Наистина в света са известни малко примери, когато трябва да се преустрои цялата държава, като се започне от основите.

Полската трансформация е едно трудно предизвикателство, носи със себе си (икономически) жертви, но никой не може да отрече простите факти, а те са че Полша е единствената страна в региона, която от почти 30 години непрекъснато има икономически ръст. Случвало се е той да е само 1 процент (както през 2001 г.), но винаги е имало икономически растеж.

Тук не е мястото да бъде описан пътят на Полша към НАТО и Европейския съюз, трябва обаче да подчертаем, че усилията да се постигне членство в тези организации, изискваха определена форма на трансформацията. Скоро след падането на комунизма изглеждаше, че Западът (Съединените щати и Западна Европа) имат абсолютен монопол върху добрите идеи как да се изгради държавата.

Либералната демокрация и свободният пазар, макар и да имаше различни местни решения, изглеждаха като рецепта за успех, т.е. за икономическо развитие и благоденствие на обществата. Никой по онова време не постави смело под въпрос "консенсуса във Вашингтон" и предписанията на Международния валутен фонд бяха приети без обсъждане.

Всичко това се промени едва след кризата от 2008 г., а през 90-те години на ХХ в., както си спомняме, се разпространяваше прочутото есе на Фукуяма за "края на историята"

Икономиката, глупако!

Първа беше икономиката. Правителството на Тадеуш Мазовецки, а после и следващите правителства, смятаха реформите в икономиката за свой приоритет.

Нищо чудно, че през септември 1989 г. положението е фатално - ето няколко данни: дълговете на Полша по онова време възлизат на 40 милиарда долара, бюджетният дефицит е 8% от брутния вътрешен продукт, жилищният дефицит - 3 милиона, инфлацията само през септември 1989 г. - 35%. Няколко дни преди сформирането на правителството, Мазовецки получава писмо от Националната банка на Полша, че банката преустановява по-нататъшното кредитиране на държавата, което може да доведе до спиране на плащането на заплатите на хората.

Инфлацията, която изяжда заплатите на поляците беше най-голямата заплаха, затова за борба с нея правителството въведе най-строгата препоръка на Международния валутен фонд. Днес продължават дискусиите на тема дали е било необходимо да се действа така радикално.

Не случайно реформата на Лешек Балцерович беше наречена "шокова терапия". Пациентът едва оцелява - работниците от големи заводи, жители на малки градове и села страдат най-много, но след няколко години той вече е доста добре. Много компании, които вече не можеха да разчитат на държавна подкрепа, фалираха. Това е особено тежко в градовете, където фалиралото предприятие е основен работодател. Високата безработица продължава през 90-те години на миналия век и в началото на ХХІ век достига дори над 20%. Към днешна дата обаче тези проценти са намалени четири пъти и сега Полша привлича на работа няколко стотин хиляди украинци.

Правителствата след това на Мазовецки продължават реформите, а политическата партия, която той създава, през 1993 г. отива на избори с девиза "Първо икономиката", което наподобява слогана на Клинтън "Икономиката, глупако!".

Полското общество обаче вече е изморено от продължилите 4 години реформи, затова пост-комунистите печелят изборите, но дори и те, въпреки опасенията, не прекъсват реформите, въпреки че малко намаляват темпото. В крайна сметка, точно 10 години след старта на реформите на Балцерович, той успя да сведе инфлацията до под 10% годишно и днес тя възлиза на около 2%.

Един от най-противоречивите аспекти на трансформацията беше въпросът за приватизацията. Полските предприятия губеха клиенти от Изтока всеки ден, а техните продукти не бяха привлекателни в Западна Европа. Много от предприятията бяха продадени на чужди концерни, което ги изправи отново на крака, благодарение на инвестициите, но също така доведе до това, че голяма част от полската икономика сега зависи от международни корпорации.

Положителният ефект от приватизацията е, че в Полша не се развива класа на олигарсите, което е съществен проблем в други страни от региона. Обикновено олигарсите се опитват да влияят на политиката, за да се грижат първо за своите интереси. Край Висла няма показно богатство - шоуруми на марки като Jaguarили Porscheв най-големите градове са отворени едва през последните години, май има само един шоурум на Ferrari.

Полша до голяма степен е страна на малкия и среден бизнес. Тези компании трябваше да се борят жестоко, за да останат на пазара. Онези, които успяха, например, продават продукти в Германия.

Днес Полша изнася стоки на обща стойност над 200 милиарда евро годишно, от които почти една трета отива в Германия. Запазва се преимуществото на износа над вноса.

Това са полски частни предприемачи, преминали "през огъня" в труден период, които тласкат нашата икономика напред, плащайки значителни данъци в държавния бюджет. Ако днес Полша е в състояние да изгради основите на "държава на благосъстоянието", това до голяма степен е благодарение на тях.

Големи промени настъпиха и в полското село, което дълго време беше символ на изостаналост. В продължение на много години статиите за Полша в западната преса задължително бяха илюстрирани със снимки на селянин в каруца, теглена от коне.

В Полската народна република, поради протестите, не се проведе пълна колективизация. Да, имаше доста полски селски стопанства - нашите колхози, но селяните успяха да си запазят земите. Често това бяха малки ферми и когато се установи свободният пазар, те не можаха да издържат на конкуренцията.

Междувременно в Чехия и в Словакия например, където частното земеделие беше унищожено по време на комунизма, земеделските предприятия след приватизацията бързо се трансформираха в големи производители на храни. На полските фермери помагат Европейският съюз и субсидиите. Днес много от тях успешно доставят храна до вериги магазини.

По стъпките на Европа

За да се развива правилно бизнесът се нуждае от ясни правила и закони. Това не върви толкова добре, както реформирането на икономиката. Поляците са трудолюбив и предприемчив народ - производителността на труда на поляците нараства от 90-те години на ХХ в. до днес над два пъти и половина. Това ниво все още не съответства на нивото в силно развитите страни, но увеличението на средната заплата в Полша наскоро до 1000 евро нето, според икономистите е оправдано. Именно трудолюбието позволява да се преодолеят много бариери, една от които е полското законодателство, което не е особено благосклонно към малките предприемачи, наследено от комунистическата система.

Не беше постигнат и пълен успех в реформирането на полската правосъдна система. Не става въпрос за престъпността или за корупцията, в борбата с която са отбелязани нелоши резултати. Проблемът е все още в бавната работа на съдилищата, неясните регламенти, разтакаването по институциите. В резултат на това много малки полски компании фалираха, преди системата да признае правотата им. Днес е много по-добре - през 2011 г. в институциите беше отворено "едно гише" и благодарение на това на едно място и за един ден в Полша може да бъде основана компания..

Промените към по-добро поляците дължат на промените в местната власт. Както е известно, по време на комунизма Полша е била централизирана държава, а ролята на местната власт е била нищожна. Но още през 1990 г. се провеждат първите свободни избори за местна власт.

С течение на времето ролята на тези административни единици нараства. В края на 90-те години на ХХ в. е проведена голяма административна реформа - вместо 49 се формират 16 силни воеводства, всяко от които има свое управление и бюджет. Въведено е райониране – районите са по-големи от общините, но по-малки от воеводствата. На местната власт са поверени и много фискални задания, благодарение на което те са заинтересовани от развитието на местния бизнес и събирането на данъци. Местните власти също могат да кандидатстват за европейски средства, което правят с готовност.

Според Евростат стандартът на живот в Полша от 2017 г. е по-висок отколкото в Гърция. Разбира се, Гърция има своите проблеми, за които всички сме чували, но това не намалява успеха на Полша, която за първи път "победи" в тази категория страна от стария Съюз.

Най-добър е животът във Варшава, където БВП на глава от населението, изразен в покупателна способност, достига 152 процента от средната за Съюза. През тези 30 години от промените, продължителността на живота на мъжете се е увеличила с почти 10 години, а на жените – с 6 години.

Не трябва обаче да забравяме бедните градове и воеводства, главно в източна Полша, които се намират в един от най-бедните региони на Европейския съюз. Всеки медал има две страни - дистанцията, която дели Полша от богатите западни страни, продължава да бъде голяма. Въпреки че нараства, производителността на труда, продължава да бъде по-ниска от тази в Германия.

Полша продължава да се бори с "капана на средния растеж" - трудно ни е да преминем на следващото ниво на развитие. Критиците на полския път натякват, че сме станали подизпълнители на компаниите в Германия. Други твърдят, че въвеждайки свободния пазар, вариант "hard", служителите са забравени от много години.

Проклятие на полския капитализъм се наричаха "договорите за боклука", когато служител няма гаранция за постоянна заетост, осигуровки или пенсионни вноски. Това постепенно се променя. Либералните икономисти обаче твърдят, че именно гъвкавостта на полския пазар на труда - лесното наемане на работа, но и освобождаването на служители, решава неговата конкурентоспособност.

Полската трансформация може да бъде критикувана, може да бъдат посочени конкретни грешки или пропуски. Днес най-често дискусиите се провеждат в елегантни кафе сладкарници на чашка ароматно macchiatto.

Това обаче е ситуация, много по-различна от ситуацията преди трансформацията, когато хората спореха за политиката докато стоят на дълги опашки за хляб или месо, което постоянно липсваше.

И в заключение: здравеопазването, дори в най-богатите държави не е достатъчно финансирано (въпросът е дали някога ще стане това?), но от години никой полски министър на здравеопазването не трябва да се чуди откъде да вземе пари за основните лекарства на пациентите в болниците. А това май е най-важно.

*Анджей Бжежецки е журналист. Завършил е история. Работил е в "Тигодник Повшехни". Главен редактор е на списание "Нова Еуропа Всходня" (Нова Източна Европа).